Дело T‑598/18

Grupo Textil Brownie, SL

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Решение на Общия съд (трети състав) от 30 януари 2020 година

„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Европейския съюз „BROWNIE“ — По-ранни национални словни марки „BROWNIES“, „BROWNIE“, „Brownies“ и „Brownie“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Реално използване на по-ранната марка — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1001)“

1. Марка на Европейския съюз – Определение и придобиване на марка на Европейския съюз – Относителни основания за отказ – Релевантна дата за проверката дали е налице относително основание за отказ – Дата на подаване на заявката за регистрация – Оттегляне на съответната държава членка от Съюза – Липса на последици

   (член 50 ДЕС; Член 8, параграф 1 и параграф 2, буква а), подточка ii) и член 42, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

   (вж. т. 19)

2. Марка на Европейския съюз – Съображения на трети лица и възражение – Разглеждане на възражението – Доказване на използването на по-ранната марка – Реално използване – Понятие – Тълкуване с оглед на ratio legis на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009

   (Съображение 10 и член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

   (вж. т. 30)

3. Марка на Европейския съюз – Съображения на трети лица и възражение – Разглеждане на възражението – Доказване на използването на по-ранната марка – Реално използване – Понятие – Критерии за преценка

   (член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

   (вж. т. 31—34 и 51)

4. Марка на Европейския съюз – Съображения на трети лица и възражение – Разглеждане на възражението – Доказване на използването на по-ранната марка – Използване през петгодишния период

   (член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

   (вж. т. 37 и 38)

5. Марка на Европейския съюз – Съображения на трети лица и възражение – Разглеждане на възражението – Доказване на използването на по-ранната марка – Реално използване – Използване през петгодишния период – Съобразяване на доказателства, които се отнасят до използване извън този период – Условия

   (член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

   (вж. т. 41)

6. Марка на Европейския съюз – Съображения на трети лица и възражение – Разглеждане на възражението – Доказване на използването на по-ранната марка – Доказателствена сила на доказателствата – Критерии за преценка

   (член 42, параграфи 2 и 3, и член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

   (вж. т. 53, 74 и 76)

7. Марка на Европейския съюз – Съображения на трети лица и възражение – Разглеждане на възражението – Доказване на използването на по-ранната марка – Реално използване – Използване на марката под форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на марката – Предмет и материално приложно поле на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009

   (член 15, параграф 1, втора алинея, буква а), и член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

   (вж. т. 61—63)

8. Марка на Европейския съюз – Решения на Службата – Принцип на равно третиране – Принцип на добра администрация – Предходна практика при вземане на решения на Службата – Принцип на законност – Необходимост от стриктно и пълно разглеждане във всеки конкретен случай

   (вж. т. 93)

Резюме

В решение Grupo Textil Brownie/EUIPO — The Guide Association (BROWNIE) (T‑598/18), постановено на 30 януари 2020 г., Общият съд уточнява някои аспекти на доказването на сериозно използване на по-ранна марка и отхвърля жалбата срещу решение на апелативния състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), постановено в производство по възражение между The Guide Association (наричана по-нататък „встъпилата страна“) и Grupo Textil Brownie (наричано по-нататък „жалбоподателят“).

В конкретния случай встъпилата страна предявява възражение срещу регистрацията на словната марка „BROWNIE“, като изтъква поредица от по-ранни словни марки на Обединеното кралство „BROWNIES“, „BROWNIE“, „Brownies“ и „Brownie“ (наричани по-нататък заедно „по-ранната марка“). Жалбоподателят прави искане встъпилата страна да представи доказателства за реалното използване на по-ранната марка. Като приема, че встъпилата страна е доказала реално използване, отделът по споровете на EUIPO заключава, че е налице вероятност от объркване между конфликтните марки по отношение на някои стоки и услуги, поради което уважава частично възражението. Подадената срещу това решение жалба е отхвърлена от апелативния състав на EUIPO.

