Дело C‑287/17

Česká pojišťovna a.s.

срещу

WCZ, spol. s r.o.

(Преюдициално запитване,
отправено от Okresní soud v Českých Budějovicích)

„Преюдициално запитване — Правен режим на предприятията — Борба със забавяне на плащането по търговски сделки — Директива 2011/7/ЕС — Член 6, параграфи 1 и 3 — Възстановяване на разноските по събиране на вземането — Разноски по покани за изпълнение, изпратени до длъжника поради забавяне на плащането“

Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 13 септември 2018 г.

Сближаване на законодателствата — Борба със забавяне на плащането по търговски сделки — Директива 2011/7 — Право на обезщетение за разноските по събиране на вземането — Разноски по покани за изпълнение, изпратени поради забавяне на плащането — Възможност за присъждане на разумно обезщетение над фиксираната сума

(съображение 19 и член 6 от Директива 2011/7 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 6 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки трябва да се тълкува в смисъл, че признава на кредитора, който иска обезщетение за разноските по поканите за изпълнение, изпратени до длъжника поради забавяне на плащането, право да получи на това основание, освен фиксираната сума от 40 EUR по параграф 1 от този член, разумно обезщетение по смисъла на параграф 3 от същия член за частта от тези разноски над фиксираната сума.

Освен това обстоятелството, че в съображение 19 от Директива 2011/7 се посочва, че в тази директива трябва да се определи минимална фиксирана сума с оглед възстановяване на административни разходи и обезщетение за вътрешните разноски, понесени поради забавяне на плащането, също не изключва възможността на кредитора да бъде присъдено разумно обезщетение за тези разноски, когато минималната фиксирана сума е недостатъчна. Освен това, макар в посоченото съображение действително да се уточнява, че обезщетението под формата на фиксирана сума следва да има за цел да ограничава административните и вътрешните разноски, свързани със събирането, тази част от съображението трябва все пак да бъде тълкувана с оглед на целия му текст. Следователно с това уточнение законодателят на Съюза само е подчертал, че автоматичното присъждане на обезщетение с фиксиран размер от 40 EUR е стимул за кредитора да ограничи разноските си по събиране до тази сума, без обаче да се изключва възможността кредиторът евентуално, но не автоматично да получи разумно обезщетение в по-висок размер.

(вж. т. 36—38 и диспозитива)