Дело C‑384/17

Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N

срещу

Budapest Rendőrfőkapitánya

(Преюдициално запитване,
отправено от Szombathelyi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)

„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Шосеен транспорт — Данъчни разпоредби — Директива 1999/62/ЕО — Заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури — Тол такса — Задължение на държавите членки за въвеждане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции — Фиксирана глоба — Принцип на пропорционалност — Пряка приложимост на Директивата“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 4 октомври 2018 г.

1. Основни права — Принцип на пропорционалност на нарушенията и наказанията — Обхват

   (член 49, параграф 3, член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

2. Транспорт — Автомобилен транспорт — Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Директива 1999/62 — Заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури — Задължение на държавите членки за въвеждане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции — Директен ефект — Липса

   (член 9а от Директива 1999/62 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2011/76)

1.  Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им (вж. в този смисъл решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 68 и цитираната съдебна практика). Този принцип, който е гарантиран и в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и който предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, е задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата. Следователно тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real Estate и др., C‑537/16, EU:C:2018:193, т. 56). От това следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.

   (вж. т. 40—42 и 45)

2.  Не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., има директен ефект. С оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

   При това положение, за да се приложи принципът на пропорционалност в рамките на Директива 1999/62, държавите членки са длъжни да приемат необходимите правни актове съгласно вътрешното си право, като се има предвид, че член 9а от посочената директива постановява задължение, което по естеството си изисква приемането на акт от държавите членки, които разполагат с широко право на преценка при транспонирането на това изискване. В този контекст следва да се отбележи, че посочената директива не съдържа по-точни правила, що се отнася до определянето на посочените санкции на национално равнище, и по-специално не предвижда изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни санкции (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 38). Следователно, тъй като тази разпоредба изисква намесата на държавите членки и им предоставя значителна свобода на преценка, член 9а от Директива 1999/62 с оглед на съдържанието му не може да се разглежда като безусловен и достатъчно точен, а това изключва директния му ефект.

   Обратното тълкуване би довело на практика до премахване на правото на преценка, предоставено единствено на националните законодатели, които следва да разработят подходящ санкционен режим в рамките, определени от член 9а от Директива 1999/62. От това следва, че при обстоятелства като тези по главното производство изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, не може да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да замести националния законодател.

   (вж. т. 51—55, 62 и диспозитива)