Но първо място, във връзка със значението на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ( 1 ), Общият съд припомня, че за да се прецени наличието на относително основание за възражение, следва да се вземе предвид моментът на подаване на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз, срещу която е подадено възражение въз основа на по-ранна марка. Ето защо отделните аспекти на по-ранната марка трябва да се разгледат във вида им към момента на подаване на заявката за регистрация. Обстоятелството, че по-ранната марка би могла да загуби статута на марка, регистрирана в държава членка ( 2 ) към момент, следващ подаването на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз, срещу която е подадено възражение въз основа на тази по-ранна марка, по-специално вследствие на евентуално оттегляне на съответната държава членка от Европейския съюз съгласно член 50 ДЕС, без да са предвидени специални разпоредби в това отношение в евентуално споразумение, сключено на основание член 50, параграф 2 ДЕС, по принцип е без значение за изхода на възражението. Наличието на правен интерес от обжалване пред Общия съд на решение на апелативните състави на EUIPO, с което се уважава възражение, основано на такава по-ранна марка, или се потвърждава решение на отдела по споровете в този смисъл, по принцип също не е засегнато.

Но второ място, доколкото жалбоподателят изтъква неотносимостта на някои доказателства към релевантния период, Общият съд отбелязва, че от член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 недвусмислено следва, че единствено реалното използване трябва да налице през релевантния период. Доколкото доказателствата, посочени с цел да се установи реалното използване, се отнасят до използването през релевантния период, не може да се изисква самите те да са били изготвени през този релевантен период. Следователно доводът на жалбоподателя, че някои доказателства не се отнасят до релевантния период единствено поради това че са били изготвени извън посочения период, сам по себе си не може да оспори доказателствената им стойност с оглед на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009.

На трето място, по отношение на доказателствата за използване преди или след релевантния период, Общият съд припомня, че съгласно съдебната практика вземането предвид на такива доказателства за използване преди или след релевантния период е възможно, доколкото позволява да се потвърди или прецени по-добре обхватът на използването на по-ранната марка, както и действителните намерения на притежателя през този период. Такива доказателства обаче могат да се разгледат само ако са представени други доказателства, които се отнасят до релевантния период.

На четвърто място, по отношение на рекламните материали, изтъкнати като доказателство за реално използване, Общият съд приема, от една страна, че както вече е постановено, по-принцип е необходимо да се докаже достатъчното разпространение сред съответните потребители на рекламни материали, които посочват по-ранната марка, за да се установи реалното ѝ използване. От друга страна, Общият съд отбелязва, че от съдебна практика обаче следва още че при преценката на доказателствата за реалното използване на дадена марка последните не следва да се анализират поотделно, а съвместно, за да се определи техният най-вероятен и най-логичен смисъл. Така, дори доказателствената стойност на дадено доказателство да е ограничена, доколкото от самостоятелния му анализ не може да се установи със сигурност дали и как разглежданите продукти са били пуснати на пазара, и макар това доказателство следователно да не е определящо само по себе си, то все пак може да се вземе предвид при цялостната преценка на реалното използване на разглежданата марка. Такъв е например случаят, когато това доказателство допълва други доказателства. В конкретния случай Общият съд приема, че рекламните материали са представени заедно с други доказателства, поради което могат да бъдат взети предвид от апелативния състав.

На пето и последно място, що се отнася до доказателствената стойност на клетвена декларация, изтъкната като доказателство за реалното използване на по-ранната марка, Общият съд припомня, че съгласно член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 ( 3 ) писмените декларации, клетвени или тържествени, или които имат същия ефект съгласно законодателството на държавата, в която са направени, са част от действията по събиране на доказателства, които EUIPO може да предприеме. В случая клетвената декларация е била под формата на свидетелски показания, която е описана в гражданскопроцесуалните правила, приложими в Англия и Уелс. Освен това Общият съд отбелязва, че съгласно съдебната практика, когато декларацията по смисъла на член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 е изготвена от един от ръководните служители на страната, която следва да докаже реалното използване на по-ранната марка, тази декларация може да има доказателствена стойност само ако се потвърждава от други доказателства, както в настоящия случай.

( 1 ) Споразумението за оттеглянето все още не е окончателно прието към момента на приключване на разискванията.

( 2 ) По смисъла на член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) и на член 42, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (OB L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).

( 3 ) Понастоящем член 97, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001.