Дело C‑332/17

Starman AS

срещу

Tarbijakaitseamet

(Преюдициално запитване, отправено от Riigikohus)

„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2011/83/ЕС — Член 21 — Потребителски договори — Телефонни комуникации — Практика на доставчик на телекомуникационни услуги да предлага на вече сключилите договор свои клиенти кратък телефонен номер за обслужване, за който се прилага по-висока от основната тарифа“

Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 13 септември 2018 г.

Защита на потребителите — Потребителски договори — Директива 2011/83 — Комуникация по телефона — Използване на няколко телефонни линии от търговец, за да даде възможност на потребителя да се свърже с него във връзка със сключен договор — Телефонни линии, достъпни чрез фиксиран или кратък телефонен номер — По-високи от основната тарифа разходи за обаждане на кратък телефонен номер — Недопустимост

(член 21, първа алинея от Директива 2001/83 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 21, първа алинея от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че ако търговец е предоставил на всичките си клиенти един или няколко кратки телефонни номера, за които се прилага по-висока от основната тарифа, тази разпоредба не допуска сключилите договор с този търговец потребители да плащат повече от основната тарифа, когато се свързват по телефона с посочения търговец във връзка с този договор.

Това тълкуване изобщо не се поставя под въпрос от обстоятелството, че търговецът е уведомил потребителя по разбираем и леснодостъпен начин за наличието на телефонен номер, за който се прилага основната тарифа. Всъщност тази информация не може да освободи търговеца от задължението му да не начислява на вече сключилия договор с него потребител повече от основната тарифа, когато последният се свързва с него по телефона във връзка с този договор.

По същия начин обстоятелството, че за да се свърже с търговеца, потребителят по своя воля е избрал да използва краткия телефонен номер, за който се прилага по-висока от основната тарифа, не се отразява върху посоченото тълкуване. Това е така, защото от съвместния прочит на членове 21 и 25 от Директива 2011/83 следва, че потребителят не може да се откаже доброволно от предоставените му с тази директива права и да плати повече от основната тарифа, когато се свързва по телефона с търговец.

(вж. т. 31—33 и диспозитива)