Дело C‑308/19

Consiliul Concurenţei

срещу

Whiteland Import Export SRL

(Преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casație și Justiție)

 Решение на Съда (втори състав) от 21 януари 2021 година

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Санкции, наложени от националния орган за защита на конкуренцията — Погасителна давност — Действия, прекъсващи давността — Национална правна уредба, която след започване на разследване изключва възможността последващо действие по преследване или разследване да прекъсне новата погасителна давност — Принцип на съответстващо тълкуване — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 25, параграф 3 — Приложно поле — Член 4, параграф 3 ДЕС — Член 101 ДФЕС — Принцип на ефективност“

1.        Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност по отношение на глобите — Норми, уреждащи погасяването по давност на правомощията, предоставени на Комисията във връзка с налагането на санкции — Приложно поле — Санкции, наложени от национален орган за защита на конкуренцията за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията — Изключване

(член 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

(вж. т. 33—41; т. 1 от диспозитива)

2.        Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност по отношение на глобите — Санкции, наложени от национален орган за защита на конкуренцията за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията — Приложимост на националните норми относно погасителната давност — Условия — Спазване на принципа на ефективност — Национална правна уредба, изключваща всякакво прекъсване на погасителната давност след започване на производството по разследване — Правна уредба, пораждаща системен риск от безнаказаност на нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията — Недопустимост

(член 4, параграф 3 ДЕС; член 101 ДФЕС; член 35, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

(вж. т. 43—57 и 65; т. 2 от диспозитива)

3.        Конкуренция — Правила на Съюза — Задължения на държавите членки — Забрана да се приемат или запазват в сила мерки, които застрашават полезното действие на тези правила — Задължения на националните юрисдикции — Задължение за тълкуване на националната правна уредба в съответствие с правото на Съюза — Обхват — Тълкуване contra legem на националното право — Изключване

(член 4, параграф 3 ДЕС; член 101 ДФЕС)

(вж. т. 58—64)

Резюме

На 7 септември 2009 г. Consiliul Concurenţei (Съвет по конкуренция, Румъния) започва разследване на пазара на дребно на хранителни продукти срещу някои предприятия, включително Whiteland Import Export SRL (наричано по-нататък „Whiteland“), за да установи дали тези предприятия са допуснали нарушения на правните норми в областта на конкуренцията, и по-специално закрепените в член 101 ДФЕС. Те са упрекнати, че в периода 2006—2009 г. са сключили антиконкурентни споразумения с цел нарушаване и препятстване на конкуренцията на съответния пазар чрез определяне на цена за продажбата и препродаването на стоките на доставчиците. С решение от 14 април 2015 г. Съветът по конкуренция им налага глоби.

След като приема, че съгласно приложимите национални норми погасителната давност е изтекла, когато Съветът по конкуренция е приел решението си, Curtea de Apel București (Апелавитен съд Букурещ, Румъния), сезиран по жалба на Whiteland, отменя посоченото решение в частта, засягаща това дружество. Всъщност, след като констатира, че погасителната давност започва да тече на 15 юли 2009 г., датата, на която е преустановено нарушението, в което Whiteland е упрекнато, посоченият съд приема, че решението за започване на разследването от 7 септември 2009 г. прекъсва погасителната давност, а след него започва да тече нова погасителна давност, изтичаща на 7 септември 2014 г. Според споменатия съд при стриктно тълкуване на националните норми относно погасителната давност действията на Съвета по конкуренция след решението за започване на разследването не могат да прекъснат новата погасителна давност и следователно това решение е последното действие на споменатия орган, което може да я прекъсне. Освен това същият съд счита, че член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003(1), който се отнася за прекъсването на погасителната давност, се прилага само за Европейската комисия и не урежда погасителната давност за налагане на глоби от националните органи за защита на конкуренцията.

В този контекст Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд, Румъния, наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“), сезиран по жалба на Съвета по конкуренция против решението на Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ), иска по същество да установи дали националните юрисдикции са задължени да прилагат член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003 по отношение на погасяването по давност на правомощията на национален орган за защита на конкуренцията да налага санкции за нарушения на конкурентното право на Съюза. Запитващата юрисдикция моли Съда да уточни също, по същество, дали член 4, параграф 3 ДЕС и член 101 ДФЕС, разгледани в светлината на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както тя се тълкува от компетентните национални съдилища, съгласно която приетото от национален орган за защита на конкуренцията решение за започване на разследване, отнасящо се до нарушение на правните норми на Съюза в областта на конкуренцията, е последното действие на този орган, което може да прекъсне погасителната давност относно неговото правомощие да налага санкции, и с която се изключва възможността за прекъсване на тази погасителна давност с последващо действие за преследване или разследване.

