Дело C‑46/17

Hubertus John

срещу

Freie Hansestadt Bremen

(Преюдициално запитване,
отправено от Landesarbeitsgericht Bremen)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Последователни срочни трудови договори — Клауза 5, точка 1 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата със срочни трудови договори — Директива 2000/78/ЕО — Член 6, параграф 1 — Забрана на дискриминацията, основана на възраст — Национална правна уредба, която допуска да се отложи прекратяването на трудовия договор, обвързано с навършването на общата пенсионна възраст, само защото работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 28 февруари 2018 г.

1. Социална политика—Равно третиране в областта на заетостта и професиите—Директива 2000/78—Забрана на дискриминация, основана на възраст—Национална разпоредба, която обвързва отлагането на момента на прекратяване на трудовото правоотношение на работниците, навършили предвидената от закона пенсионна възраст, със съгласието на съответния работодател, дадено за определен срок—Допустимост

   (член 2, параграф 2 от Директива 1999/70 на Съвета)

2. Социална политика—Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)—Директива 1999/70—Приложно поле—Трудов договор или трудово правоотношение, определен(о) в националното законодателство или националната практика—Автоматично прекратяване на трудовия договор с навършването на пенсионната възраст—Изключване

   (приложение към Директива 1999/70 на Съвета)

3. Социална политика—Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)—Директива 1999/70—Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори—Обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори—Национална правна уредба, която допуска да се отложи прекратяването на трудовия договор, обвързано с навършването на общата пенсионна възраст, само защото работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст—Допустимост

   (клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

1.  Член 2, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като спорната в главното производство, която обвързва отлагането на момента на прекратяване на трудовото правоотношение на работниците, навършили определената от закона възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, със съгласието на съответния работодател, дадено за определен срок.

   Според германското правителство националният законодател е приел спорната в главното производство разпоредба, за да въведе, в съответствие с желанието на социалните партньори, гъвкава и правно гарантирана възможност за запазване, в случай на нужда и при определени условия, на трудовото правоотношение и след навършване на общата пенсионна възраст.

   Това тълкуване не се опровергава от запитващата юрисдикция, според която спорната в главното производство разпоредба може да се разбира като допускаща изключение от принципа, че трудовият договор се прекратява автоматично, когато работникът навърши общата пенсионна възраст. Всъщност, за разлика от по-младите работници, навършилите общата пенсионна възраст работници са поставени пред избора да продължат трудовото правоотношение или окончателно да приключат професионалната си кариера.

   Този извод не се опровергава от факта, че страните по процесния трудов договор могат да отлагат момента на прекратяване на трудовото правоотношение многократно, безусловно и неограничено във времето. Напротив, това потвърждава благоприятния или облагодетелстващ характер на тази разпоредба, доколкото представлява начин за продължаване на трудово правоотношение, което във всеки случай не може да настъпи без съгласието на двете страни по договора, дадено при действието на трудовото правоотношение.

   (вж. т. 28—30 и 33; т. 1 от диспозитива)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 37 и 42—44)

3.  Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като спорната в главното производство, която дава възможност на страните по трудов договор — със споразумение, сключено в периода на действие на трудовото правоотношение — без ограничение във времето и други условия да отлагат, включително многократно, уговореното прекратяване на трудовото правоотношение с навършването на общата пенсионна възраст само защото с навършване на общата пенсионна възраст работникът има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

   В случая следва да се посочи, че понятието „обективни причини“ по смисъла на клауза 5, точка 1, буква a) от Рамковото споразумение се отнася до точни и конкретни обстоятелства, които характеризират определена дейност и поради това могат да обосноват в този особен контекст използването на последователни срочни трудови договори. Тези обстоятелства могат да произтичат по-специално от особеното естество на задачите, за чието осъществяване са сключени такива договори, и от присъщите характеристики на задачите или евентуално от преследването на законна цел, свързана със социалната политика на държава членка (решение от 26 януари 2012 г., Kücük,C‑586/10, EU:C:2012:39, т. 27).

   В това отношение следва да се отбележи, че според запитващата юрисдикция служителят, който навършва общата възраст за придобиване на право на законоустановената пенсия за осигурителен стаж и възраст, се отличава от останалите служители не само по социалната си осигуреност, а и по това, че по правило се намира в края на професионалната си кариера и следователно няма, предвид ограничената продължителност на договора си, перспектива за безсрочно правоотношение.

   Освен това, както бе отбелязано в точка 29 от настоящото решение, спорната в главното производство разпоредба може да се разбира като допускаща изключение от принципа, че трудовият договор се прекратява автоматично, когато работникът навърши общата пенсионна възраст.

   От друга страна, от преписката, с която разполага Съдът, се вижда, че съгласно тази разпоредба, за да се отложи моментът на прекратяване на трудовото правоотношение, трябва, докато същото действа, да се сключи споразумение, по силата на което трудовото правоотношение продължава да съществува без никакво прекъсване във времето, а останалите договорни условия остават непроменени. Подобни ограничения гарантират на съответния работник, че наред с правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще бъдат запазени и първоначалните договорни условия.

   (вж. т. 53—57; т. 2 от диспозитива)