Дело C‑169/17

Asociación Nacional de Productores de Ganado Porcino

срещу

Administración del Estado

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo)

„Преюдициално запитване — Членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС — Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Защита на свинете — Продукти, произведени или търгувани в Испания — Стандарт за качество на месо, бутове, плешки и рибица от иберийски свине — Условия за използване на обозначението „de cebo“ — Повишаване на качеството на продуктите — Директива 2008/120/EО — Приложно поле“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 14 юни 2018 г.

1. Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Национална правна уредба, която запазва определени търговски наименования за продуктите, произведени от иберийска свиня, подчиняващи се на определени условия — Наличие на клауза за взаимно признаване на продуктите на останалите държави членки — Допустимост

   (членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС)

2. Селско стопанство — Сближаване на законодателствата — Защита на свинете — Директива 2008/120 — Условия за отглеждане — Национална правна уредба, която запазва определени търговски наименования за продуктите, произведени от иберийска свиня, подчиняващи се на определени условия — Условия за отглеждане, по-строги от предвидените в посочената директива и целящи повишаване на качеството на продуктите — Правна уредба, която не попада в приложното поле на посочената директива

   (член 3, параграф 1, буква а) и член 12 от Директива 2008/120 на Съвета)

1.  Членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че:

   –

   член 34 ДФЕС допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда, че търговското наименование „iberico de cebo“ може да се предоставя само на продукти, подчиняващи се на определени условия, наложени от тази национална правна уредба, при положение че последната позволява вноса и пускането на пазара на продуктите с произход от държави членки, различни от тази, която е приела посочената национална правна уредба, под наименованията, които те носят според правната уредба на държавата членка на техния произход, дори те да са подобни, сходни или идентични на наименованията, предвидени в разглежданата по главното производство национална правна уредба,

   –	член 35 ДФЕС допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство.

   (вж. т. 28 и 31; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 3, параграф 1, буква a) във връзка с член 12 от Директива 2008/120 на Съвета от 18 декември 2008 година относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която обуславя използването на някои търговски наименования за продуктите, произведени от иберийска свиня и изработени или предлагани на пазара в Испания, от спазването от страна на производителите на условия за отглеждане на иберийската свиня, които са по-строги от предвидените в този член 3, параграф 1, буква a), и минимална кланична възраст от десет месеца.

   Следва да се отбележи обаче, че разглежданата по главното производство национална правна уредба няма да цел защитата на свинете, а повишаване на качеството на продуктите, така че тя не попада в приложното поле на Директива 2008/120.

   Същевременно, като увеличава както минималната площ, с която свинете трябва да разполагат, така и минималната кланична възраст, тази правна уредба не би могла да навреди на хуманното отношение към животните и следователно не е несъвместима с посочената директива.

   (вж. т. 34, 35 и 36; т. 2 от диспозитива)