Дело C‑585/16

Серин Алхето

срещу

Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците

(Преюдициално запитване,
отправено от Административен съд София-град)

„Преюдициално запитване — Обща политика в областта на убежището и субсидиарната закрила — Стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила — Директива 2011/95/EС — Член 12 — Изключване от кръга на бежанците — Лица, регистрирани от Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) — Наличие на „първа страна на убежище“ за палестински бежанец в зоната на действие на UNRWA — Общи процедури за предоставяне на международна закрила — Директива 2013/32/ЕС — Член 46 — Право на ефективни правни средства за защита — Цялостно и ex nunc разглеждане — Обхват на правомощията на първоинстанционния съд — Разглеждане от съда на нуждите от международна закрила — Разглеждане на основания за недопустимост“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 25 юли 2018 г.

1. Актове на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки — Национални разпоредби, спадащи към приложното поле на дадена директива — Предхождащи директивата национални разпоредби, които могат да осигурят съответствието на националното право с нея — Включване

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Молба, подадена от лице, регистрирано от UNRWA — Задължение да се провери наличието на ефективна закрила или помощ от страна на UNRWA за това лице

   (член 12, параграф 1, буква a) от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета и член 10, параграф 2 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Актове на институциите — Директиви — Действие — Неизпълнение от държава членка — Право на частноправните субекти да се позовават на директивата — Условия

   (член 288, трета алинея ДФЕС)

4. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Директива 2011/95 — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Лице, ползващо се от закрила или помощ от организация на Организацията на обединените нации, различна от Върховния комисариат за бежанците — Изключване на статута на бежанец — Преустановяване на посочената помощ — Директен ефект — Транспониране — Служебно прилагане

   (член 12, параграф 1, буква a) от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета и член 12, параграф 1, буква a) от Директива 2004/83 на Съвета)

5. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологическо тълкуване

6. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Жалба срещу решение по молба за международна закрила — Право на ефективни правни средства за защита — Задължение за разглеждане на фактическите и правните обстоятелства — Обхват — Лице, ползващо се от закрила или помощ от организация на Организацията на обединените нации, различна от Върховния комисариат за бежанците

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 12, параграф 1, буква a) от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

7. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Жалба срещу решение по молба за международна закрила — Право на ефективни правни средства за защита — Задължение за разглеждане на фактическите и правните обстоятелства — Обхват — Основания за недопустимост на молбата за международна закрила — Включване — Условия

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 33, параграф 2 и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

8. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Понятие за първа страна на убежище — Кандидат, който се ползва от друга закрила, не като бежанец, в дадена страна — Понятие — Лице, регистрирано от UNRWA — Включване — Условия

   (член 35, първа алинея, буква б) от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

9. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Жалба срещу решение по молба за международна закрила — Право на ефективни правни средства за защита — Отмяна на първоначалното решение — Липса на общи процесуални норми относно компетентността за приемането на ново решение — Задължение за приемане на ново решение в кратък срок

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 77)

2.  Член 12, параграф 1, буква a) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че разглеждането на молба за международна закрила, подадена от лице, регистрирано от Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), налага да се изследва въпросът дали това лице се ползва от ефективна закрила или помощ от страна на този орган, ако тази молба не е била отхвърлена преди това на основание за недопустимост или на основание за изключване, различно от предвиденото в член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2011/95.

   (вж. т. 90; т. 1 от диспозитива)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 98)

4.  Член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 трябва да се тълкуват в смисъл:

   –	че не допускат национална правна уредба, която не предвижда или която транспонира неправилно основанието за прекратяване на прилагането на основанието за изключване от кръга на бежанците, което тези разпоредби съдържат,

   –	че имат директен ефект, и

   –	че могат да бъдат приложени дори ако кандидатът за международна закрила не се е позовал изрично на тях.

   (вж. т. 101; т. 2 от диспозитива)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 108)

6.  Член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, сезиран като първа инстанция с жалба срещу решение по молба за международна закрила, е длъжен да разгледа както фактическите и правните обстоятелства — като приложимостта на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 към положението на кандидата — които органът, взел това решение, е отчел или е могъл да отчете, така и фактическите и правните обстоятелства, които са настъпили след приемането на посоченото решение.

