Дело T‑778/17

Autostrada Wielkopolska S.A.

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (девети състав) от 24 октомври 2019 година

„Държавни помощи — Концесия на магистрала с такса за изминато разстояние — Закон, предвиждащ освобождаване от такси за изминато разстояние на някои превозни средства — Компенсация за пропуснати приходи, предоставена от държавата членка на концесионера — Виртуална такса — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Процесуални права на заинтересованите страни — Задължение на Комисията да проявява особена бдителност — Понятието „държавна помощ“ — Предимство — Подобряване на очакваното финансово положение на концесионера — Критерий за частния оператор в условията на пазарна икономика — Член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС — Държавна помощ с регионално предназначение“

1. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Административно производство — Задължение на Комисията да покани заинтересованите страни да представят своите становища — Право на получателя на помощта да участва в производството в необходимата степен — Обхват — Държава членка, поддържаща тезата, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар — Задължение на Комисията да проявява особена бдителност, за да осигури спазването на процесуалните права на получателя на помощта

   (член 108, параграф 2 ДФЕС; член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

   (вж. т. 51—60)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Административно производство — Задължение на Комисията да покани заинтересованите страни да представят своите становища — Право на получателя на помощта да участва в производството в необходимата степен — Нарушение — Отмяна на решението, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Условие — Възможност при липсата на посоченото нарушение административното производство да доведе до различен резултат

   (член 108, параграф 2 ДФЕС и член 263 ДФЕС; член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

   (вж. т. 61—65 и 69)

Резюме

С решение от 24 октомври 2019 г., Autostrada Wielkopolska/Комисия (T‑778/17), Общият съд отхвърля жалбата за отмяна, подадена от дружеството Autostrada Wielkopolska S.A. срещу решението на Комисията, с което се установява, че Полша му е предоставила държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар ( 1 ).

В основата на това дело е подписан през 1997 г. договор за концесия, в изпълнение на който Autostrada Wielkopolska изгражда участък от магистрала А2 в Полша. В замяна на това получава правото да събира таксите за изминато разстояние, платени от ползващите магистралата.

След присъединяването си към Европейския съюз през 2004 г. Полша транспонира в полския правов ред Директивата относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури ( 2 ), съгласно която не могат да бъдат налагани едновременно такси за изминат участък и за ползване на инфраструктура по един и същи пътен участък. Така полският парламент приема закон, предвиждащ, че тежкотоварните превозни средства, които имат винетка за използването на националните пътища, са освободени от таксите за изминато разстояние по магистралите, обхванати от договори за концесия. Съгласно този закон концесионерите като Autostrada Wielkopolska трябва обаче да бъдат компенсирани за пропуснатите приходи вследствие на това освобождаване.

След като започват да изплащат компенсация на Autostrada Wielkopolska, полските власти уведомяват за това Комисията, тъй като считат тази компенсация за прекомерна. В обжалваното решение Комисията приема, че Autostrada Wielkopolska по принцип има право да бъде компенсирано за пропуснатите приходи вследствие на изменението на полското законодателство, но че е получило прекомерна компенсация, представляваща несъвместима с вътрешния пазар помощ.

В жалбата, с която иска отмяна на това решение, Autostrada Wielkopolska по-специално твърди, че не е спазено правото му да участва в проведеното от Комисията административно производство.

Общият съд припомня, че Autostrada Wielkopolska, като получател на разглежданата помощ, няма право на защита, каквото е признато на лицата, срещу които се води производството, а разполага само с правото да участва в административното производство в степен, адекватна с оглед на конкретните обстоятелства в случая. В това отношение Общият съд припомня, че за да не лиши от смисъл правото на Autostrada Wielkopolska да представи коментари, е необходимо в решението за започване на официална процедура относно въпросната финансова компенсация Комисията в достатъчна степен да очертае рамките на провежданото от нея разследване. Ако след решението за започване на разследване Комисията промени становището си относно фактите или правната квалификация на тези факти, които се явяват определящи за преценката ѝ, тя трябва да коригира решението за започване на официалната процедура, с цел да се позволи на заинтересованите страни да представят по полезен начин своите коментари.

По-нататък Общият съд подчертава, че настоящото дело се отличава от повечето дела за предоставени от държавите помощи, тъй като Полша — държавата членка, отпускаща помощта — има не само различни, но и противоположни на тези на Autostrada Wielkopolska интереси и сама твърди, че нотифицираната мярка представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. В този контекст е било особено наложително Комисията да даде на Autostrada Wielkopolska възможност да представи коментар по полезен начин. Това процесуално задължение е било още по-значимо, като се има предвид, че Autostrada Wielkopolska е имало право да получи компенсация заради освобождаването от такса за изминато разстояние и пред националните съдилища е имало висящ спор между него и Полша относно обхвата на тази компенсация. Общият съд заключава, че при това положение Комисията е следвало да прояви особена бдителност по отношение на спазването на правото на Autostrada Wielkopolska да участва в административното производство.

В това отношение Общият съд отбелязва, че макар Комисията да е публикувала в Официален вестник решението за започване на официалната процедура и по този начин да е приканила Autostrada Wielkopolska да представи коментар, тя не е предоставила на това дружество последваща възможност да представи коментар в продължение на около трите години, предхождащи обжалваното решение, но за сметка на това няколко пъти е била в контакт с Полша. Общият съд приема, че предвид продължителността и интензитета на контактите с Полша след решението за започване на официалната процедура, Комисия е трябвало отново да даде на Autostrada Wielkopolska възможност да представи коментар. От това заключава, че Комисията не е проявила особена бдителност, каквато е била задължена да засвидетелства в случая.

Предвид конкретните обстоятелства в случая Общият съд все пак приема, че този пропуск на Комисията да включи Autostrada Wielkopolska в контактите с Полша след решението за започване на официалната процедура, не може да доведе до отмяна на обжалваното решение. В това отношение Общият съд констатира, че в решението за започване на официалната процедура Комисията в достатъчна степен е очертала рамките на провежданото от нея разследване и по този начин е дала възможност на Autostrada Wielkopolska да ѝ представи цялата полезна информация относно фактите и правната им квалификация, които се явяват определящи в обжалваното решение. Според него не се установява, че ако Autostrada Wielkopolska беше включено в споменатите контакти между Комисията и Полша, възприетият от Комисията в това решение правен анализ можеше да е различен.

( 1 ) Решение (ЕС) 2018/556 на Комисията от 25 август 2017 година относно Държавна помощ SA.35356 (2013/C) (ex 2013/NN, ex 2012/N), приведена в действие от Полша в полза на Autostrada Wielkopolska (ОВ L 92, 2018 г., стр. 19).

( 2 ) Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 1999 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88).