Съединени дела C‑596/16 и C‑597/16

Enzo Di Puma
срещу
Commissione Nazionale per le Società e la Borsa (Consob)

и

Commissione Nazionale per le Società e la Borsa (Consob)
срещу
Antonio Zecca

(Преюдициални запитвания,
отправени от Corte suprema di cassazione)

„Преюдициално запитване — Директива 2003/6/ЕО — Търговия с вътрешна информация — Санкции — Национално законодателство, което предвижда административна и наказателноправна санкция за едно и също деяние — Сила на пресъдено нещо на влязла в сила присъда в административното производство — Влязла в сила оправдателна присъда за търговия с вътрешна информация — Ефективност на санкциите — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 50 — Принцип ne bis in idem — Наказателноправен характер на административната санкция — Наличие на едно и също престъпление — Член 52, параграф 1 — Ограничения на принципа ne bis in idem — Условия“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 20 март 2018 г.

1. Сближаване на законодателствата—Търговия с вътрешна информация—Забрана—Санкции—Задължение на държавите членки да въведат ефикасни, съразмерни на нарушението и възпиращи административни санкции—Обхват—Възможност да се предвиди кумулиране на административни и наказателноправни санкции—Предел—Спазване на принципа ne bis in idem

   (член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 14, параграф 1 от Директива 2003/6 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Основни права—Принцип ne bis in idem—Национална правна уредба, която не допуска продължаването на производство за налагане на административна санкция с наказателноправен характер срещу дадено лице за търговия с вътрешна информация, по отношение на което вече има влязла в сила оправдателна присъда за същото деяние—Допустимост

   (член 50 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 14, параграф 1 от Директива 2003/6 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Основни права—Принцип ne bis in idem—Условия за прилагане—Наличие на едно и също престъпление—Кумулиране на наказателни производства и санкции—Критерии за преценка

   (член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

4. Основни права—Принцип ne bis in idem—Ограничаване—Национална правна уредба, която предвижда кумулирането на административна санкция с наказателноправен характер и наказателна санкция—Допустимост—Условия—Ограничение, което отговаря на цел от общ интерес—Цел да се защити интегритетът на финансовите пазари на Съюза и доверието на обществеността във финансовите инструменти—Включване

   (член 50 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.  В това отношение следва да се отбележи, че член 14, параграф 1 от Директива 2003/6, разглеждан във връзка с членове 2 и 3 от същата, налага на държавите членки да предвидят ефективни, съразмерни и възпиращи административни санкции за нарушенията на забраната за търговия с вътрешна информация. Макар Съдът да е постановил, че член 14, параграф 1 от тази директива налага на държавите членки само задължението да предвидят административни санкции, които имат такива характеристики, без да изисква от държавите членки да установяват и наказателноправни санкции по отношение на лицата, осъществяващи търговия с вътрешна информация (вж. в този смисъл решение от 23 декември 2009 г., Spector Photo Group и Van Raemdonck, C‑45/08, EU:C:2009:806, т. 42), това не променя факта, че държавите членки могат също да предвидят кумулиране на наказателноправни и административни санкции, все пак при спазване на ограниченията, които произтичат от правото на Съюза, и по-специално на ограниченията, произтичащи от принципа ne bis in idem, гарантиран в член 50 от Хартата, като последните се налагат по силата на член 51, параграф 1 от същата при прилагането на посоченото право.

   (вж. т. 26)

2.  Член 14, параграф 1 от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), разглеждан в светлината на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която производството за налагане на административна имуществена санкция с наказателноправен характер не може да продължи да се развива след влязла в сила оправдателна присъда, с която е установено, че не е извършено деянието, съставляващо престъпление съгласно законодателството относно търговията с вътрешна информация, въз основа на което е започнало и посоченото производство.

   В това отношение следва да се отбележи, че нито посоченият член 14, параграф 1, нито която и да било друга разпоредба от Директива 2003/6 уточняват последиците на влязлата в сила оправдателна присъда за производството за налагане на административна имуществена санкция. Освен това, предвид значението на принципа за силата на пресъдено нещо както в правния ред на Съюза, така и в националните правни системи, Съдът постановява, че правото на Съюза не изисква да не се прилагат националните процесуални норми, които придават на дадено решение сила на пресъдено нещо (вж. в този смисъл, що се отнася до принципа на ефективност, решения от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C‑213/13, EU:C:2014:2067, т. 58 и 59, и от 6 октомври 2015 г., Târşia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 28 и 29).

   Подобна преценка не засяга предвидената в член 4, параграф 2 от Протокол № 7 към ЕКПЧ възможност за евентуално възобновяване на наказателното производство, когато има свидетелства за нови факти или новооткрити обстоятелства или за съществен порок на предидущия процес, които са повлияли на неговия изход.

   Това тълкуване се потвърждава от член 50 от Хартата.

   В това отношение следва да се отбележи, че целта за защита на интегритета на финансовите пазари и доверието на обществеността във финансовите инструменти може да обоснове кумулиране на процедури и санкции с наказателноправен характер като предвиденото от националната правна уредба, предмет на главните производства, когато тези процедури и санкции включват, с оглед постигането на споменатата цел, допълнителни цели, които евентуално са насочени към различни аспекти на едно и също разглеждано неправомерно деяние (вж. в този смисъл постановеното днес решение Garlsson Real Estate, C‑537/16, т. 46).

   Все пак продължаването на производство за налагане на административна имуществена санкция с наказателноправен характер, като разглежданите в главните производства, след окончателното приключване на наказателното производство е обусловено от стриктното спазване на принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл постановеното днес решение Garlsson Real Estate, C‑537/16, т. 48). Впрочем в положение като разглежданото в главните производства продължаването на производството за налагане на административна имуществена санкция с наказателноправен характер явно би надхвърлило необходимото за постигането на целта, посочена в точка 42 от настоящото съдебно решение, щом е налице влязла в сила оправдателна присъда, с която е установено, че не е бил осъществен фактическият състав на деянието, което член 14, параграф 1 от Директива 2003/6 цели да санкционира. Следва да се добави, че съгласно самия текст на посочения член 50 защитата, предоставена от принципа ne bis in idem, не се ограничава до положението, при което заинтересованото лице е било осъдено за престъпление, а обхваща и положението, при което това лице е окончателно оправдано.

   (вж. т. 30, 31, 35, 37, 39, 42—44 и 46 и диспозитива)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 38)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 42)