   Така член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 предвижда, че с цел спазване на разпоредбите на член 46, параграф 1 от нея обвързаните от тази директива държави членки трябва да гарантират, че съдът, пред който се обжалва решението по молбата за международна закрила, извършва „цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“. В това отношение изразът „ex nunc“ подчертава задължението на съда да извърши преценка, която отчита при необходимост новите обстоятелства, установени след приемането на решението, което се обжалва. Подобна преценка всъщност позволява молбата за международна закрила да се разгледа изчерпателно, без да е необходимо преписката да се връща на решаващия орган. От своя страна прилагателното „цялостно“, съдържащо се в член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, потвърждава, че съдът е длъжен да разгледа както обстоятелствата, които решаващият орган е отчел или е могъл да отчете, така и тези, които са настъпили след приемането на решението от този орган. Що се отнася до думите „когато е приложимо“ от израза „включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“, както посочва Комисията в съдебното заседание, те подчертават факта, че цялостното и ex nunc разглеждане от компетентността на съда не следва непременно да се отнася до разглеждането по същество на нуждите от международна закрила и че следователно може да се отнася до допустимостта на молбата за международна закрила, когато това е възможно съгласно националното право в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива 2013/32.

   (вж. т. 106, 111—113, 115 и 118; т. 3 от диспозитива)

7.  Член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че изискването за цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси може да се отнася и до основанията за недопустимост на молбата за международна закрила, посочени в член 33, параграф 2 от тази директива, когато националното право позволява това, и че в случаите, когато съдът, пред който е подадена жалбата, възнамерява да разгледа основание за недопустимост, което не е било разгледано от решаващия орган, той трябва да изслуша кандидата, за да му даде възможност да представи лично, на език, който владее, своето становище по отношение на приложимостта на посоченото основание към конкретните обстоятелства, в които се намира.

   (вж. т. 130; т. 4 от диспозитива)

8.  Член 35, първа алинея, буква б) от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, регистрирано от Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), ако се ползва от ефективна закрила или помощ от този орган в трета държава, несъответстваща на територията, в която лицето обичайно пребивава, но включена в зоната на действие на посочения орган, трябва да се счита за ползващо се от друга закрила в тази трета страна по смисъла на тази разпоредба, когато третата страна:

   –	се задължава да приеме обратно заинтересованото лице, след като то е напуснало нейната територия, за да поиска международна закрила в Европейския съюз, и

   –	признава посочената закрила или помощ от UNRWA и зачита принципа на забрана за връщане, като така дава възможност на заинтересованото лице да пребивава на нейна територия в безопасност, при достойни условия на живот и докато рисковете в територията на обичайното пребиваване го налагат.

   (вж. т. 143; т. 5 от диспозитива)

9.  Член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не установява общи процесуални норми по отношение на компетентността за приемането на ново решение по молба за международна закрила след отмяната от съда, пред който е подадена жалбата, на първоначалното решение по тази молба. Все пак необходимостта да се осигури полезно действие на член 46, параграф 3 от тази директива и да се гарантира наличието на ефективно правно средство за защита в съответствие с член 47 от Хартата на основните права изисква при връщане на преписката на квазисъдебния или административен орган, посочен в член 2, буква е) от споменатата директива, ново решение да се приема в кратък срок и да съответства на преценката, съдържаща се в отменителното съдебно решение.

   В това отношение следва да се отбележи, че член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 се отнася само до „разглеждането“ на жалбата и следователно не засяга последиците от евентуалната отмяна на решението, предмет на тази жалба. С оглед на посоченото, член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 би бил лишен от полезно действие, ако се допусне, че след постановяването на съдебно решение, с което първоинстанционният съд е извършил в съответствие с тази разпоредба цялостна и ex nunc преценка на нуждите от международна закрила на кандидата съгласно Директива 2011/95, споменатият орган може да вземе решение в противоречие с тази преценка или може да остави да изтече значителен период от време, което би могло да повиши риска от настъпване на обстоятелства, налагащи нова актуализирана преценка.

   (вж. т. 145, 147 и 149; т. 6 от диспозитива)