Дело T‑799/17

Scania AB и др.

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (десети разширен състав) от 2 февруари 2022 година

„Конкуренция — Картели — Пазар на производителите на камиони — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Споразумения и съгласувани практики относно продажните цени на камионите, времевия график за въвеждане на технологии за емисии на вредни газове и прехвърлянето върху клиентите на разходите за тези технологии — Поетапна във времето „хибридна“ процедура — Презумпция за невиновност — Принцип на безпристрастност — Харта на основните права — Единно продължено нарушение — Ограничение на конкуренцията с оглед на целта — Географски обхват на нарушението — Глоба — Пропорционалност — Равно третиране — Правомощие за пълен съдебен контрол“

1. Съдебно производство — Публичност на актовете — Задължение на съда на Съюза да гарантира справедливо равновесие между публичността на актовете и правото на защита на личните данни — Искане за изключване от общественодостъпната информация на данни, изразяващи се в правни квалификации или предоставящи фактически уточнения — Отхвърляне — Искане за изключване на същите данни от общественодостъпната информация, направено пред служителя по изслушването и по което последният още не се е произнесъл — Липса на последици

   (член 15 ДФЕС; член 66 от Процедурния правилник на Общия съд; член 8 от Решение 2011/695 на Комисията)

   (вж. т. 80—83)

2. Конкуренция — Административно производство — Процедура за постигане на споразумение — Процедура, която не включва всички участници в картела — Оттегляне на предприятие от процедурата за постигане на споразумение — Приемане от Комисията на две основаващи се на едни и същи доказателства решения с различни адресати — Допустимост — Условия — Зачитане на задължението за безпристрастност и на презумпцията за невиновност — Обхват

   (член 101 ДФЕС; членове 41 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 10а от Регламент № 773/2004 на Комисията)

   (вж. т. 99—105, 125—158)

3. Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост — Закрепване на посочения принцип в Европейската конвенция за правата на човека и препотвърждаване в Хартата на основните права на Европейския съюз — Вземане предвид на посочената конвенция и на съдебната практика по нея за целите на тълкуването на Хартата

   (член 101 ДФЕС; член 48 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

   (вж. т. 108 и 109)

4. Конкуренция — Административно производство — Процедура за постигане на споразумение — Процедура, която не включва всички участници в картела — Оттегляне на предприятие от процедурата за постигане на споразумение — Приемане от Комисията на две решения с различни адресати в две отделни, поетапни във времето процедури — Зачитане на презумпцията за невиновност — Решение за постигане на споразумение, в което се споменава предприятието, решило да се оттегли от процедурата за постигане на споразумение — Допустимост — Условия

   (член 101 ДФЕС; член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 10а от Регламент № 773/2004 на Комисията)

   (вж. т. 110—124)

5. Конкуренция — Административно производство — Процедура за постигане на споразумение — Процедура, която не включва всички участници в картела — Оттегляне на предприятие от процедурата за постигане на споразумение — Приемане от Комисията на две решения с различни адресати в две отделни, поетапни във времето процедури — Решение за постигане на споразумение, преди приемането на което не е било изслушано предприятието, решило да се оттегли от процедурата за постигане на споразумение — Зачитане на правото на защита — Условия

   (член 101 ДФЕС; член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 10а от Регламент № 773/2004 на Комисията)

   (вж. т. 159—162)

6. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Предмет — Съобщаване на отговорите на изложение на възраженията — Условия — Значение на отговорите на други адресати на изложението на възраженията за защитата на съответното предприятие — Тежест на доказване — Задължение на съответното предприятие да представи начална улика за полезността на посочените отговори за неговата защита

   (член 101 ДФЕС; член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 169—190)

7. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи единно нарушение — Възлагане на отговорност на предприятие за цялото нарушение — Условия — Неправомерни практики и действия, вписващи се в общ план — Преценка — Критерии — Принос към единната цел на нарушението — Знание за общия план на картела и основните му елементи или възможност за предвиждането им — Преценка на това знание на равнището на предприятието — Необходимост от връзка на взаимно допълване между разглежданите практики — Липса

