Дело C‑207/17

Rotho Blaas Srl

срещу

Agenzia delle Dogane e dei Monopoli

(Преюдициално запитване,
отправено от Commissione tributaria di primo grado di Bolzano)

„Преюдициално запитване — Обща търговска политика — Окончателно антидъмпингово мито върху някои продукти с произход от Китайската народна република — Антидъмпингово мито, което Органът за уреждане на спорове на Световната търговска организация (СТО) е счел за несъвместимо с Общото споразумение за митата и търговията“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 октомври 2018 г.

1. Преюдициални въпроси — Преценка на валидността — Въпрос относно валидността на регламент, който не е бил оспорен на основание член 263 ДФЕС — Жалба в главното производство, подадена от дружество, което очевидно не е легитимирано да иска отмяна — Допустимост

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 267, буква б) ДФЕС)

2. Международни споразумения — Споразумение за създаване на Световната търговска организация — ГATT от 1994 г. — Невъзможност за позоваване на споразуменията на СТО за оспорване на законосъобразността на акт на Съюза — Изключения — Акт на Съюза, с който се цели да се осигурява тяхното изпълнение или в който има изрично и конкретно позоваване на тях — Липса

   (член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.; Регламент № 91/2009 на Съвета; Регламент за изпълнение № 924/2012 на Съвета; Регламент за изпълнение 2015/519 на Комисията

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 28—41)

2.  Що се отнася обаче до споразуменията на СТО, от постоянната съдебна практика следва, че с оглед на естеството и системата им те по принцип не са сред нормите, от гледна точка на които може да се осъществява контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза (вж. по-специално решения от 23 ноември 1999 г., Португалия/Съвет, C‑149/96, EU:C:1999:574, т. 47, от 1 март 2005 г., Van Parys, C‑377/02, EU:C:2005:121, т. 39 и от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 85).

   Само в две изключителни хипотези, които са свързани с волята на законодателя на Съюза сам да ограничи свободата си на действие при прилагането на нормите на СТО, Съдът приема, че съдът на Съюза е компетентен евентуално да упражнява контрол за законосъобразност на акт на Съюза и актовете по прилагането му от гледна точка на споразуменията на СТО или на решение на ОУС, установяващо неспазването на тези споразумения (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C 21/14 P, EU:C:2015:494, т. 40).

   Става дума, на първо място, за хипотезата, в която волята на Съюза е да изпълни определено задължение, поето в рамките на тези споразумения, и на второ място, за случая, при който съответният акт от правото на Съюза препраща изрично към конкретни разпоредби от тези споразумения (решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 41 и цитираната съдебна практика).

   Следователно с оглед на тези критерии в настоящия случай следва да се установи дали валидността на спорните регламенти може да се провери с оглед на член VI от GATT от 1994 г. и на решението на ОУС от 28 юли 2011 г.

   На първо място, по отношение на разглеждания в главното производство Регламент № 91/2009 следва да се отбележи, че този акт не препраща изрично към конкретни разпоредби на член VI от GATT от 1994 г., нито пък от него следва, че с приемането на този регламент Съветът е имал намерение да изпълни конкретно задължение, поето в рамките на това споразумение, или по-общо в рамките на споразуменията на СТО.

   По-нататък, що се отнася до регламенти за изпълнение № 924/2012 и 2015/519, макар тези регламенти донякъде да са израз на волята на Съюза да изпълни решението на ОУС от 28 юли 2011 г., като се има предвид, че хипотезите, в които е възможен контрол за законосъобразност с оглед на нормите на СТО, имат характер на изключение, както беше припомнено в точка 47 от настоящото решение, това не е достатъчно, за да се счете, че с приемането на посочените регламенти Съюзът е имал намерение да изпълни конкретно задължение, поето в рамките на СТО, което може да обоснове изключение от невъзможността да се прави позоваване на нормите на СТО пред съда на Съюза и да се позволи упражняването от негова страна на контрол за законосъобразност на съответните актове на Съюза с оглед на тези норми (вж. в този смисъл решения от 1 март 2005 г., Van Parys, C‑377/02, EU:C:2005:121, т. 42—48 и от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 93—98).

   При тези обстоятелства не може да се приеме, че законосъобразността на спорните регламенти може да се преценява с оглед на член VI от GATT от 1994 г. или с оглед на решението на ОУС от 28 юли 2011 г.

   (вж. т. 44, 47—50, 52 и 56)