Дело C‑591/17

Република Австрия

срещу

Федерална република Германия

Решение на Съда (голям състав) от 18 юни 2019 година

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Членове 18 ДФЕС, 34 ДФЕС, 56 ДФЕС и 92 ДФЕС — Правна уредба на държава членка, предвиждаща такса за ползване на инфраструктурите за леките автомобили — Положение, при което собствениците на регистрирани в тази държава членка превозни средства се ползват от освобождаване от данъка върху моторните превозни средства в размер, съответстващ на тази такса“

1. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Дискриминация, основана на гражданство — Забрана — Национална правна уредба, предвиждаща такса за ползване на инфраструктурите за моторните превозни средства — Освобождаване само на собствениците на превозни средства, регистрирани в разглежданата държава членка — Недопустимост

   (член 18 ДФЕС)

   (вж. т. 46, 49—51, 54—57, 60, 69 и 78)

2. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Дискриминация, основана на гражданство — Забрана — Такса за ползване на инфраструктурите за моторните превозни средства — Организиране и прилагане на таксата — Различно третиране на нарушителите на правилата за движение по пътищата в зависимост от мястото на регистрация на превозното средство — Изискване към собствениците на превозни средства, регистрирани в друга държава членка, да внесат гаранция — Допустимост — Условия

   (член 18 ДФЕС)

   (вж. т. 94, 103 и 109)

3. Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Национална правна уредба, предвиждаща такса за ползване на инфраструктурите за моторните превозни средства — Мярка, която възпрепятства достъпа до националния пазар на стоки с произход от други държави членки — Недопустимост — Обосноваване — Липса

   (член 34 ДФЕС)

   (вж. т. 120, 127 и 132—134)

4. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Данъчно законодателство — Национална правна уредба, предвиждаща такса за ползване на инфраструктурите за моторните превозни средства — Увеличаване на разходите за услугите, извършвани от доставчици, установени в друга държава членка — Мярка, която възпрепятства достъпа до националния пазар на доставчиците и получателите на услуги с произход от друга държава членка — Недопустимост — Обосноваване — Липса

   (член 56 ДФЕС)

   (вж. т. 135, 144 и 149)

5. Свободно предоставяне на услуги — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Национална правна уредба, предвиждаща такса за ползване на инфраструктурите за моторните превозни средства — Такси за ползване на пътищата от тежкотоварните автомобили — Различно третиране на превозвачите, регистрирани в друга държава членка — Национални превозвачи, които се ползват от компенсиране на тази такса — Неблагоприятно положение за чуждестранните превозвачи — Недопустимост

   (член 92 ДФЕС)

   (вж. т. 141, 143, 161 и 162)

Резюме

Германската винетка за ползване на федералните пътища от леките автомобили противоречи на правото на Съюза

В решение Австрия/Германия (C‑591/17), постановено на 18 юни 2019 г., големият състав на Съда установява по предявен от Република Австрия иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 259 ДФЕС, че Федерална република Германия е нарушила членове 18 ДФЕС, 34 ДФЕС, 56 ДФЕС и 92 ДФЕС в резултат от въвеждането на таксата за ползване на инфраструктурите за леките автомобили и освобождаването в размер, който е най-малкото равен на тази такса, от данък върху моторните превозни средства за собствениците на превозни средства, регистрирани в Германия. В подкрепа на иска си Република Австрия повдига четири оплаквания. Първото и второто оплакване са за допуснато нарушение на член 18 ДФЕС, произтичащо, от една страна, от съвместното действие на таксата за ползване на инфраструктурите и освобождаването от данъка върху моторните превозни средства за регистрираните в Германия превозни средства, и от друга страна, от организирането и прилагането на таксата за ползване на инфраструктурите. Третото оплакване е за нарушение на членове 34 ДФЕС и 56 ДФЕС вследствие на всички мерки, оспорени с първото и второто оплакване. Четвъртото оплакване е за нарушение на член 92 ДФЕС в резултат от съвместното действие на таксата за ползване на инфраструктурите и освобождаването от данъка върху моторните превозни средства за регистрираните в Германия превозни средства.

