Дело T‑280/18

ABLV Bank AS

срещу

Единен съвет за преструктуриране

Решение на Общия съд (десети разширен състав) от 6 юли 2022 година

„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Процедура за преструктуриране, приложима в случай на субект, който е проблемен или има вероятност да стане проблемен — Решение на ЕСП да не приеме схема за преструктуриране — Жалба за отмяна — Увреждащ акт — Правен интерес — Процесуална легитимация — Частична допустимост — Член 18 от Регламент (ЕС) № 806/2014 — Компетентност на автора на акта — Право на изслушване — Задължение за мотивиране — Пропорционалност — Равно третиране“

1. Жалба за отмяна – Актове, подлежащи на обжалване – Понятие – Актове, които произвеждат задължително правно действие – Право на ефективна съдебна защита – Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) да приеме (или не) схема за преструктуриране – Включване

   (член 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 18 и член 86, параграф 2 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 30—36)

2. Жалба за отмяна – Физически или юридически лица – Актове, които ги засягат пряко и лично – Пряко засягане – Критерии – Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) да приеме (или не) схема за преструктуриране – Определяне на евентуално прекия характер на последиците от посоченото решение за правното положение на акционерите на кредитна институция – Липса на засягане на правото на акционерите да получават дивиденти и да участват в управлението на тази институция – Липса на пряко засягане – Недопустимост

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС)

   (вж. т. 39, 41—45)

3. Жалба за отмяна – Физически или юридически лица – Актове, които ги засягат пряко и лично – Пряко засягане – Критерии – Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) да приеме (или не) схема за преструктуриране – Определяне на евентуално прекия характер на последиците от посоченото решение за правното положение на акционерите на кредитна институция – Изпълнение, което е напълно автоматично – Допустимост

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 18 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 47, 48 и 50—52)

4. Икономическа и парична политика – Икономическа политика – Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) – Приемане на схема за преструктуриране – Условия – Предварително задължително условие за оценка от Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) за това дали съответният субект е проблемен или с вероятност да стане проблемен – Оценка, основана на извода на Европейската централна банка – Допустимост

   (член 18 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 47, 48 и 57)

5. Жалба за отмяна – Физически или юридически лица – Правен интерес – Условия – Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) да приеме (или не) схема за преструктуриране – Оценка дали съответният субект е проблемен или с вероятност да стане проблемен – Задължително условие за започването на процедурата за преструктуриране – Законен интерес на този субект да не бъде предмет на оценка, от която да следва, че е проблемен или има вероятност да стане проблемен – Включване

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 18 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 54 и 57—60)

6. Икономическа и парична политика – Икономическа политика – Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) – Единен съвет за преструктуриране (ЕСП) – Компетентност – Решение да се приеме (или не) схема за преструктуриране – Задължение за приемане на такова решение след оценката от Европейската централна банка (ЕЦБ) за това дали съответният субект е проблемен или с вероятност да стане проблемен

   (член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета; член 82, параграф 2 от Директива 2014/59 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 81—83)

7. Икономическа и парична политика – Икономическа политика – Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) – Решение да не се приема схема за преструктуриране – Условия – Оценка дали съответният субект е проблемен или с вероятност да стане проблемен – Отделни функции на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) и на Европейската централна банка (ЕЦБ) – Споделена компетентност с приоритетна роля (макар и не изключителна) на ЕЦБ

   (член 18, параграф 1, втора алинея от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 105, 106 и 108)

8. Икономическа и парична политика – Икономическа политика – Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) – Процедура за преструктуриране – Право на изслушване – Обхват – Процедура, водена от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) съвместно и последователно – Сложна административна процедура – Задължение за изслушване на субекта, засегнат от решението за приемане или неприемане на схема за преструктуриране, на всеки етап от процедурата от всеки от тези два органа – Липса

   (член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 18 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 156—163 и 165)

Резюме

Жалбоподателят ABLV Bank AS е установена в Латвия кредитна институция и дружеството майка на групата ABLV. От своя страна ABLV Bank Luxembourg SA е установена в Люксембург кредитна институция и е едно от дъщерните дружества от групата ABLV, чийто единствен акционер е жалбоподателят. Тези две институции са били квалифицирани като „значимо лице“ и на това основание са били подчинени на надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ) ( 1 ).

На 13 февруари 2018 г. United States Department of the Treasury (Министерство на финансите на Съединените американски щати) обявява проект на мярка, целяща да определи жалбоподателя като институция, свързана със значителен риск от изпиране на пари. Вследствие на това жалбоподателят вече не е в състояние да извършва плащания в щатски долари и претърпява вълна от изтегляния на депозити. Затова ЕЦБ възлага на Finanšu un kapitāla tirgus komisija (Комисия за финансовите и капиталовите пазари, Латвия) да наложи мораториум, за да позволи на жалбоподателя да стабилизира положението си. На 23 февруари 2018 г. ЕЦБ стига до извода, че жалбоподателят е проблемен или има вероятност да стане проблемен. С две решения от 23 февруари 2018 г., отнасящи се съответно до жалбоподателя и до ABLV Luxembourg, Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) възприема преценката на ЕЦБ, но все пак приема, че действие по преструктуриране по отношение на тях не е необходимо в обществен интерес ( 2 ).