   (член 101, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 191—196; 206—210, 447—450, 478, 494—499)

8. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Необходима степен на точност на събраните от Комисията доказателства — Съвкупност от улики — Съдебен контрол — Обхват — Решение, което оставя съмнение у съда — Спазване на принципа на презумпцията за невиновност

   (член 101, параграф 1 ДФЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

   (вж. т. 197—200)

9. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение, което позволява на неговия адресат да разбере съображенията, по които Комисията го е приела, и да го оспори пред съда на Съюза — Липса на неизпълнение на задължението за мотивиране

   (член 101, параграф 1 ДФЕС и член 296, втора алинея ДФЕС)

   (вж. т. 245—248)

10. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение — Обмен на информация между конкуренти — Антиконкурентна цел или резултат — Презумпция — Условия

    (член 101, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 268—270, 315—323 и 391)

11. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Съдържание и цели на картелното споразумение, както и икономически и правен контекст на развитието му — Разграничение между нарушенията с оглед на целта и с оглед на резултата — Намерение на страните по споразумение да ограничат конкуренцията — Критерий, който не е необходим — Нарушение с оглед на целта — Достатъчна степен на вредност — Критерии за преценка

    (член 101, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 309—314)

12. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Отговорност на предприятието за действията на неговите органи — Условия — Действие на лице, оправомощено да действа за сметка на предприятието — Преценка

    (член 101 ДФЕС)

    (вж. т. 476 и 477)

13. Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност по отношение на глобите — Начален момент — Единно продължено нарушение

    (член 101 ДФЕС; член 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

    (вж. т. 515 и 516)

14. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Доказване чрез определен брой улики и съвпадения, свидетелстващи за наличието и продължителността на непрекъснато антиконкурентно поведение — Допустимост

    (член 101, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 522 и 523)

15. Конкуренция — Глоби — Размер — Съдебен контрол — Правомощие за пълен съдебен контрол — Контрол за законосъобразност — Действие и предели — Правомощие за пълен съдебен контрол, строго ограничен до определянето на размера на наложената глоба

    (членове 101 ДФЕС, 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

    (вж. т. 535—538)

16. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Принцип на равно третиране — Обхват

    (член 101, параграф 1 ДФЕС; член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

    (вж. т. 559)

Резюме

Общият съд отхвърля жалбата на Scania и оставя в сила глобата от 880523000 EUR, наложена от Комисията за участието му в картела между производителите на камиони

Общият съд дава пояснения, от една страна, относно законосъобразността на „хибридна“ процедура, при която се съчетават процедурата за постигане на споразумение и обикновеното административно производство в областта на картелите, и от друга, относно понятието за единно продължено нарушение

В решение от 27 септември 2017 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) ( 1 ) Европейската комисия констатира, че дружествата Scania AB, Scania CV AB и Scania Deutschland GmbH, три правни субекта от групата Scania, извършващи дейност в областта на производството и продажбата на тежкотоварни камиони, предназначени за превоз на дълги разстояния (наричани по-нататък заедно „Scania“), са нарушили нормите на правото на Съюза за забрана на картелите ( 2 ), като в периода от януари 1997 г. до януари 2011 г. са участвали с конкурентите им в тайни споразумения с цел да бъде ограничена конкуренцията на пазара на средни и тежкотоварни камиони в ЕИП. Комисията налага на Scania глоба в размер от 880523000 EUR.

Обжалваното решение е прието след провеждането на т.нар. „хибридна“ процедура, при която се съчетават процедурата за постигане на споразумение ( 3 ) и обикновеното административно производство в областта на картелите.

В случая всяко предприятие, адресат на изложението на възраженията, включително Scania, потвърждава пред Комисията волята си да участва в обсъждания с оглед на постигането на споразумение. След обсъждане с Комисията обаче Scania решава да се оттегли от посочената процедура. Съответно Комисията приема решение за постигане на споразумение по отношение на предприятията, подали официално заявление в този смисъл ( 4 ), и продължава отнасящото се до Scania разследване.

