Дело C‑96/17

Gardenia Vernaza Ayovi

срещу

Consorci Sanitari de Terrassa

(Преюдициално запитване,
отправено от Juzgado de lo Social no 2 de Terrassa)

„Преюдициално запитване — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Последици от дисциплинарно уволнение, признато за „незаконно“ — Понятието „условия на труд“ — Временен работник за неопределен срок — Различно третиране между постоянния работник и временния работник за определен или неопределен срок — Възстановяване на работника на работа или предоставяне на обезщетение“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 25 юли 2018 г.

1. Социална политика—Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)—Директива 1999/70—Условия за наемане на работа—Понятие—Възстановяване на работника на работа в случай на дисциплинарно уволнение, признато за незаконно—Включване

   (клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

2. Социална политика—Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)—Директива 1999/70—Обективни причини, обосноваващи различно третиране—Дисциплинарно уволнение на работник, обявено за незаконно—Задължително възстановяване на работа на постоянен работник в поделение на публичната администрация—Липса на такова възстановяване на работа на временен работник или на временен работник за неопределен срок, който изпълнява същите трудови функции—Обезщетяване на вредите, настъпили в резултат от незаконно уволнение—Допустимост

   (клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 27—31)

2.  Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в съответствие с която, когато дисциплинарното уволнение на постоянен работник в поделение на публичната администрация бъде обявено за незаконно, засегнатият работник задължително се възстановява на работа, докато в същата хипотеза временен работник или временен работник за неопределен срок, изпълняващ същите трудови функции като постоянния работник, може да не бъде възстановен на работа и вместо това да получи обезщетение.

   Следва да се приеме, че макар разглежданото различно третиране да не може да бъде оправдано от обществения интерес, сам по себе си свързан с реда и условията за назначаване на постоянните работници, това не променя факта, че определени съображения, произтичащи от особеностите на националната правна уредба на публичната служба, каквито са припомнените в точки 42—44 от настоящото решение, могат да оправдаят това различно третиране. В това отношение съображенията за безпристрастност, ефективност и независимост на администрацията изискват определена постоянност и стабилност на съответната длъжност. Тези съображения, които нямат свой еквивалент в общата трудовоправна уредба, изясняват и оправдават ограниченията на правото на работодателите от публичния сектор да прекратяват едностранно правоотношенията и съответно избора на националния законодател да не им предостави възможността да избират между възстановяването на работа и обезщетяването на вредите, настъпили в резултат от незаконно уволнение.

   С оглед на това следва да се приеме, че автоматичното възстановяване на работа на постоянните работници се вписва в контекст, който от фактическа и правна гледна точка чувствително се различава от контекста, в който действат непостоянните работници (вж. по аналогия решение от 5 юни 2018 г., Grupo Norte Facility,C‑574/16, EU:C:2018:390, т. 56).

   При това положение следва да се приеме, че констатираното неравно третиране е оправдано от наличието на точни и конкретни характеристики на съответното условие за наемане на работа в особения му контекст и въз основа на обективни и прозрачни критерии по смисъла на припомнената в точка 39 от настоящото решение съдебна практика.

   (вж. т. 46—49 и диспозитива)