Дело C‑378/17

Minister for Justice and Equality
и
Commissioner of An Garda Síochána

срещу

Workplace Relations Commission

(Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия)

„Преюдициално запитване — Равно третиране в областта на заетостта — Директива 2000/78/ЕО — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Наемане на работа на полицаи — Национален орган, създаден със закон, за да гарантира прилагането на правото на Съюза в определена област — Правомощие да се остави без приложение националното законодателство, което не е в съответствие с правото на Съюза — Предимство на правото на Съюза“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 4 декември 2018 г.

Право на Съюза — Предимство — Противоречащо национално право — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Национален орган, създаден със закон, за да гарантира прилагането на правото на Съюза в тази област — Липса на компетентност да реши да остави без приложение националното законодателство, което не е в съответствие с правото на Съюза — Недопустимост

(Директива 2000/78 на Съвета)

Правото на Съюза, и по-специално принципът на предимство на същото, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която национален орган, създаден със закон, за да гарантира прилагането на правото на Съюза в определена област, няма компетентност да реши да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на правото на Съюза.

Всъщност държавите членки следва да определят съдилищата и/или институциите, които имат компетентност за проверка на валидността на национална разпоредба и да предвидят правните средства за защита и процедурите, които позволяват да се оспори тази валидност, а когато жалбата е основателна, да се отмени посочената разпоредба, и евентуално да се определят последиците от подобна отмяна.

За разлика от това съгласно постоянната практика на Съда предимството на правото на Съюза изисква националните съдилища, натоварени в рамките на тяхната компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, да са длъжни да гарантират пълното действие на тези разпоредби, като при необходимост по собствена инициатива оставят без приложение разпоредбите на националното законодателство, които им противоречат, без да е необходимо да искат или да изчакват тяхната предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг конституционен ред (вж. в този смисъл решения от 9 март 1978 г., Simmenthal, 106/77, EU:C:1978:49, т. 17, 21 и 24, и от 6 март 2018 г., SEGRO и Horváth, C‑52/16 и C‑113/16, EU:C:2018:157, т. 46 и цитираната съдебна практика).

В този контекст, ако Комисията по трудови отношения като орган, на който националният законодател е възложил компетентността да гарантира прилагането на принципа на недопускане на дискриминация в областта на заетостта и професиите, намерил конкретен израз в Директива 2000/78 и в законите за равенството, е сезирана със спор относно спазването на този принцип, принципът на предимство на правото на Съюза изисква тя да осигури в рамките на тази компетентност съдебната защита, която произтича за правните субекти от правото на Съюза, и да гарантира пълното му действие, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба на националния закон, която евентуално му противоречи (вж. в този смисъл решения от 22 ноември 2005 г., Mangold, C‑144/04, EU:C:2005:709, т. 77, от 19 януари 2010 г., Kücükdeveci, C‑555/07, EU:C:2010:21, т. 53 и от 19 април 2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 35)

Ако орган като Комисията по трудови отношения, на която законът е възложил задачата да следи за прилагането и изпълнението на задълженията, произтичащи от Директива 2000/78, не може да констатира, че национална разпоредба противоречи на посочената директива и поради това не може да реши да остави без приложение тази разпоредба, полезното действие на правилата на Съюза относно равенството в областта на заетостта и професиите би било стеснено (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2003 г., CIF, C‑198/01, EU:C:2003:430, т. 50)

(вж. т. 34, 35, 45, 48 и 52 и диспозитива)