С решението си от 2 февруари 2022 г. Общият съд отхвърля подадената от Scania жалба за отмяна на обжалваното решение, като дава пояснения относно законосъобразността на „хибридна“ процедура в областта на картелите и относно понятието за единно продължено нарушение.

Съображения на Общия съд

Що се отнася до законосъобразността на проведената от Комисията „хибридна“ процедура, Общият съд отбелязва като начало, че противно на поддържаното от Scania, решението на Комисията да следва такава процедура, не води само по себе си до нарушение на принципа на презумпцията за невиновност, на правото на защита или на задължението за безпристрастност. Всъщност разпоредбите, уреждащи процедурата за постигане на споразумение, не са пречка Комисията да следва такава процедура при прилагането на член 101 ДФЕС. Освен това съгласно съдебната практика в рамките на подобни процедури Комисията има право да приеме, на първо място, решение за постигане на споразумение и на второ място, решение по обикновената процедура, стига да следи за спазването на горепосочените принципи и права.

Въпреки това уточнение Общият съд проверява дали при обстоятелствата по настоящия случай Комисията е спазила посочените принципи.

Що се отнася до оплакването за нарушение на принципа на презумпцията за невиновност, Scania поддържа, че в решението за постигане на споразумение се определя окончателната позиция на Комисията по отношение на същите деяния като посочените в изложението на възраженията и въз основа на същите доказателства като използваните в обжалваното решение се стига до извода, че тези деяния, в чието извършване Scania също е участвало, съставляват нарушение.

В това отношение Общият съд отбелязва, на първо място, че в нито един пасаж от мотивите на решението за постигане на споразумение, разглеждани в тяхната цялост, и с оглед на особените обстоятелства, при които е прието, не може да бъде разбиран като преждевременно изразено становище относно отговорността на Scania. На второ място, Общият съд пояснява, че обстоятелството, че адресатите на решение за постигане на споразумение са признали отговорността си, не би могло да има за последица имплицитното признаване на отговорността на предприятието, решило да се оттегли от посочената процедура, поради евентуалното му участие в същите деяния, признати за нарушение в решението за постигане на споразумение. Всъщност в рамките на обикновеното административно производство, провеждано след приемането на подобно решение, засегнатото предприятие и Комисията се намират, в сравнение с процедурата за постигане на споразумение, в така нареченото положение на tabula rasa, при което отговорността предстои да бъде установена. Така, от една страна, Комисията е обвързана единствено от изложението на възраженията и от друга, е длъжна да преразгледа преписката с оглед на всички релевантни обстоятелства, включително всички сведения и доводи, изтъкнати от заинтересованото предприятие при упражняването на правото му да бъде изслушано. Следователно възприетата от Комисията правна квалификация на фактите по отношение на страните по постигнатото с нея споразумение сама по себе си не предполага, че Комисията непременно ще възприеме същата правна квалификация на фактите по отношение на предприятието, което се е оттеглило от такава процедура. В този контекст няма пречка Комисията да се основе на общи доказателства в двете решения в рамките на хибридната процедура.

С оглед на тези съображения и като се има предвид, че Scania не е оспорило, че е имало възможност да представи всички доказателства, за да оспори фактите и доказателствата, на които Комисията се е основала в обикновеното административно производство, в това число и включените в преписката след изложението на възраженията, Общият съд изключва наличието на нарушение на принципа на презумпцията за невиновност в настоящия случай.

Що се отнася до оплакването за нарушение на правото на защита, Общият съд отбелязва, че в решението за постигане на споразумение Комисията по никакъв начин не е предрешила въпроса за отговорността на Scania за нарушението. Следователно обстоятелството, че то не е било изслушано в процедурата по приемането на посоченото решение, не води до нарушение на правото му на защита.

