Дело C‑556/17

Алексей Торубаров,

срещу

Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal

(Преюдициално запитване,
отправено от Pécsi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)

Решение на Съда (голям състав) от 29 юли 2019 година

„Преюдициално запитване — Обща политика в областта на убежището и субсидиарната закрила — Общи процедури за предоставяне на международна закрила —Директива 2013/32/ЕС — Член 46, параграф 3 — Цялостно и ex nunc разглеждане — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективни правни средства за защита — Обхват на правомощията на първоинстанционния съд — Липса на правомощие за изменение — Отказ на компетентния административен или квазисъдебен орган да се съобрази с решение на този съд“

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Приложно поле ratione temporis — Молба за международна закрила, подадена преди 20 юли 2015 г. — Прилагане от национална юрисдикция на националната правна уредба за транспониране на Директивата към висящо производство по такава молба — Допустимост

   (член 52, първа алинея от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 39—46)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Жалба срещу решение по молба за международна закрила — Право на ефективни правни средства за защита — Задължение за разглеждане на фактическите и правните обстоятелства — Обхват

   (Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета; член 46, параграф 1 и член 3 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 51—53)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Жалба срещу решение по молба за международна закрила — Право на ефективни правни средства за защита — Отмяна на първоначалното решение — Отказ на компетентния национален орган да се съобрази с решението на сезираната юрисдикция — Задължение на посочената юрисдикция да измени решението за отказ — Неприлагане на националната правна уредба, която забранява такова изменение

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 13, 14, 18 и 19 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета; член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 54—59, 64—66, 69 и 72—78 и диспозитива)

Резюме

В решение по дело Торубаров (C‑556/17) от 29 юли 2019 г. Съдът, голям състав, е призован да тълкува разпоредбата на Директива 2013/32 ( 1 ), която определя обхвата на правото на ефективна съдебна защита, с което трябва да разполагат кандидатите за международна закрила (статут на бежанец или субсидиарна закрила) по-специално срещу решенията за отхвърляне на молбите им ( 2 ). Съдът постановява, че когато дадена юрисдикция констатира — след цялостно и ex nunc разглеждане на всички посочени от кандидата за международна закрила релевантни фактически и правни обстоятелства — че в приложение на предвидените в Директива 2011/95/ЕС ( 3 ) критерии този кандидат трябва да получи такава закрила на основанието, което е изтъкнал в подкрепа на молбата си, но впоследствие административен или квазисъдебен орган приеме решение в обратния смисъл, без за тази цел да докаже настъпването на нови обстоятелства, обосноваващи извършването на нова преценка на нуждите от международна закрила на кандидата, посоченият съд трябва да измени това административно решение, което не е съобразено с неговото предходно съдебно решение, и да го замени със собственото си решение по молбата за международна закрила, като при необходимост остави без приложение националната правна уредба, която не му позволява да процедира по този начин.

В случая запитващата юрисдикция е сезирана — за трети път в рамките на същото дело — от руски гражданин, срещу когото се води наказателно преследване в страната му по произход, който е подал молба за международна закрила в Унгария, тъй като се страхува от преследване в Русия поради своите политически убеждения и от тежки посегателства срещу себе си в тази страна. Всъщност компетентният да разгледа тази молба унгарски орган я отхвърля трикратно въпреки факта, че запитващата юрисдикция на два пъти отменя решенията му за отхвърляне и че в рамките на втората жалба на заинтересованото лице тази юрисдикция стига до извода, след преценка на всички доказателства по делото, че молбата му за международна закрила е основателна. При тези обстоятелства с третата си жалба заинтересованото лице иска от запитващата юрисдикция да замени със собственото си решение относно международната закрила, от която трябва да се ползва това лице, спорните решения. Законът за управление на масовата имиграция от 2015 г. обаче отнема правомощието на съдилищата да изменят административните решения за предоставяне на международна закрила.

Като се основава на решението Алхето ( 4 ), Съдът най-напред припомня, че Директива 2013/32 няма за цел да уеднакви процесуалните правила, приложими в държавите членки в случай на приемане на ново решение по молба за международна закрила след отмяна на първоначалното административно решение за отхвърляне на тази молба. От преследваната с тази директива цел, а именно да се осигури възможно най-бързо разглеждане на молбите от това естество, от задължението да се гарантира полезно действие на горепосочената разпоредба на тази директива, както и от необходимостта, произтичаща от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се осигури наличие на ефективни правни средства за защита, обаче следва, че всяка държава членка трябва така да уреди националното си право, че след отмяната на първоначалното решение и при връщане на делото на квазисъдебния или административен орган, ново решение да се приема в кратък срок и да съответства на преценката, съдържаща се в отменителното съдебно решение.

Съдът подчертава по-специално че като е предвидил, че юрисдикцията, която е компетентна да се произнесе по жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, е длъжна да разгледа, когато е приложимо, „нуждите от международна закрила“ на кандидата, законодателят на Съюза е искал да предостави на посочената юрисдикция, когато счете, че разполага с всички необходими в това отношение фактически и правни обстоятелства, правомощието да се произнесе с обвързващо решение — след извършване на цялостна и ex nunc, тоест изчерпателна и актуализирана преценка на тези обстоятелства — по въпроса дали посочения кандидат отговаря на предвидените в Директива 2011/95 условия, за да получи международна закрила. В такава хипотеза, когато посочената юрисдикция се убеди, че молбата за международна закрила трябва да бъде уважена и отмени решението за отхвърляне на молбата на компетентния национален орган преди да му върне делото, този орган вече няма право на дискреционна преценка дали да предостави или не исканата закрила на същите основания като изтъкнатите пред съответната юрисдикция, освен ако не са настъпили нови фактически или правни обстоятелства, които обективно изискват извършването на нова актуализирана преценка.

Следователно национално законодателство, което води до положение, при което националната юрисдикция е лишена от всякакво средство, което да ѝ позволи да наложи спазването на постановеното от нея решение, на практика би могло да лиши кандидата за международна закрила от ефективни правни средства за защита, тъй като едно окончателно и задължително съдебно решение, което го засяга, може да остане неизпълнено.

( 1 ) Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

( 2 ) Член 6, параграф 3.

( 3 ) Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

( 4 ) Решение от 25 юли 2018 г., Алхето (C‑585/16, EU:C:2018:584).