Сезиран с жалба за отмяна на тези две решения, Общият съд се произнася за първи път относно решение на ЕСП да не приеме схема за преструктуриране и постановява, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

Съображения на Общия съд

На първо място, Общият съд разглежда основанията за недопустимост на жалбата, изтъкнати от ЕСП.

Първо, с оглед на практиката на Съда ( 3 ) той счита, че решението да не се приложат инструменти за преструктуриране по отношение на кредитна институция е обжалваем акт. Всъщност, тъй като някои от тези инструменти могат да позволят на жалбоподателя да запази част от дейността си, такова решение произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя. Освен това тази квалификация позволява да се гарантира зачитането на правото на ефективна съдебна защита.

Второ, Общият съд отхвърля като недопустима жалбата срещу решението относно ABLV Luxembourg поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя. Всъщност това решение поражда пряко последици за правното положение единствено на своя адресат ABLV Luxembourg. Отрицателният ефект за жалбоподателя от това решение е с икономически (а не с правен) характер, тъй като правото на акционерите да получават дивиденти и да участват в управлението остава незасегнато.

Що се отнася до решението за жалбоподателя, Общият съд заключава, че последният има процесуална легитимация да обжалва това решение, тъй като то поражда пряко последици за неговото положение. Всъщност изводът на ЕСП, основан на направената от ЕЦБ оценка, че жалбоподателят се намира в проблемно положение или в такова, което има вероятност да стане проблемно, представлява необходимата основа за вземането на решение да не се приеме действие по преструктуриране. В допълнение, това решение не оставя никакво право на преценка на националния регулаторен орган, на който е възложено изпълнението му, тъй като въпросното изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза.

Трето, Общият съд приема, че жалбоподателят има правен интерес да обжалва това решение. Всъщност, ако Общият съд стигне до извод за неправилност на възприетата от ЕСП оценка на ЕЦБ, че жалбоподателят е проблемен или с вероятност да стане проблемен, то процедурата, довела до това решение, не е трябвало да бъде започната по отношение на жалбоподателя. В допълнение, за да упражнява банковата си дейност, съответният субект има законен интерес да не бъде предмет на такава оценка.

На второ място, Общият съд отхвърля всички изтъкнати от жалбоподателя основания по същество.

По-специално, първо, Общият съд отбелязва, че жалбоподателят неправилно упреква ЕСП, че се е основал само на оценката на ЕЦБ за това дали жалбоподателят е проблемен или с вероятност да стане проблемен, без да извърши собствена проверка. В този контекст той припомня, че действително ЕСП не е обвързан от оценката на ЕЦБ и нищо не показва той да е лишен от право на преценка в това отношение. Регламентът за ЕМП ( 4 ) обаче отрежда приоритетна роля (макар и не изключителна) на ЕЦБ, тъй като — с оглед на експертизата, с която разполага като надзорен орган — тя най-добре може да извърши такава оценка.

Второ, Общият съд отбелязва, че преценките на ЕЦБ, които ЕСП е възприел, а именно преценките, свързани, от една страна, с капацитета за генериране на ликвидност, с който трябва да разполага жалбоподателят, и от друга страна, с оценката за това дали жалбоподателят е проблемен или с вероятност да стане проблемен, не са опорочени от явна грешка. Общият съд приема, че при обстоятелства като тези в настоящия случай, характеризиращи се с масови изтегляния на депозити вследствие на загуба на доверие между кредитната институция и нейните клиенти, ЕЦБ разумно е можела да отдаде по-малко значение на коефициента на ликвидно покритие и на капитализацията на жалбоподателя и да се основе най-вече на незабавното наличие на парични средства. Поради това Общият съд заключава, че с оглед на свободата на преценка, с която разполага ЕСП, той не е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че жалбоподателят е проблемен или с вероятност да стане проблемен.

Трето, Общият съд счита, че ЕСП не е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е основал на оценката на ЕЦБ за това дали жалбоподателят е проблемен или с вероятност да стане проблемен, за да установи, че няма реална вероятност алтернативни мерки да предотвратят в разумен срок неизпълнението на задължения. Всъщност, макар разглеждането на такива мерки да е отделно от посочената оценка, Общият съд приема, че в случая ЕЦБ е включила въпросното разглеждане в тази оценка.

Четвърто, Общият съд отхвърля всякакво нарушение на правото на изслушване на жалбоподателя. Всъщност той приема, че предвид естеството на разглежданата сложна административна процедура, водена от ЕЦБ и ЕСП съвместно и последователно, не се изисква съответният субект да бъде изслушван на всеки етап от процедурата поотделно от всеки от тези два органа. В настоящия случай жалбоподателят е бил многократно изслушван от ЕЦБ и следователно е имал възможност да изложи становището си, така че ЕСП е бил напълно запознат с доводите му при приемането на решението, в което е възприел преценките на ЕЦБ.

( 1 ) Съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

( 2 ) По смисъла на член 18 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът за ЕМП“).

( 3 ) Решение от 6 май 2021 г., ABLV Bank и др./ЕЦБ (C‑551/19 P и C‑552/19 P, EU:C:2021:369).

( 4 ) Член 18, параграф 1, втора алинея от Регламента за ЕМП.