Дело C‑641/18

LG и др.

срещу

Rina SpA

и

Ente Registro Italiano Navale

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Genova)

Решение на Съда (първи състав) от 7 май 2020 година

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 1, параграф 1 — Понятие за „граждански и търговски дела“ и за „административни дела“ — Приложно поле — Дейности на дружествата за класифициране и сертифициране на кораби — Acta iure imperii и acta iure gestionis — Властнически правомощия — Съдебен имунитет“

1. Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Приложно поле — Спор, засягащ само една държава членка и включващ трета държава — Включване

   (Регламент № 44/2001 на Съвета)

   (вж. т. 25)

2. Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Приложно поле — Граждански и търговски дела — Понятие — Иск срещу дружествата, извършващи дейност по класифициране и сертифициране на плавателни съдове за сметка и по пълномощие на трета държава — Включване — Условие — Липса на упражняване на властнически правомощия

   (член 91 и член 94, параграфи 3 и 5 от Конвенцията по морско право от 1982 г. (Конвенцията от Монтего Бей); член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

   (вж. т. 33—35, 39—42, 46, 47, 49 и 60 и диспозитива)

3. Международно публично право — Принципи — Съдебен имунитет на държавите — 1.Обхват 2.Съдържание — Иск срещу дружествата, извършващи дейност по класифициране и сертифициране на плавателни съдове за сметка и по пълномощие на трета държава —Упражняване на правораздавателна компетентност, предвидена в Регламент № 44/2001, в спор по този иск — Допустимост — Условие — Липса на упражняване на властнически правомощия

   (член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета; съображение 16 от Директива 2009/15 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 56—60 и диспозитива)

Резюме

Пострадалите от крушението на кораб, плаващ под панамски флаг, могат да предявят иск пред италианските юрисдикции за ангажиране на отговорността на италианските организации, класифицирали и сертифицирали този кораб

Тези организации биха могли да се позоват на съдебен имунитет само доколкото дейностите им са проява на публичната власт на панамската държава

В решение Rina (C‑641/18), постановено на 7 май 2020 г., Съдът постановява, на първо място, че искът за обезщетение, предявен срещу частноправни юридически лица, упражняващи дейност по класифициране и сертифициране на плавателни съдове за сметка и по пълномощие на трета държава, попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 ( 1 ) (наричан по-нататък „Регламент „Брюксел I“) и следователно в приложното поле на този регламент, тъй като тази дейност не се упражнява по силата на прерогативите на публична власт по смисъла на правото на Съюза. На второ място, той отбелязва, че принципът на международното обичайно право относно съдебния имунитет допуска сезираната национална юрисдикция да упражни предвидената в посочения регламент съдебна компетентност в спор относно такъв иск, когато тази юрисдикция установи, че такива организации не са използвали правомощията на публична власт по смисъла на международното право.

През 2006 г. корабът Al Salam Boccaccio’98, плаващ под знамето на Република Панама, претърпява корабокрушение в Червено море с над 1000 пострадали. Членовете на семейството на загиналите и оцелелите при корабокрушението пътници предявяват иск пред Tribunale di Genova (Районен съд Генуа, Италия) срещу Rina SpA и Ente Registro Italiano Navale (наричани по-нататък заедно „дружествата Rina“), т.е. дружествата, извършили действията по класифициране и сертифициране на плавателния съд, чието седалище се намира в Генуа. Ищците искат обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, произтичащи от евентуалната гражданска отговорност на дружествата Rina, като изтъкват, че посочените действия са в основата на корабокрушението. Дружествата Rina повдигат възражение за липса на компетентност на сезираната юрисдикция, като се позовават на принципа на съдебния имунитет, тъй като извършените от тях действия по класифициране и сертифициране са извършени по пълномощие от Република Панама и следователно са проява на суверенните правомощия на делегиращата държава. Сезираната юрисдикция, тъй като изпитва съмнения относно компетентността на италианските съдилища, отправя преюдициално запитване.

На първо място, Съдът разглежда тълкуването на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламента „Брюксел I“ с оглед на дейностите по класифициране и сертифициране на плавателни съдове, упражнявани от дружествата Rina по пълномощие и за сметка на Република Панама, за да установи дали италианските юрисдикции са компетентни по силата на член 2, параграф 1 от този регламент ( 2 ). В началото Съдът припомня, че макар и някои спорове между органи на публичната власт и частноправни субекти да могат да бъдат обхванати от приложното поле на Регламент „Брюксел I“, когато жалбата се отнася до действия, извършени извън властническите правомощия (iure gestionis), това не се отнася за случаите, когато действията на органа на публична власт са свързани с упражняването на публична власт (iure imperii). В това отношение Съдът посочва, че е без значение, че някои дейности са упражнявани по пълномощие на държава: действително сам по себе си фактът, че някои правомощия са делегирани с акт на орган на публичната власт не означава, че тези правомощия се упражняват iure imperii. Същото се отнася и за това, че въпросните операции са осъществени за сметка и в интерес на Република Панама, тъй като обстоятелството, че се действа за сметка на държавата, не винаги означава упражняване на властнически правомощия. Освен това, фактът, че някои дейности имат публичноправна цел, сам по себе си не е достатъчен, за да се квалифицират тези дейности като извършени iure imperii. Следователно Съдът подчертава, че да се определи дали разглежданите в главното производство операции са извършени при упражняването на публична власт, релевантният критерий е упражняването на правомощия, простиращи се отвъд правните норми, приложими към правоотношенията между частноправни субекти.

По този повод Съдът посочва, че извършваните от дружествата Rina операции по класифициране и сертифициране се състоят единствено в това да се установи, че проверяваният кораб отговаря на изискванията, предвидени в приложимите законодателни актове, и при положителен резултат да издаде съответните свидетелства. Тълкуването и изборът на приложимите технически изисквания се правят от органите на Република Панама. Безспорно, проверката на плавателния съд от дружество за класифициране и сертифициране евентуално може да доведе до отмяна на свидетелството поради несъответствието му с тези изисквания. Въпреки това, такова отнемане не произтича от правомощието за вземане на решение на посочените дружества, които действат съгласно предварително определената нормативна уредба. Ако след отмяната на свидетелство плавателният съд вече не може да плава, това е поради наказанието, което е наложено от закона. Вследствие на това, Съдът достига до заключение, че, без да се засягат проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, извършените от дружествата Rina операции по класифициране и сертифициране не могат да се считат за осъществени при упражняване на властнически правомощия по смисъла на правото на Съюза.

На второ място, Съдът разглежда евентуалното значение за приложимостта на Регламент „Брюксел I“ на изключението, изведено от принципа на международното обичайно право относно съдебния имунитет. Съдът отбелязва, че вече е постановил, че при настоящото състояние на международната практика съдебният имунитет на държавата не е абсолютен, а е общопризнат, когато спорът се отнася до суверенни действия, извършени iure imperii. Обратно, той може да бъде изключен, когато жалбата се отнася до актове, които не са свързани с упражняването на публична власт. Съдебният имунитет на частноправните организации като дружествата Rina по принцип не е общопризнат по отношение на операциите по класифициране и сертифициране на кораби, когато не са извършени iure imperii по смисъла на международното право. Ето защо Съдът достига до извода, че посоченият принцип допуска прилагането на Регламент „Брюксел I“ в спор като разглеждания в главното производство, когато сезираната юрисдикция установи, че въпросните организации за класифициране и сертифициране не са използвали правомощията си за упражняване на публична власт по смисъла на международното право.

( 1 ) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

( 2 ) По силата на посочената разпоредба искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка.