Дело C‑41/17

Isabel González Castro

срещу

Mutua Umivale и др.

(Преюдициално запитване,
отправено от Tribunal Superior de Justicia de Galicia)

„Преюдициално запитване — Директива 92/85/ЕИО — Членове 4, 5 и 7 — Защита на безопасността и здравето на работниците — Работничка кърмачка — Нощен труд — Работа на смени, извършвана отчасти в нощните часове — Оценка на рисковете на работното място — Предохранителни мерки — Оспорване от страна на съответната работничка — Директива 2006/54/ЕО — Член 19 — Равно третиране — Дискриминация, основана на пола — Тежест на доказване“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 19 септември 2018 г.

1. Социална политика—Защита на безопасността и здравето на работниците—Бременни работнички и работнички родилки или кърмачки—Директива 92/85—Нощен труд—Обхват—Работа на смени, извършвана отчасти в нощните часове—Включване

   (съображение 14 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета; член 7 от Директива 92/85 на Съвета)

2. Социална политика—Работници от мъжки и от женски пол—Достъп до заетост и условия на труд—Равно третиране—Доказателствена тежест в случаите на дискриминация—Приложно поле—Отказ да се издаде на работничка кърмачка медицинско свидетелство, удостоверяващо съществуването на риск за кърменето на работното ѝ място, и следователно да ѝ бъде отпуснато паричното обезщетение за риск в периода на кърмене—Оспорване от страна на тази работничка на оценката на посочения риск—Липса на конкретно проучване, отчитащо индивидуалното ѝ положение и позволяващо да се презумира наличието на основана на пола пряка дискриминация—Включване—Проверка от запитващата юрисдикция—Условия за прилагане на правилата за доказване

   (член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 на Европейския парламент и на Съвета; член 4, параграф 1 и член 7 от Директива 92/85 на Съвета)

1.  Член 7 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към случай като разглеждания в главното производство, при който съответната работничка работи на смени, като само част от работата ѝ е през нощните часове.

   Следва да се констатира, че доколкото е в интерес на бременните работнички и на работничките родилки или кърмачки да се приложат, в съответствие със съображение 14 от Директива 2003/88, специалните разпоредби, предвидени в Директива 92/85 във връзка с нощния труд, по-конкретно с цел подобряване на закрилата, от която те се нуждаят в това отношение, тези специални разпоредби не трябва да бъдат тълкувани по по-неблагоприятен начин от предвидените в Директива 2003/88 общи разпоредби, приложими за останалите категории работници.

   (вж. т. 47 и 53; т.1 от диспозитива)

2.  Член 19, параграф 1 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага в случай като разглеждания в главното производство, при който работничка, получила отказ да ѝ бъде издадено медицинско свидетелство, удостоверяващо съществуването на риск за кърменето на работното ѝ място, и следователно да ѝ бъде отпуснато паричното обезщетение за риск в периода на кърмене, оспорва пред национален съд или друг компетентен орган на съответната държава членка оценката на рисковете на работното ѝ място, щом като тази работничка излага факти, които дават основание да се предположи, че тази оценка не е включвала конкретно проучване, отчитащо индивидуалното ѝ положение, и следователно да се презумира наличието на основана на пола пряка дискриминация по смисъла на Директива 2006/54 — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. В такъв случай в тежест на ответника е да докаже, че посочената оценка на рисковете действително е включвала такова конкретно проучване и че съответно не е имало нарушение на принципа за недопускане на дискриминация.

   Що се отнася до условията за прилагане на тази разпоредба, следва да се припомни, че предвидените в нея правила за доказване не се прилагат, когато съответната работничка иска приспособяване на условията ѝ на труд или, както в случая по главното производство, парично обезщетение за риск в периода на кърмене, и че оценката на рисковете на работното ѝ място трябва поради това да бъде направена в съответствие с член 4, параграф 1 или евентуално с член 7 от Директива 92/85. Тези правила за доказване са приложими едва на последващ етап, когато съответната работничка оспорва пред съд или пред всеки друг компетентен орган решение относно тази оценка на рисковете (вж. в този смисъл решение от 19 октомври 2017 г., Otero Ramos,C‑531/15, EU:C:2017:789, т. 67).

   При това положение в съответствие с член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 работничката, която счита, че е засегната, тъй като по отношение на нея не е приложен принципът на равно третиране, трябва да представи пред съд или пред всеки друг компетентен орган факти или доказателства, които дават основание да се предполага наличието на пряка или непряка дискриминация (решение от 19 октомври 2017 г., Otero Ramos,C‑531/15, EU:C:2017:789, т. 68 и цитираната съдебна практика).

   (вж. т. 73, 74 и 83; т. 2 от диспозитива)