Дело T‑814/17

Lietuvos geležinkeliai AB

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (първи разширен състав) от 18 ноември 2020 година

„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на товарен железопътен транспорт — Решение, с което се установява нарушение на член 102 ДФЕС — Достъп на трети предприятия до инфраструктура, стопанисвана от държавното железопътно предприятие на Литва — Демонтиране на отсечка от железопътна линия — Понятие за злоупотреба — Действително или вероятно отстраняване на конкурент — Изчисляване на размера на глобата — Насоки за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Средства за защита — Пропорционалност — Правомощие за пълен съдебен контрол“

1. Господстващо положение — Злоупотреба — Отказ на предприятие с господстващо положение да даде достъп на друго предприятие до необходима за дейността му стока или услуга — Достъп на предприятия до инфраструктурата, стопанисвана от държавното железопътно предприятие — Държавно железопътно предприятие, което разполага със законен монопол при управлението на инфраструктурата — Премахване на железопътна линия от посоченото държавно предприятие — Правна уредба, изискваща предоставяне на достъп и осигуряване на доброто състояние на железопътната инфраструктура — Задължение за Комисията да докаже, че предоставянето на достъпа е необходимо за навлизането на пазара на конкурентните оператори — Липса

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 87—103)

2. Господстващо положение — Злоупотреба — Отказ на предприятие с господстващо положение да предостави достъп на друго предприятие до необходима за дейността му стока или услуга — Достъп на предприятия до инфраструктурата, управлявана от държавното железопътно дружество — Премахване на железопътна линия от държавното железопътно дружество — Характер на злоупотреба — Критерий за преценка — Действително или вероятно отстраняване на конкурент — Преценка — Прибързано премахване на железопътната линия, без да се осигурят необходимите средства и без да се следват нормалните подготвителни етапи — Липса на обективна обосновка за това премахване — Премахване, което прави по-труден достъпа на конкурент до пазара

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 156—181)

3. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Обективно понятие, отнасящо се до поведението, което е от естество да въздейства на структурата на пазара и вследствие на което се препятства поддържането или развитието на конкуренцията — Вземане предвид на антиконкурентно намерение — Допустимост

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 188—192)

4. Господстващо положение — Злоупотреба — Антиконкурентни последици — Достатъчен характер на потенциални последици — Премахване на железопътна линия от държавното железопътно дружество — Действие, което може да има антиконкурентни последици за пазара — Предварително спиране на движението по посочената железопътна линия вследствие на установяването на деформация по нея — Липса на последици — Необходимост от разглеждане на антиконкурентните последици от липсата на ремонт на железопътната линия — Липса

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 219—233 и 237—243)

5. Господстващо положение — Злоупотреба — Антиконкурентни последици — Наличие на пречки за навлизане на пазара — Преценка — Премахване на железопътна линия — Липса на конкурентни алтернативни маршрути

   (член 102 ДФЕС)

   (вж. т. 257—283)

6. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Решение, което се основава на достатъчно доказателства за наличието на оспорваното нарушение — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение

   (член 102 ДФЕС; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 293—298)

7. Конкуренция — Административно производство — Прекратяване на нарушенията — Правомощие на Комисията — Принудителни мерки и ангажименти — Спазване на принципа на пропорционалност — Решение, което предвижда различни принудителни мерки, с които може да се прекрати нарушението, без да налага задължение за избор на една от тях — Допустимост

   (член 102 ДФЕС; член 7 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 309—316)

8. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение и налагане на глоба — Укоримо поведение, за което се твърди, че представлява нова категория злоупотреба с господстващо положение — Ирелевантност

   (член 102 ДФЕС; член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 339—341, 349 и 368)

9. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Извършване умишлено или поради небрежност — Понятие — Предприятие, което не може да не знае, че поведението му е антиконкурентно — Нарушение, извършено от заварен оператор и управител на единствената съществуваща инфраструктура за предоставяне на услуги за железопътен превоз на товари

   (член 102 ДФЕС; член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 345—348)

10. Конкуренция — Административно производство — Задължения на Комисията — Спазване на разумен срок — Отмяна на решението, с което се установява нарушение поради прекомерна продължителност на производството — Условие — Накърняване на правото на защита на съответните предприятия — Липса

    (член 102 ДФЕС; член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

    (вж. т. 354—360)

11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Критерии за преценка

    (член 102 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

    (вж. т. 368—371)

