Дело C‑2/18

Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė

(Преюдициално запитванe,
отправено от Lietuvos Respublikos Konstitucinis Teismas)

Решение на Съда (втори състав) от 13 ноември 2019 г.

„Преюдициално запитване — Обща селскостопанска политика — Обща организация на пазарите — Мляко и млечни продукти — Регламент (ЕС) № 1308/2013 — Член 148, параграф 4 — Договор за доставка на сурово мляко — Свободно договаряне на цените — Борба с нелоялните търговски практики — Забрана за заплащането на различни цени на производители на сурово мляко, спадащи към една група, съставена в зависимост от продаваното на ден количество, и за необосновано намаляване на цените“

1. Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Мляко и млечни продукти — Договорни отношения в този сектор — Национална правна уредба, която забранява заплащането на различни цени на производители на сурово мляко, спадащи към една група, съставена в зависимост от продаваното на ден количество — Допустимост — Условия — Правна уредба, която е годна да постигне целта за борба срещу нелоялните търговски практики — Спазване на принципа на пропорционалност

   (член 148 от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 30, 35, 45, 49—53, 56, 57, 62 и 70; т. 1 от диспозитива)

2. Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Мляко и млечни продукти — Договорни отношения в този сектор — Национална правна уредба, която забранява на изкупвачите на сурово мляко да намаляват необосновано цената, договорена с производителите, и съгласно която за всяко намаляване на цената с повече от 3 % е необходимо разрешение от компетентния национален орган — Допустимост — Условия — Правна уредба, която е годна да постигне целта за борба срещу нелоялните търговски практики — Спазване на принципа на пропорционалност

   (член 148 от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 72—74, 78 и 82; т. 2 от диспозитива)

Резюме

Правото на Съюза допуска национални мерки в областта на борбата с нелоялните практики, които имат за последица организирането на процеса на свободно договаряне на цените в сектора на суровото мляко

В своето решение от 13 ноември 2019 г., Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė (C‑2/18), Съдът постановява, че Регламент № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти ( 1 ) допуска национална правна уредба, която с цел борба срещу нелоялните търговски практики забранява на изкупвачите на сурово мляко да заплащат различна изкупна цена на производители, които трябва да се разглеждат като спадащи към една и съща група с оглед на продаваното на ден количество сурово мляко, което е с еднакъв състав, едно и също качество и е доставяно при едни и същи ред и условия, доколкото тази правна уредба е годна да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ. С оглед на същата цел за борба срещу нелоялните търговски практики Съдът уточнява и че държавите членки могат да приемат национална правна уредба, която забранява на изкупвача на сурово мляко да намалява необосновано договорената с производителя цена и съгласно която за всяко намаляване на цената с повече от 3 % е необходимо разрешение от компетентния национален орган.

Спорът в главното производство се вписва в контекста на започнато от група народни представители от литовския парламент производство по контрол за конституционосъобразност на Закона за забрана на нелоялни практики от страна на литовски икономически оператори при покупката и продажбата на сурово мляко. Освен разпоредбите относно посочените две забрани, в посочения закон се предвижда, че продавачите на сурово мляко се разпределят в десет групи, съставени в зависимост от количеството сурово мляко, продавано на ден. Законът освен това задължава съответните оператори при изкупуването на сурово мляко да съставят договор в писмена форма, както е предвидено в член 148, параграф 1 от Регламент № 1308/2013. Всички тези мерки имат за цел основно борбата с нелоялните търговски практики на изкупвачите на сурово мляко спрямо считаната за по-слаба страна, т.е. млекопроизводителите, като се имат предвид особеностите на сектора. Запитващата юрисдикция иска да установи дали посочените две забрани са съвместими с принципа на свобода на договаряне, установен в член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013.

Съдът най-напред припомня, че общата селскостопанска политика попада съгласно член 4, параграф 2, буква г) ДФЕС в рамките на споделената компетентност между Съюза и държавите членки, поради което последните разполагат със законодателна власт, която им позволява да упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята. По-нататък Съдът постановява, че установяването на обща организация на пазарите не възпрепятства държавите членки да прилагат национални норми, които преследват цел от общ интерес, различна от набелязаните с тази обща организация на пазарите, макар посочените норми да имат евентуално отражение върху функционирането на общия пазар в съответния сектор. В това отношение той уточнява, че с приемането на Регламент № 1308/2013, и по-специално член 148 от него, Съюзът не е упражнил изчерпателно своята компетентност в областта на договорните отношения между страните по договор за доставка на сурово мляко и че въз основа на позоваванията в този регламент на някои нелоялни практики не може да се установи, че целта за борба с нелоялните практики попада в обхвата на посочения регламент. Освен това според Съда тълкуването на посочения член в смисъл, че забранява на държавите членки да приемат каквито и да било мерки за борба с нелоялните практики в сектора на млякото, би било в противоречие с преследваната от Регламент № 1308/2013 цел да се осигури жизнеспособно развитие на производството и по този начин да се гарантира добър жизнен стандарт на млекопроизводителите, в съответствие с целите на общата селскостопанска политика, както и с целта да се гарантира запазването на действителна конкуренция на пазарите на селскостопански продукти. Ето защо Съдът признава на държавите членки остатъчна компетентност да приемат мерки в областта на борбата с нелоялните търговски практики, които имат за последица организирането на процеса по свободно договаряне на цените, дори тези мерки да засягат принципа на свободно договаряне на дължимата цена за доставка на сурово мляко, предвиден в член 148 от Регламент № 1308/2013. Той обаче постановява, че тези мерки трябва да са пропорционални на преследваната с тях цел. В конкретния случай той приема, че разглежданата литовска правна уредба изглежда може да предотврати опасността считаната за по-слаба страна по договора — т.е. млекопроизводителите — да бъде принудена да приеме необосновани намаления на цените и по този начин може да се бори срещу евентуални нелоялни търговски практики, и че като се имат предвид целите на общата селскостопанска политика, както и правилното функциониране на общата организация на пазара, тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигането на поставените в нея цели, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство.

( 1 ) Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671), изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. (ОВ L 350, 2017 г., стр. 15).