EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62018CJ0761

Решение на Съда (пети състав) от 21 януари 2021 г.
Päivi Leino-Sandberg срещу Европейски парламент.
Обжалване — Достъп до документи на институциите на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 10 — Отказ за предоставяне на достъп — Жалба пред Общия съд на Европейския съюз срещу решение на Европейския парламент за отказ да предостави достъп до документ — Публично оповестяване на документ с анотации от трето лице след подаването на жалбата — Определение на Общия съд за липса на основание за произнасяне по същество поради отпадане на правния интерес — Грешка при прилагането на правото.
Дело C-761/18 P.

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2021:52

Дело C761/18 P


 

Päivi Leino-Sandberg

срещу

Европейски парламент

 Решение на Съда(пети състав) от 21 януари 2021 година

„Обжалване — Достъп до документи на институциите на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 10 — Отказ за предоставяне на достъп — Жалба пред Общия съд на Европейския съюз срещу решение на Европейския парламент за отказ да предостави достъп до документ — Публично оповестяване на документ с анотации от трето лице след подаването на жалбата — Определение на Общия съд за липса на основание за произнасяне по същество поради отпадане на правния интерес — Грешка при прилагането на правото“

Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Жалба срещу решение на институция, с което се отказва предоставянето на достъп до документи — Публично оповестяване на документ с анотации от трето лице след подаването на жалбата — Наличие на правен интерес — Преценка с оглед на материалното право, приложимо по съществото на спора — Регламент № 1049/2001 — Приравняване на оповестяването от трето лице на документ на оповестяване от съответната институция — Недопустимост — Запазване на правния интерес

(член 263, четвърта алинея ДФЕС, член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 32—35, 40 и 45—49)

Резюме

Във връзка с изследователски проекти относно прозрачността на тристранните законодателни срещи жалбоподателката, която е професор в университет, подава заявление до Европейския парламент за достъп до решение на тази институция, с което на едно лице е отказано предоставянето на достъп до определени документи, съдържащи информация, изготвена в рамките на провеждащите се тристранни законодателни срещи(1). С решение от 3 април 2017 г.(2) Парламентът отказва да предостави достъп на жалбоподателката до искания документ.

Общият съд приема(3), че липсва основание за произнасяне по същество по жалбата на жалбоподателката срещу посоченото решение, тъй като в резултат на публичното оповестяване в интернет на документа, за който се отнася поискания от жалбоподателката достъп, от неговия адресат, е отпаднал предметът на посочената жалба.

Сезиран с жалба от жалбоподателката, Съдът отменя определението на Общия съд и му връща делото за ново разглеждане.

Преценката на Съда

Като се позова на своята съдебна практика(4), Съдът приема, че макар спорният документ да е оповестен от трета страна, спорното решение не е изрично оттеглено от Парламента, поради което предметът на спора не е отпаднал.

За да прецени дали Общият съд е бил длъжен да се произнесе по жалбата по същество, Съдът разглежда въпроса дали с оглед на оповестяването на спорния документ от трето лице за жалбоподателката продължава да е налице правен интерес в производството. Най-напред, Съдът отбелязва, че макар наистина правният интерес, който трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество, да е самостоятелно процесуално условие за приложимото към спора по същество материално право, той все пак е неразривно свързан с това право. Ето защо, предвид факта, че заявлението на жалбоподателката за предоставяне на достъп е подадено на основание Регламент № 1049/2001(5), Съдът припомня, че този регламент, който почива на принципа на откритост, има за цел да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите. Съдът уточнява, че с посочения регламент се установява, от една страна, правото по принцип на всяко лице да има достъп до документите на институциите, и от друга, задължението по принцип на институциите да предоставят достъп до техните документи. В този регламент изчерпателно са изброени изключенията от правото на достъп до документи на институциите.

По нататък, Съдът уточнява, че макар разпоредбите на Регламент № 1049/2001(6) да предвиждат, че съответната институция може да изпълни своето задължение и да предостави достъп до документа, като информира заявителя как да получи искания документ, ако документът вече е бил оповестен от нея и е леснодостъпен за заявителя, не такъв е случаят, когато документът на институцията е бил оповестен от трета страна. В тази връзка Съдът подчертава, че документ, който е публично оповестен от трета страна, не може да се счита за официален или за отразяващ официалната позиция на дадена институция без категоричното ѝ потвърждение, че намереният документ действително е на тази институция и отразява официалната ѝ позиция.

Съдът установява, че в положение, при което жалбоподателката е получила достъп единствено до спорния документ, който е бил предоставен на разположение от трета страна, а Парламентът продължава да ѝ отказва достъп до искания документ, не може да се приеме, че жалбоподателката е получила достъп до този документ по смисъла на Регламент № 1049/2001, нито че съответно е изгубила правния си интерес да иска отмяната на спорното решение на Парламента за отказ да ѝ се предостави достъп до документа, само поради това публично оповестяване. Напротив, в такова положение жалбоподателката запазва реален интерес от получаването на достъп до автентичен вариант на искания документ, което гарантира, че тази институция е негов автор и че документът отразява нейната официална позиция.

Поради това Съдът постановява, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приравнил оповестяването от трето лице на документ на оповестяване от съответната институция на искания документ и съответно е приел, че липсва основание за произнасяне по същество по жалбата на жалбоподателката, с мотива че тъй като документът е оповестен от трето лице, жалбоподателката може да получи достъп до него и да го използва също толкова законосъобразно, колкото ако го е получила в резултат на удовлетворяването на заявка, подадена по реда на Регламента.


1      Решение на Европейския парламент от 8 юли 2015 г., A(2015) 4931.


2      Решение на Европейския парламент A(2016) 15112.


3      Определение от 20 септември 2018 г., Leino-Sandberg/Парламент (T‑421/17, непубликувано, EU:T:2018:628).


4      Решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660).


5      Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).


6      Член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент №º1049/2001.

Top