Дело C‑342/19 P

Fabio De Masi
и
Yanis Varoufakis

срещу

Европейска централна банка

Решение на Съда (първи състав) от 17 декември 2020 година

„Обжалване — Достъп до документи на Европейската централна банка (ЕЦБ) — Решение № 2004/258/ЕО — Член 4, параграф 3 — Изключения — Документ, получен от ЕЦБ — Становище от външен изпълнител — Вътрешно ползване като част от предварителни обсъждания и консултации — Отказ за предоставяне на достъп“

1. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Решение 2004/258 на Европейската централна банка — Изключения от правото на достъп до документи — Задължение за мотивиране — Обхват

   (член 296, втора алинея ДФЕС; член 4 от Решение 2004/258 на Европейската централна банка, изменено с решения 2011/342 и 2015/529)

   (вж. т. 49—52)

2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Решение 2004/258 на Европейската централна банка — Изключения от правото на достъп до документи — Обхват — Отказ за предоставяне на достъп — Допустимост

   (член 4, параграфи 2, 3 и 5 от Решение 2004/258 на Европейската централна банка, изменено с решения 2011/342 и 2015/529)

   (вж. т. 60, 62 и 64)

3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Решение 2004/258 на Европейската централна банка — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на документите, предназначени за вътрешно ползване — Условия — Разлики спрямо Регламент № 1049/2001

   (член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; член 4, параграф 3, първа алинея от Решение 2004/258 на Европейската централна банка, изменено с решения 2011/342 и 2015/529)

   (вж. т. 67—71, 74 и 75)

Резюме

С решението си от 16 октомври 2017 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) отказва на жалбоподателите г‑н Fabio de Masi и г‑н Yanis Varoufakis достъп до документ, озаглавен „Отговори на въпроси относно тълкуването на член 14.4 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“. Този документ съдържа отговор на външен консултант по правна консултация, която му е поискана от ЕЦБ относно правомощията на Управителния съвет на основание на посочения член 14.4. ЕЦБ отказва достъп до посочения документ въз основа, от една страна, на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Решение 2004/258 ( 1 ) относно защитата на правните становища, и от друга страна, на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от това решение за защитата на документите, предназначени за вътрешно ползване.

Жалбата, подадена от жалбоподателите пред Общия съд срещу това решение на ЕЦБ, е отхвърлена като неоснователна ( 2 ). Общият съд постановява, че за отказа си да предостави достъп до разглеждания документ ЕЦБ е имала основание да се позове на изключението относно защита на документите, предназначени за вътрешно ползване, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Решение 2004/258.

Сезиран с жалбата на жалбоподателите срещу решението на Общия съд, Съдът потвърждава анализа на Общия съд относно прилагането на това изключение в конкретния случай и отхвърля жалбата.

Съображения на Съда

Най-напред Съдът констатира, че в настоящия случай Общият съд не е нарушил задължението си за мотивиране. В това отношение той отбелязва, че макар член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 ( 3 ) да предполага да се докаже, че оповестяването на документа засяга сериозно процеса на вземане на решения от институцията, все пак такова доказване не се изисква при изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Решение 2004/258. От това той прави извода, че Общият съд изобщо не е бил длъжен да провери дали ЕЦБ е дала обяснения относно опасността от сериозно засягане на процеса ѝ на вземане на решения, до която достъпът до разглеждания документ може да доведе. Той уточнява, че отказът за достъп до документ на основание тази разпоредба от Решение 2004/258 предполага само да се докаже, от една страна, че този документ е предназначен за вътрешно ползване, като част от предварителни обсъждания и консултации в ЕЦБ или за обмен на мнения между ЕЦБ и съответните национални органи, и от друга страна, че не е налице по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на този документ.

По-нататък Съдът счита, че Общият съд не е нарушил приложното поле на член 4, параграф 2, второ тире и параграф 3, първа алинея от Решение 2004/258. На първо място, текстът на член 4, параграф 2, второ тире от това решение не съдържа никакво указание, което да му придаде характер на lex specialis по отношение на член 4, параграф 3, първа алинея от него. На второ място, нищо в текста на член 4 от посоченото решение не изключва възможността една и съща част от документ да бъде засегната от няколко от посочените в тази разпоредба изключения. На трето място, за прилагането на изключението по член 4, параграф 3, първа алинея от Решение 2004/258 е без значение, че разглежданият документ може да се квалифицира и като „правни становища“ по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от това решение, тъй като законодателят на Съюза не е обусловил възможността за позоваване на изключението, посочено в първата разпоредба, от обстоятелството, че съответният документ не представлява „правно становище“ по смисъла на втората разпоредба.

Накрая, Съдът потвърждава възприетото от Общия съд тълкуване на член 4, параграф 3, първа алинея от Решение 2004/258, като подчертава, че тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че запазва съдържащата се в нея защита само за документите, свързани с конкретен процес на вземане на решения. Всъщност тази разпоредба предполага единствено използването на документ в рамките на разискванията и предварителните консултации в ЕЦБ и води до това, че обхваща в широк смисъл документите, свързани с вътрешни процеси на ЕЦБ. Освен това Съдът отбелязва, че обхватът на тази разпоредба е различен от този на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001. От една страна, предметът им на закрила не е идентичен и от друга страна, ако горепосочената разпоредба от Регламент № 1049/2001 обуславя отказа на достъп до документ от обстоятелството, че той се отнася до въпрос, по който институцията все още не е взела решение, член 4, параграф 3, първа алинея от Решение 2004/258 не съдържа такова уточнение и конкретно предвижда, че достъпът до документа може да бъде отказан дори и след приемането на решението.

( 1 ) Решение № 2004/258/ЕО на Европейската централна банка от 4 март 2004 година относно публичния достъп до документите на Европейската централна банка (ЕЦБ/2004/3) (ОВ L 80, 2004 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 5, стр. 229), изменено с Решение 2011/342/ЕС на Европейската централна банка от 9 май 2011 г. (ЕЦБ/2011/6) (ОВ L 158, 2011 г., стр. 37) и Решение (ЕС) 2015/529 на Европейската централна банка от 21 януари 2015 г. (ЕЦБ/2015/1) (ОВ L 84, 2015 г., стр. 64).

( 2 ) Решение от 12 март 2019 г., De Masi и Varoufakis/ЕЦБ (T‑798/17, EU:T:2019:154).

( 3 ) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).