Дело T‑125/16

Firma Léon Van Parys NV

срещу

Европейска комисия

„Митнически съюз — Внос на банани от Еквадор — Последващо събиране на вносни мита — Искане за опрощаване на вносни мита — Решение, взето след отмяната от Общия съд на предходно решение — Разумен срок“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 11 декември 2017 г.

1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Преценка на това действие според същината на акта

   (член 263 ДФЕС)

2. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искане за постановяване на декларативно решение — Недопустимост

   (член 263 ДФЕС)

3. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Обхват — Решение, което не трябва непременно да повтаря същите мотиви като съдържащите се в отменения акт

   (член 266 ДФЕС)

4. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Приемане на мерки за изпълнение — Разумен срок — Критерии за преценка

   (член 266 ДФЕС)

5. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Възобновяване на процедурата от фазата, в която е установена незаконосъобразността — Допустимост

   (член 266 ДФЕС)

6. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Частична отмяна на решение на Комисията относно искане за опрощаване на вносни мита — Задължение за вземане на ново решение — Обхват

   (член 266 ДФЕС; член 907 от Регламент № 2454/93 на Комисията)

7. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Приемане на мерки за изпълнение — Разумен срок — Частична отмяна на решение на Комисията относно искане за опрощаване на вносни мита — Късно приемане на ново решение — Нарушение на принципа на разумен срок — Последици

   (член 266 ДФЕС; член 907 от Регламент № 2454/93 на Комисията)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 41)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 44)

3.  Член 266 ДФЕС създава задължение за институцията, издала отменения акт, само в границите на необходимото да гарантира изпълнението на отменителното решение. В този смисъл тази разпоредба налага на засегнатата институция да не допуска всеки акт, предназначен да замени отменения акт, да бъде опорочен от същите нередности като откритите в посоченото решение. При все това институциите разполагат с широка свобода на преценка при определяне на средствата за изпълнение с цел да съобразят последиците от решението за отмяна или обявяване на недействителност, при условие че тези средства бъдат съобразени с диспозитива на съответното решение и с мотивите, които представляват неговата необходима основа.

   Всъщност засегнатата институция е свободна да приеме мотива, който счита за най-релевантен за мотивиране на нейното решение, без евентуална грешка, допусната при избора на този мотив, да може да ѝ попречи да приеме впоследствие друг мотив, който тя е можела да изтъкне в отменения акт. В това отношение фактът, че мотив не е бил изтъкнат в рамките на отменения акт, по никакъв начин не възпрепятства институцията да го изтъкне в решението, предназначено да замени този акт, при положение че авторът на отменен акт може да изтъкне в новото си решение мотиви, различни от тези, на които е основал първото си решение.

   (вж. т. 49, 59 и 60)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 51)

5.  Освен когато установената незаконосъобразност е недействителност на цялата процедура, за да приемат акт, който да замести предходен отменен или обявен за невалиден акт, засегнатите институции могат да подновят процедурата от фазата, в която е била допусната тази незаконосъобразност.

   (вж. т. 52)

6.  След частичната отмяна от съда на Съюза на решение на Комисията по искане за опрощаване на вносни мита Комисията е длъжна да преразгледа данните по преписката и да вземе ново решение по това искане, за да поправи констатираната незаконосъобразност. Тя е длъжна да вземе предвид всички фактически и правни елементи, налични към момента на приемането на решението. Задължението на Комисията да подготви решение с цялата необходима грижа и да приеме своето решение въз основа на всички данни, които могат да имат отражение върху резултата, произтича по-конкретно от принципа на добра администрация, от принципа на законност и от принципа на равно третиране. При тези обстоятелства Комисията не може да се упрекне за това, че е преценила, че следва да поднови разследването си и да допълни преписката.

   Освен това не би могло основателно да се поддържа, че вследствие на частичната отмяна на първото решение с действие ex tunc Комисията е имала само пет дни за приемането на решение по искането за опрощаване, за да спази преклузивния деветмесечен срок, предвиден в член 907 от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността. Всъщност предвиденият в тази разпоредба деветмесечен срок не би могъл да се приложи в рамките на възобновено производство по член 266 ДФЕС.

   (вж. т. 54—56 и 62)

7.  Нарушаването на принципа на спазване на разумен срок поначало не оправдава отмяната на взетото в рамките на административна процедура решение. Всъщност единствено когато е възможно прекомерната продължителност да е повлияла върху самото съдържание на издаденото в административното производство решение, неспазването на принципа на разумния срок опорочава законосъобразността на административното производство.

   В това отношение е вярно, че въведената система, и по-специално деветмесечният срок по член 907 от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността, вече не е била задължителна за Комисията в рамките на започнатото по силата на член 266 ДФЕС производство. Все пак това не променя факта, че като е приела решението, предназначено да замени отмененото решение, без да спази разумен срок, Комисията е нарушила предвидените в Регламент № 2454/93 гаранции и е лишила заинтересованото лице от полезния ефект на този регламент, от възможността да получи решение в предвидените срокове, както и от гаранцията да се ползва от благоприятно решение при липсата на отговор в тези срокове.

   При това положение, като е приела решението, предназначено да замени отмененото решение, 34 месеца след произнасянето на съдебното решение за отмяна, Комисията е нарушила принципа на разумен срок, което представлява основание за отмяна на второто решение.

   (вж. т. 82, 91—93)