Съображения на Съда

По първия въпрос Съдът приема, че националните юрисдикции не са задължени да прилагат член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003 по отношение на погасяването по давност на правомощията на национален орган за защита на конкуренцията да налага санкции за нарушения на конкурентното право на Съюза.

В това отношение той отбелязва, че в случая евентуалната релевантност на член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003, съгласно който всяко действие, предприето от Комисията или от органа по конкуренция на държава членка с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение, прекъсва давността за налагане на глоби или периодични имуществени санкции, зависи изцяло от въпроса дали тази разпоредба е приложима към фактическото положение в главното производство. Съдът счита, че с оглед на контекста, в който посочената разпоредба се вписва и на преследваната от нея цел, тя урежда само правомощията, с които разполага Комисията във връзка със санкциите. От това следва, че същата не предвижда правила относно погасителната давност във връзка с правомощията за налагане на санкции на националните органи за защита на конкуренцията.

По втория въпрос Съдът най-напред припомня, че при липсата на задължителна уредба в правото на Съюза по този въпрос, държавите членки следва да установят и прилагат национални норми относно погасителната давност за налагане на санкции от националните органи за защита на конкуренцията, включително относно реда и условията за нейното спиране и/или прекъсване. Установяването и прилагането на тези норми обаче не следва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза.

Поради това Съдът уточнява, че за да не накърняват пълното и еднакво прилагане на правото на Съюза и да не приемат или оставят в сила мерки, годни да премахнат полезното действие на правилата на конкуренцията, приложими за предприятията, държавите членки трябва да гарантират, че националните норми, определящи погасителните давностни срокове, са замислени така, че да установяват равновесие между, от една страна, функционирането на целите за обезпечаване на правната сигурност и на приключването на делата в разумен срок като общи принципи на правото на Съюза, и от друга страна, ефективното и ефикасно прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, така че да бъде зачетен общественият интерес да не се допуска функционирането на вътрешния пазар да бъде нарушавано от споразумения или практики, увреждащи конкуренцията.

Съдът припомня, че трябва да се вземат предвид особеностите на делата в областта на конкурентното право, и по-конкретно обстоятелството, че тези дела по принцип налагат извършването на сложен фактически и икономически анализ. При това положение националната правна уредба, която определя началния момент на погасителната давност, нейната продължителност и реда и условията за спирането или прекъсването ѝ, трябва да е адаптирана спрямо особеностите на конкурентното право и спрямо целите на прилагането на неговите норми от съответните лица, за да не навреди на пълната ефективност на правото на Съюза в областта на конкуренцията. Съдът счита също, че националният режим на погасителната давност, който поради присъщи за него особености систематично препятства налагането на ефективни и възпиращи санкции за нарушенията на правото на Съюза в областта на конкуренцията, може да направи прилагането на неговите правни норми практически невъзможно или прекомерно трудно.

В случая при стриктно тълкуване на националните норми относно погасителната давност, действащи към момента на настъпване на фактите, разглеждани в главното производство, възприето в част от националната съдебна практика, и по-специално от Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) в главното производство, решението за започване на разследване с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение на правните норми в областта на конкуренцията е последното действие на националния орган за защита на конкуренцията, което може да прекъсне погасителната давност относно неговото санкционно правомощие, и никое от предприетите впоследствие действия за проучване или производство във връзка с нарушението не е в състояние да я прекъсне, макар предприемането на такива действия да представлява важен етап от разследването и да свидетелства за волята на този орган да преследва нарушението.

При това положение Съдът стига до извода, че подобно стриктно тълкуване на националната правна уредба може да компрометира ефективното прилагане от страна на националните органи за защита на конкуренцията на правните норми на Съюза. Действително подобно тълкуване, което въвежда абсолютна забрана за прекъсване на погасителната давност с действия, предприети впоследствие в рамките на разследването, би могло да породи системен риск от безнаказаност на действия, представляващи нарушения на конкурентното право на Съюза. Запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така в настоящия случай.

Ако това се окаже така, Съдът констатира, че посочената юрисдикция следва да тълкува разглежданата национална правна уредба, доколкото е възможно, в светлината на правото на Съюза, и по-специално на неговите правила в областта на конкуренцията, съгласно тълкуването им от Съда, или при необходимост, като не приложи посочената правна уредба.

В това отношение Съдът припомня, че въпросът дали дадена национална разпоредба трябва да се остави без приложение, доколкото противоречи на правото на Съюза, се поставя само ако тази разпоредба не се поддава на тълкуване в съответствие с това право.

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че подобно тълкуване изглежда възможно, което обаче трябва окончателно да потвърди запитващата юрисдикция.

1      Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).