12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Задължение на Комисията да се придържа към предишната си практика при вземане на решения — Липса

    (член 102 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

    (вж. т. 372 и 384)

13. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие — Тежест на доказване

    (член 102 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

    (вж. т. 373 и 374)

14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неспазване на принципа на разумен срок на административното и съдебното производство — Нарушение, което не обосновава само по себе си намаляването на размера на глобата

    (член 102 ДФЕС; член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

    (вж. т. 379, 380 и 388)

15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Възпиращ характер — Свобода на преценка на Комисията

    (член 102 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 22 и 25 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

    (вж. т. 382—387)

16. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Намаляване на размера на глобата

    (членове 102 ДФЕС и 261 ДФЕС; член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграфи 3 и 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

    (вж. т. 389—406)

Резюме

Общият съд потвърждава решението на Комисията, с което се установява злоупотреба с господстващо положение от страна на държавното железопътно дружество на Литва на литовския пазар на железопътния превоз на товари

Държавното железопътно дружество на Литва, Lietuvos geležinkeliai AB (наричано по-нататък „LG“), е едновременно управител на железопътната инфраструктура и доставчик на услуги за железопътен превоз на товари в Литва. В последното си качество LG сключва през 1999 г. търговско споразумение за предоставяне на услуги за железопътен превоз на литовска територия с дружеството Orlen Lietuva AB (наричано по-нататък „Orlen“), литовско петролно дружество, собственост на полското петролно предприятие PKN Orlen SA. Целта на това споразумение е била по-специално превоз на нефтопродукти, произведени в голяма рафинерия, собственост на Orlen, разположена в Бугенай, Северозападна Литва, в близост до границата с Латвия, до литовския морски терминал Клайпеда с цел транспортирането на тези продукти до Западна Европа.

След спор, възникнал през 2008 г. между LG и Orlen във връзка с цените на посочените услуги за железопътен превоз, предмет на споразумението, Orlen решава да пренасочи дейността си по морски износ от Клайпеда към морските терминали в Рига и Вентспилс в Латвия и в този контекст да възложи превоза на неговите продукти, произведени в рафинерията в Бугенай, на Latvijas dzelzceļš, държавното железопътно дружество на Латвия (наричано по-нататък „LDZ“). За да транспортира товарите си до латвийските морски терминали, Orlen е възнамерявало да използва железопътна линия между неговата рафинерия и Ренге, Латвия (наричана по-нататък „краткият маршрут“), която е използвало до този момент, за да обслужва латвийския и естонския пазар.

На 2 септември 2008 г., поради деформация от няколко десетки метра на железопътната линия по краткия маршрут, LG, в качеството си на управител на железопътната инфраструктура, спира движението по отсечка от 19 km от този маршрут (наричана по-нататък „спорната железопътна линия“). От 3 октомври 2008 г. LG извършва пълно демонтиране на спорната железопътна линия, което приключва преди края на октомври 2008 г.

Впоследствие, тъй като е счело, че LG няма намерение да ремонтира спорната железопътна линия в краткосрочен план, Orlen е трябвало да се откаже от проекта си да използва услугите на LDZ ( 1 ).

С решение от 2 октомври 2017 г. Европейската комисия, сезирана с жалба от Orlen, приема, че с премахването на спорната железопътна линия LG е злоупотребило с господстващото си положение като управител на литовската железопътна инфраструктура, тъй като е възпрепятствало LDZ да навлезе на пазара на железопътен превоз на нефтопродукти от рафинерията на Orlen до морските терминали на Рига и Вентспилс (наричан по-нататък „разглежданият пазар“). За това нарушение Комисията налага на LG глоба от 27873000 EUR и му разпорежда да преустанови нарушението на правото на Съюза в областта на конкуренцията.

LG подава жалба срещу решението на Комисията до Общия съд на Европейския съюз.

С днешното си решение Общият съд отбелязва, първо, че в качеството си на управител на литовската железопътна инфраструктура, който има господстващо положение, LG е длъжно, по силата на правото на Съюза и националното право, да предостави достъп до обществената железопътна инфраструктура, както и да осигури доброто техническо състояние на тази инфраструктура и безопасен и непрекъснат железопътен трафик, а в случай на смущение на железопътния трафик — да вземе всички необходими мерки за възстановяване на нормалното положение. Нещо повече, това предприятие има господстващо положение на пазара на управление на железопътната инфраструктура, което произтича от предишен законен монопол, и не е инвестирало в железопътната мрежа, която е собственост на литовската държава.

