Дело T‑476/17

Arysta LifeScience Netherlands BV

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (четвърти състав) от 19 септември 2019 година

„Продукти за растителна защита — Активно вещество дифлубензурон — Преразглеждане на одобрението — Член 21 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 — Право на защита — Превишаване на власт — Явна грешка в преценката — Процедура по подновяване на одобрението — Член 14 от Регламент № 1107/2009 — Налагане на допълнителни ограничения в процедурата по преразглеждане, ограничаващи употребата на съответното активно вещество, без да се чака резултатът от процедурата по подновяване — Пропорционалност“

1. Селско стопанство — Сближаване на законодателствата — Пускане на пазара на продукти за растителна защита — Регламент № 1107/2009 — Преразглеждане на одобрението на активно вещество — Право на защита — Обхват — Право да се представят забележки на всеки етап от процедурата по преразглеждане — Право да се представят забележки по повод заключенията, направени от държавата членка докладчик при окончателната ѝ оценка — Липса

   (членове 14 и 21 от Регламент № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент 2017/855 на Комисията; приложение I към Директива 91/414 на Съвета)

   (вж. т. 63, 67—69 и 74—76)

2. Селско стопанство — Сближаване на законодателствата — Пускане на пазара на продукти за растителна защита — Регламент № 1107/2009 — Преразглеждане на одобрението на активно вещество — Подновяване на разрешението — Решение на Комисията, с което в рамките на процедурата по преразглеждане се налагат ограничения за използването на активното вещество дифлубензурон, без да се изчака изходът от процедурата по подновяване — Опасения, свързани с безопасността на потребителите — Явна грешка в преценката — Липса — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

   (членове 14 и 21 от Регламент № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент 2017/855 на Комисията; приложение I към Директива 91/414 на Съвета)

   (вж. т. 93, 97, 99—101, 103—106, 109—112 и 117—121)

Резюме

В решение по дело Arysta LifeScience Netherlands/Комисия (T‑476/17), постановено на 19 септември 2019 г., Общият съд отхвърля жалбата за отмяна, подадена срещу регламента за изпълнение на Комисията относно условията за одобрение на активното вещество дифлубензурон ( 1 ) и внася уточнения, от една страна, относно зачитането на правото на защита в рамките на процедурата по преразглеждане на одобрението на активно вещество, и от друга страна, относно връзката между тази процедура и процедурата по подновяване на разрешението на активно вещество, уредени съответно в членове 21 и 14—20 от Регламент № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита ( 2 ).

В действителност, след като одобрява активното вещество дифлубензурон в съответствие с процедурата по оценка, предвидена в член 11 от Регламента относно непрекъснатото оценяване на активните вещества ( 3 ), Комисията решава да започне процедурата по преразглеждане на това активно вещество, предвидена в член 21 от Регламента относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, с оглед на неговото потенциално въздействие върху човешкото здраве чрез потенциална експозиция на метаболита 4-хлоранилин (PCA) като остатъчно вещество. В рамките на тази процедура по преразглеждане и преди приключването на процедурата по подновяване на разрешението на това активно вещество Комисията приема регламента за изпълнение относно условията за одобрение на посоченото вещество, в който заключава, че експозицията на потребителите на PCA не може да бъде изключена и че употребата на дифлубензурон следва да бъде строго ограничена до неядивни култури.

Що се отнася, на първо място, до нарушението на правото на защита на жалбоподателя, Общият съд подчертава, че зачитането на тези права в хода на процедурата по преразглеждане на одобрението на активно вещество съгласно член 21 от Регламента относно пускането на пазара на продукти за растителна защита трябва да се преценява, като се вземе предвид процедурата по преразглеждане в нейната цялост, а не поотделно за всеки от етапите на тази процедура. Така Общият съд проверява дали при обстоятелствата в разглеждания случай зачитането на правото на защита трябва да се осигури конкретно на определен етап от процедурата по преразглеждане, по-специално при оценката, извършена от държавата членка докладчик. В това отношение Общият съд отбелязва, първо, че жалбоподателят не представя какъвто и да било осезаем елемент в подкрепа на твърдението си, че не би било възможно да се променят заключенията, направени в допълнението от държавата членка докладчик при окончателната ѝ оценка на по-късен етап от процедурата. Второ, Общият съд заключава, че въпреки съществено различния им характер в сравнение с проекта на оценката по въпроса за потенциалната експозиция на потребителите на PCA представен от държавата членка докладчик, заключенията, направени от последната в окончателната ѝ оценка, не могат да се разглеждат като поставящи нови опасения, за които жалбоподателят не е бил информиран преди това и за които следователно е трябвало да бъде изслушан отново след тази оценка. Трето, Общият съд констатира, че жалбоподателят не се позовава на нова относима научна информация, която да може да обори заключенията, направени от държавата членка докладчик в окончателната ѝ оценка.

На второ място, що се отнася до връзката между процедурите по преразглеждане и по подновяване, Общият съд установява най-напред, че Регламент № 1107/2009 не предвижда такава.

На следващо място, Общия съд разглежда дали изтъкнатите от жалбоподателя доводи позволяват, от една страна, да се постави под въпрос изборът на Комисията да даде предимство на интереса от безопасността на потребителите и да не изчака резултата от подновяването на одобрението на дифлубензурон, и от друга страна, да се докаже неразумният и несъразмерен характер на този избор. Като отхвърля всички доводи, изтъкнати в това отношение от жалбоподателя, той заключава, че Комисията е имала основание да приеме, от една страна, че този интерес обосновава такова решение, и от друга страна, че то е пропорционално.

( 1 ) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/855 на Комисията от 18 май 2017 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество дифлубензурон (ОВ L 128, 2017 г., стр. 10).

( 2 ) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1).

( 3 ) Регламент (ЕО) № 1490/2002 на Комисията от 14 август 2002 година за определяне на допълнителни подробни правила за изпълнение на третия етап на работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414 и за изменение на Регламент (ЕО) № 451/2000 (ОВ L 224, 2002 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 45, стр. 32).