Дело C‑683/16

Deutscher Naturschutzring — Dachverband der deutschen Natur- und Umweltschutzverbände eV

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Köln)

„Преюдициално запитване — Обща политика в областта на рибарството — Регламент (ЕС) № 1380/2013 — Член 11 — Опазване на морските биологични ресурси — Опазване на околната среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Изключителна компетентност на Европейския съюз“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 13 юни 2018 г.

1. Преюдициални въпроси—Допустимост—Необходимост от преюдициално заключение и релевантност на повдигнатите въпроси—Преценка от националния съд—Презумпция за релевантност на поставените въпроси

2. Рибарство—Опазване на морските ресурси—Мерки за опазване, необходими за спазване на задълженията, произтичащи от екологичното законодателство на Съюза—Приемане от държава членка във водите под неин суверенитет или юрисдикция на мерките, които са необходими за изпълнение на задълженията ѝ съгласно член 6 от Директива 92/43—Пълна забрана в зоните от „Натура 2000“ на професионалния морски риболов, използващ достигащи дъното риболовни съоръжения и закотвени мрежи—Мерки, които засягат риболовните кораби на други държави членки—Недопустимост

   (член 11, параграф 1 от Регламент № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета; член 6 от Директива 92/43 на Съвета)

3. Рибарство—Опазване на морските ресурси—Мерки за опазване, необходими за спазване на задълженията, произтичащи от екологичното законодателство на Съюза—Приемане от държава членка във водите под неин суверенитет или юрисдикция на мерките, които са необходими за изпълнение на задълженията ѝ съгласно член 6 от Директива 92/43—Недопустимост

   (член 11, параграф 1 от Регламент № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 2004/35 на Парламента и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 29)

2.  Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска дадена държава членка да приеме във водите под неин суверенитет или юрисдикция мерките, които са необходими за изпълнение на задълженията ѝ съгласно член 6 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, и които изцяло забраняват професионалния морски риболов с помощта на достигащи дъното риболовни съоръжения и закотвени мрежи в зоните от „Натура 2000“, при положение че подобни мерки засягат риболовните кораби на другите държави членки.

   По отношение, на първо място, на понятието „мерки за опазване“, се налага констатацията, че термините, употребени в член 11 от Регламента, не позволяват да се определи обхватът на това понятие. За целите на тълкуването на параграф 1 от този член обаче трябва да се вземе предвид не само текстът на тази разпоредба, но и контекстът ѝ и преследваната от нея цел (вж. в този смисъл решение от 5 април 2011 г., Société fiduciaire nationale d’expertise comptable,C‑119/09, EU:C:2011:208, т. 25). Контекстът, в който се вписва член 11, параграф 1 от Регламент № 1380/2013, обаче се характеризира с факта, че посочените в член 7, параграф 1 от Регламента мерки за опазване включват техническите мерки, посочени в член 7, параграф 2 от въпросния регламент, сред които в буква в) са включени мерките относно „ограничения или забрана на употребата на някои риболовни уреди и на риболовните дейности в определени райони или периоди“. Като се има предвид това определение, мерки като посочените от запитващата юрисдикция, състоящи се в забраната на риболова с помощта на достигащи дъното риболовни съоръжения и закотвени мрежи във водите на Съюза, могат да представляват мерки за опазване по смисъла на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1380/2013 и следователно да попаднат в обхвата на член 11, параграф 1 от последния.

   По отношение, на второ място, на понятието „[мерки, които] отговарят на целите на съответното законодателство на Съюза“, безспорно на пръв поглед употребата на глагола „отговарят“ би могла да се схваща като израз на задължението, що се отнася до въпросните мерки, да позволят сами по себе си да се изпълни целта, преследвана от съответното законодателство. Трябва обаче да се посочи, че съгласно член 3, параграф 1 от Директива 92/43 единната европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, предвидена в тази директива, към която препращат термините „зони от Натура 2000“, използвани от запитващата юрисдикция, цели да се даде възможност за запазването или, където е подходящо, възстановяването на благоприятно състояние на запазване на тези типове естествени местообитания и местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение. Предвид естеството на тази цел и включването на тези местообитания в сложни екосистеми, дадена мярка за опазване може най-общо да допринесе да се отговори на посочените цели само в съчетание с други мерки, без да може сама по себе си да е достатъчна да им отговори. Следователно тълкуването на член 11, параграф 1 от Регламент № 1380/2013 като разрешаващо единствено приемането на мерки, които, взети поотделно, биха били достатъчни, за да отговорят на посочената цел, би лишило тази разпоредба от полезното ѝ действие.

   По отношение, на трето място, на понятието „риболовните кораби на други държави членки“, текстът на член 11, параграф 1 от Регламент № 1380/2013 не съдържа никакво уточнение във връзка със съставните елементи на това понятие. От член 91, параграф 1 и член 94, параграф 1 от Конвенцията от Монтего Бей следва обаче, че Съюзът е длъжен да спазва това, че корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, и че всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме. От това следва, че понятието „риболовните кораби на други държави членки“, употребено в член 11, параграф 1 от Регламент № 1380/2013, трябва да се разбира като отнасящо се изключително до корабите, плаващи под знамето на държава членка, различна от тази, която упражнява суверенитета или юрисдикцията си върху съответната зона, и че на това основание те се подчиняват на ефективната юрисдикция и на ефективния контрол на държавата членка, под чийто флаг плават.

   (вж. т. 37—39, 46—48, 52—54 и 56; т. 1 от диспозитива)

3.  Член 11, параграф 1 от Регламент № 1380/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането от дадена държава членка на мерки като разглежданите в главното производство, във водите под неин суверенитет или юрисдикция, които са ѝ необходими, за да изпълни задълженията си, произтичащи от Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети.

   (вж. т. 62; т. 2 от диспозитива)