В този контекст Общият съд счита, че разглежданото поведение, а именно премахването на спорната железопътна линия, не може да се прецени в светлината на установената съдебна практика относно отказа от предоставяне на достъп до основна инфраструктура, която определя по-висок праг от приложения в обжалваното решение, за да се установи че дадена практика представлява злоупотреба. Всъщност такова поведение трябва да се анализира като поведение, което може да възпрепятства навлизането на пазара, като направи достъпа до него по-труден, и по този начин да доведе до антиконкурентно препятстване.

По-нататък Общият съд потвърждава, че LG не е успяло да докаже, че след появата на съответната деформация и подробната оценка на състоянието на цялата спорна железопътна линия, тя е била в състояние, което да обоснове пълното ѝ и незабавно премахване. В това отношение Общият съд счита, че Комисията правилно е приела, че проблеми, отнасящи се до участък от 1,6 km от железопътна линия с обща дължина от 19 km, не могат да обосноват нейното пълно и незабавно премахване. При всички положения приложимата правна уредба е задължавала LG не само да гарантира сигурността на железопътната мрежа, но и да намали прекъсванията и да подобри ефективността на тази мрежа.

Що се отнася до довода на LG, че пълното и незабавно премахване на спорната железопътна линия, последвано от нейната пълна и незабавна реконструкция, което LG твърди, че първоначално е възнамерявало да извърши, било икономически по-изгодно от извършването на незабавни целенасочени ремонти, последвани от пълна, но поетапна реконструкция, Общият съд констатира, че тъй като не е разполагало с необходимото финансиране за започване на работите по реконструкцията и не е следвало нормалните подготвителни етапи за извършването на такива работи, LG не е имало никаква причина да пристъпи към прибързано премахване на спорната железопътна линия. Също така Комисията правилно е приела, че демонтирането на железопътна линия още преди началото на възстановителните работи е изключително необичайно поведение в железопътния сектор.

Освен това Общият съд потвърждава, че с оглед на господстващото му положение не само като управител на железопътната инфраструктура, но и на разглеждания пазар, LG носи особена отговорност да не засяга ефективната и ненарушена конкуренция на този пазар. Ето защо при приемането на решението за деформацията на спорната железопътна линия, LG е трябвало да вземе предвид тази отговорност и да избегне осуетяването на всякаква възможност за възстановяване на движението по спорната железопътна линия в краткосрочен план. Като премахва изцяло спорната железопътна линия LG обаче не се е съобразило с тази отговорност, тъй като поведението му прави по-труден достъпа до разглеждания пазар.

Колкото до въздействието от премахването на спорната железопътна линия върху възможността LDZ да превозва предназначените за износ по море нефтопродукти на Orlen от рафинерията до латвийските морски терминали, Общият съд отбелязва, че необходимостта от използването в Литва на по-дълъг и по-натоварен маршрут, отколкото литовската част от краткия маршрут, е носела за LDZ по-висок риск от конфликти на влакови маршрути, несигурност по отношение на качеството и цената на допълнителните железопътни услуги, както и рискове, свързани с липсата на информация и на прозрачност относно условията за навлизане на пазара, и поради това — по голяма зависимост от управителя на литовската железопътна мрежа. Освен това Общият съд отбелязва, че през 2008 г. и 2009 г. разходите за транспорт на нефтопродуктите на Orlen са били по-високи по по-дългите маршрути до латвийските морски терминали от тези по маршрута до Клайпеда. Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че е допуснала грешка в преценката, като е приела, че по-дългите маршрути към латвийските морски терминали не са били конкурентоспособни спрямо маршрута към Клайпеда.

При тези обстоятелства Общият съд отхвърля по същество жалбата на LG в нейната цялост.

При все това при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол във връзка с определянето на глоби Общият съд, като взема предвид тежестта и продължителността на нарушението, счита за уместно да намали размера на наложената на LG глоба от 27873000 EUR на 20068650 EUR.

( 1 ) В съдебното заседание LG и LDZ обаче потвърждават, че работите по реконструкцията на спорната железопътна линия в крайна сметка са започнали и се очаквало да приключат през декември 2019 г. и че движението по железопътната линия е трябвало да бъде възобновено преди края на февруари 2020 г.