Що се отнася до оплакването за нарушение на принципа на безпристрастност, съгласно констатациите на Общия съд Scania не е доказало, че в хода на производството по разследване Комисията не е осигурила всички гаранции, за да изключи всяко основателно съмнение относно безпристрастността ѝ при разглеждане на делото. Всъщност, когато в рамките на обикновеното производство разглежда доказателствата, представени от страните, избрали да не се споразумяват, Комисията ни най-малко не е обвързана от фактическите констатации и правните квалификации, които е възприела в решението за постигане на споразумение. Освен това, като се има предвид, че водещият принцип в правото на Съюза е принципът на свободата при събирането на доказателства и че Комисията разполага със свобода на преценка относно целесъобразността на приемането на мерки по разследване, отказът ѝ да приеме нови мерки по разследване, не е в противоречие с принципа на безпристрастност, когато не е доказано, че неприемането на такива мерки се дължи на пристрастността на Комисията.

Що се отнася до понятието за единно продължено нарушение, Общият съд разглежда условията за наличие на такова нарушение в случая и за подвеждането на Scania под отговорност за него.

Колкото до констатацията за наличие на единно продължено нарушение, Общият съд припомня, че противно на твърденията на Scania, тази констатация не предполага непременно да се установи, че са налице няколко нарушения, всяко от които попада в обхвата на член 101 ДФЕС, а да се докаже, че различните установени деяния се вписват в общ план, насочен към постигането на единна антиконкурентна цел.

В случая Общият съд констатира, че Комисията надлежно е доказала, че тайните контакти, осъществени във времето на различни равнища, по-специално на равнище на ръководните органи между 1997 г. и 2004 г., на по-ниско равнище в седалището между 2000 г. и 2008 г. и на германско равнище между 2004 г. и 2011 г., взети заедно, са част от общ план, насочен към постигането на единната антиконкурентна цел да бъде ограничена конкуренцията на пазара на средни и тежкотоварни камиони в ЕИП.

По-конкретно, за наличието на връзки между трите равнища на тайни контакти свидетелства фактът, че участниците в срещите винаги са били служители на едни и същи предприятия, че проведените на различните равнища срещи са се припокривали във времето и че е имало контакти между служителите от по-ниско равнище в съответните седалища на участниците в картела и служителите на германско равнище. Освен това естеството на споделената информация, участващите предприятия, целите и съответните продукти са останали едни и същи през целия период на нарушението. Съответно, макар тайните контакти на равнище на ръководните органи да са били прекъснати през септември 2004 г., един и същи картел, с едно и също съдържание и със същия обхват е продължил да съществува след тази дата с единствената разлика, че участвалите служители са били от различни организационни равнища в участващите предприятия, а не от равнището на ръководните органи. В този контекст твърдението, че служителите на Scania на германско равнище не са знаели, че обсъжданията между тях се явяват продължение на практиките, които са съществували на другите две равнища, или че служителите на Scania, участвали в срещите на по-ниско равнище в седалището, не са знаели за срещите на равнището на ръководните органи, не е от значение за констатацията за наличие на общ план. Всъщност съзнанието за съществуването на такъв план трябва да се преценява на равнището на участвалите предприятия, а не на равнището на служителите им.

Що се отнася до подвеждането под отговорност за нарушението, Общият съд отбелязва, че по аналогичен начин факторите, определящи възможността за подвеждане под отговорност за единното продължено нарушение, трябва да бъдат преценявани също на равнището на предприятието. В случая, доколкото предприятието Scania е участвало пряко във всички релевантни аспекти на картела, Комисията е в правото си да търси от него отговорност за нарушението в неговата цялост, без да е длъжна да доказва изпълнението на критериите за интерес, знание и приемане на риска.

( 1 ) Решение C(2017) 6467 final на Комисията от 27 септември 2017 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) (дело AT.39824 — Камиони).

( 2 ) Член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.

( 3 ) Тази процедура е уредена в член 10а от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242). Тя позволява на страните по делата за картели да признаят отговорността си и в замяна да бъде намален размерът на наложената им глоба.

( 4 ) Решение C(2016) 4673 final относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39824 — Камиони). Това решение е прието на основание член 7 и член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).