Дело C‑343/17

Fremoluc NV

срещу

Agentschap voor Grond- en Woonbeleid voor Vlaams-Brabant (Vlabinvest ABP) и др.

(Преюдициално запитване,
отправено от Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel)

„Преюдициално запитване — Основни свободи — Членове 21, 45, 49 и 63 ДФЕС — Директива 2004/38/ЕО — Членове 22 и 24 — Право на публична агенция на предпочтително изкупуване на терени, намиращи се на територията, за която тя е компетентна, за изграждане на социални жилища — Жилища, разпределяни приоритетно на частни лица със „силна обществена, икономическа, социална или културна връзка“ с територията, за която агенцията е компетентна — Положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка — Недопустимост на преюдициалното запитване“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 20 септември 2018 г.

Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Обхват на задължението в областта на основните свободи — Въпрос, повдигнат по повод на спор, чиито аспекти са свързани само с една държава членка — Непосочване на фактора на привързване, поради който исканото тълкуване е необходимо за решаването на спора — Недопустимост

(член 267 ДФЕС; член 94 от Процедурния правилник на Съда)

Преюдициалното запитване, отправено от Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Нидерландскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия) с акт от 19 май 2017 г., е недопустимо.

В самото начало следва да се отбележи, че актът за преюдициално запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Договора за функционирането на ЕС във връзка със свободата на движение на хора, свободата на установяване и свободата на движение на капитали, както и с актове, приети в изпълнение на тези разпоредби, като самата запитваща юрисдикция посочва, че всички обстоятелства по спора в главното производство са свързани само с една държава членка. Според постоянната практика на Съда обаче тези разпоредби от Договора за функционирането на ЕС и актовете, приети в изпълнение на тези разпоредби, не се прилагат към положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка (вж. в този смисъл решения от 8 май 2013 г., Libert и др., C‑197/11 и C‑203/11, EU:C:2013:288, т. 33 и цитираната съдебна практика и от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten, C‑268/15, EU:C:2016:874, т. 47 и цитираната съдебна практика).

В точки 50—53 от решение от 15 ноември 2016 г.Ullens de Schooten (C‑268/15, EU:C:2016:874) Съдът припомня четирите хипотези, при които все пак може да се окаже необходимо за разрешаването на спора в главното производство да се направи тълкуване на договорите относно основните свободи, макар всички аспекти на споровете по главните производства да са били свързани само с една държава членка, в резултат на което обявява за допустими тези актове за преюдициално запитване.

Съдът добавя, че в контекста на спор като разглеждания в главното производство, който във всичките си аспекти е свързан само с една държава членка, запитващата юрисдикция трябва да му укаже, както изисква член 94 от Процедурния правилник на Съда, по какъв начин, въпреки изцяло вътрешния му характер, висящият пред нея спор е свързан с разпоредбите на правото на Съюза относно основните свободи, така че исканото тълкуване да е нужно за решаването на този спор (решения от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten, C‑268/15, EU:C:2016:874, т. 55, от 8 декември 2016 г., Eurosaneamientos и др., C‑532/15 и C‑538/15, EU:C:2016:932, т. 47 и определение от 31 май 2018 г., Bán, C‑24/18, непубликувано, EU:C:2018:376, т. 18).

От тези изисквания следва, че за да се приеме, че съществува такава връзка, не е достатъчно единствено твърдението на запитващата юрисдикция, че не може да се изключи граждани, установени в други държави членки, да са били или биха били заинтересовани да се възползват от разпоредбите на правото на Съюза относно основните свободи, за да упражняват дейност на територията на държавата членка, приела разглежданата национална правна уредба, и следователно, че тази правна уредба, която се прилага без разграничение към нейните граждани и гражданите на други държави членки, може да породи последици, които не са свързани само с тази държава членка.

Всъщност актът за преюдициално запитване трябва да отразява конкретните обстоятелства, тоест не хипотетични, а сигурни обстоятелства, като оплаквания или подадени жалби от оператори, намиращи се в други държави членки, или участие на граждани на тези държави, които позволяват да се установи със сигурност наличието на изискваната връзка. В частност запитващата юрисдикция не трябва само да изтъкне пред Съда обстоятелствата, поради които не може да се изключи наличието на такава връзка или които, разгледани абстрактно, биха могли да бъдат показателни в този смисъл, а напротив, трябва да предостави обективни и съгласувани обстоятелства, позволяващи на Съда да провери наличието на посочената връзка (вж. по аналогия решения от 6 октомври 2016 г., Tecnoedi Costruzioni, C‑318/15, EU:C:2016:747, т. 20 и 22 и от 19 април 2018 г., Oftalma Hospital, C‑65/17, EU:C:2018:263, т. 39 и 40).

(вж. т. 18, 20, 22, 28, 29 и 33 и диспозитива)