По първото оплакване, а именно нарушението на член 18 ДФЕС, произтичащо от съвместното действие на спорните национални мерки, след като установява връзка, както от времева, така и от материална гледна точка, между спорните национални мерки, обосноваваща съвместната им преценка с оглед на правото на Съюза, Съдът най-напред констатира наличието на разлика в третирането на основание гражданство. В това отношение Съдът отбелязва по-конкретно че относно събирането на въпросната такса всички ползватели на германските автомагистрали са длъжни да заплащат таксата за ползване на инфраструктурите, независимо от мястото на регистрация на техните превозни средства. Същевременно собствениците на регистрирани в Германия превозни средства се освобождават от данъка върху моторните превозни средства в размер, който е най-малкото равен на размера на таксата, която е трябвало да заплатят, така че икономическата тежест на тази такса се носи de facto само от собствениците и водачите на превозни средства, регистрирани в държави членки, различни от Германия. Видно е, че в резултат от съчетаването на спорните национални мерки посочените собственици и водачи, които ползват германските автомагистрали, са третирани по-неблагоприятно в сравнение със собствениците на регистрирани в Германия превозни средства по отношение на ползването на тези магистрали, въпреки че са в сходни положения с оглед на това ползване. Според Съда тази разлика води до същия резултат като разликата в третирането на основание гражданство.

Впрочем Съдът припомня, че като въвеждат данъци върху моторните превозни средства, държавите членки трябва да спазват по-специално принципа на равно третиране, така че условията за прилагане на тези данъци да не представляват средство за дискриминация.

Несъмнено въз основа на свободния избор, с който разполагат, за да определят условията за финансиране на своите публични инфраструктури, държавите членки могат да изменят системата за финансиране на своите пътни инфраструктури, доколкото това изменение е в съответствие с правото на Съюза, включително с принципа за недопускане на дискриминация, закрепен в член 18, първа алинея ДФЕС. При все това Съдът установява, че разглежданият механизъм за компенсиране чрез освобождаване от данък е дискриминационен по отношение на собствениците и водачите на превозни средства, регистрирани в държави членки, различни от Германия, след като Федерална република Германия не е в състояние да докаже, че посоченият механизъм е съобразен с целта, обявена от тази държава членка, да премине от система на финансиране на инфраструктурите чрез данък към система на финансиране от всички ползватели, тъй като въведеното от тази държава членка намаляване на данъка върху моторните превозни средства води на практика до освобождаване от таксата за ползване на инфраструктурите в полза на собствениците на регистрирани в Германия превозни средства.

Що се отнася до второто оплакване, а именно нарушението на член 18 ДФЕС, произтичащо от организирането и прилагането на таксата за ползване на инфраструктурите, Съдът отбелязва, че обстоятелството, че елементите от фактическия състав на някои нарушения, като например непълното плащане на таксата или неточното предоставяне на информация, могат да бъдат установени само спрямо собствениците и водачите на превозни средства, регистрирани в държави членки, различни от Германия, не е в подкрепа на твърдението на Република Австрия, че тези разпоредби се отнасят предимно до посочените собственици и водачи. Съдът по-специално констатира, че целта да се гарантира плащането на глобите, наложени на нарушителите, които използват превозно средство, регистрирано в държава членка, различна от Германия, която цел е преследвана с възможността да се изисква от тези нарушители да внесат гаранция, обосновава произтичащото от нея различно третиране на последните в сравнение с нарушителите, които използват регистрирано в Германия превозно средство, и че тази мярка е пропорционална с оглед на посочената цел.

Относно третото оплакване, а именно нарушението на членове 34 ДФЕС и 56 ДФЕС, Съдът приема, че спорните национални мерки могат да възпрепятстват достъпа до германския пазар на стоки с произход от други държави членки. Всъщност таксата за ползване на инфраструктурите, която се отнася на практика само за превозните средства, с които се превозват тези стоки, може да доведе до увеличаване на транспортните разходи и оттук на цената на посочените стоки, като по този начин се засяга тяхната конкурентоспособност.

Съдът отбелязва и че спорните национални мерки могат да възпрепятстват достъпа до германския пазар на доставчиците и получателите на услуги с произход от държава членка, различна от Германия. Всъщност вследствие на освобождаването от данъка върху моторните превозни средства, което е част от спорните национални мерки, таксата за ползване на инфраструктурите може да доведе до увеличаване на разходите за услуги, предоставяни от тези доставчици в Германия, или до увеличаване на разходите за посочените получатели с оглед на пътуването им до тази държава членка, за да получат съответна услуга.

Накрая, по отношение на четвъртото оплакване, а именно нарушението на член 92 ДФЕС, Съдът подчертава също че като компенсират изцяло новата тежест, която представлява таксата за ползване на инфраструктурите, дължима от всички превозвачи, чрез освобождаване от данъка върху моторните превозни средства в размер, който е най-малкото равен на размера на платената такса, от което освобождаване се ползват германските, но не и чуждестранните превозвачи, спорните национални мерки водят до неблагоприятна за чуждестранните превозвачи промяна на положението им в сравнение с положението на германските превозвачи. Ето защо Съдът приема, че спорните национални мерки противоречат на посочения член 92 ДФЕС.