Дело C‑510/16

Carrefour Hypermarkets SAS и др.

срещу

Ministre des Finances et des Comptes publics

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Преюдициално запитване — Държавни помощи — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 794/2004 — Схеми за помощ, за които е отправено уведомление — Член 4 — Изменение на съществуваща помощ — Съществено увеличаване на приходите от данъка, финансиращ схемите за помощ, спрямо съобщените на Европейската комисия прогнози — Праг от 20 % от първоначалния бюджет“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 20 септември 2018 г.

1. Помощи, предоставяни от държавите — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Данъци, представляващи начин на финансиране на схемите за помощ — Възстановяване от страна на националните органи на данъците, събрани в нарушение на правото на Съюза — Включване

   (член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Данъци, представляващи начин на финансиране на схемите за помощ — Включване — Условие — Задължителна връзка по предназначение между данъка и помощта — Критерии за преценка — Изключително предназначение на приходите от данъци към предоставянето на помощ — Размер на отпуснатите помощи, определен въз основа на критерии, несвързани с целевите данъчни приходи — Преценка от страна на националната юрисдикция

   (членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС)

3. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Понятие — Мерки за увеличаване на първоначалния бюджет на разрешени схеми за помощ, финансирани от приходите от данъци — Понятие — Увеличаване на бюджета с над 20 % — Изключване

   (член 107 ДФЕС и член 108, параграфи 1 и 3 ДФЕС; член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 на Съвета; член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004 на Комисията)

4. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Понятие — Мерки за увеличаване на първоначалния бюджет на разрешени схеми за помощи, финансирани от приходите от данъци — Първоначален бюджет на схема за помощ — Понятие — Тълкуване, което взема предвид общоупотребимия език, контекста на мярката и целта на правилата — Приходи от данъци, предоставени на органа, който отговаря за изпълнението на схемите за помощ

   (член 107 ДФЕС и член 108, параграфи 1 и 3 ДФЕС; член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 на Съвета; член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004 на Комисията)

5. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Понятие — Мерки за увеличаване на първоначалния бюджет на разрешени схеми за помощи, финансирани от приходите от данъци — Увеличаване на бюджета с над 20 % — Оценка с оглед на целевите приходи за схемите за помощ

   (член 107 ДФЕС и член 108, параграфи 1 и 3 ДФЕС; член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 на Съвета; член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004 на Комисията)

6. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Решение на Комисията за разрешаване на схеми за помощ — Стриктно тълкуване — Обхват — Съобразяване не само на текста на решението, но и на съдържанието на уведомлението — Бюджет, посочен от държавата членка в уведомителното писмо

   (член 107, параграф 3 ДФЕС)

7. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Мерки за увеличаване на първоначалния бюджет на разрешени схеми за помощи, финансирани от приходите от данъци — Квалификация като нови помощи — Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания — Липса на последици

   (член 108, параграф 3 ДФЕС)

8. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Понятие — Мерки за увеличаване на първоначалния бюджет на разрешени схеми за помощи, финансирани от приходите от данъци — Увеличаване с повече от 20 % на първоначалния одобрен бюджет — Начини на изчисляване — Оценка с оглед на целевите приходи за схемите за помощ — Заделяне в резерв на част от приходите от данъците без преразпределение за цели, различни от предоставянето на помощ — Липса на последици — Удържане в полза на общия бюджет на държавата — Проверка от националната юрисдикция — Задължение за уведомяване

   (член 108, параграф 3 ДФЕС; член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 на Съвета; член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004 на Комисията)

1.  На първо място, Съдът многократно е постановявал, че данъците не попадат в приложното поле на разпоредбите на Договора относно държавните помощи, освен ако не представляват начина на финансиране на мярка за помощ, така че да бъдат неразделна част от тази мярка. Когато начинът на финансиране на дадена помощ чрез данък е неразделна част от мярката за помощ, последиците, произтичащи от неспазването от националните органи на забраната за изпълнение, посочена в член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС, обхващат и този аспект на мярката за помощ, така че националните органи по принцип са длъжни да възстановят данъците, събрани в нарушение на правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 13 януари 2005 г., Streekgewest, C‑174/02, EU:C:2005:10, т. 16, 24 и 25, от 27 октомври 2005 г., Distribution Casino France и др., C‑266/04—C‑270/04, C‑276/04 и C‑321/04—C‑325/04,EU:C:2005:657, т. 35, от 7 септември 2006 г., Laboratoires Boiron, C‑526/04, EU:C:2006:528, т. 43 и цитираната съдебна практика и от 10 ноември 2016 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия, C‑449/14 P, EU:C:2016:848, т. 65 и цитираната съдебна практика).

   (вж. т. 14)

2.  Необходимо е да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, за да се счита даден данък за неразделна част от мярка за помощ, съгласно релевантното национално законодателство трябва да съществува задължителна връзка по предназначение между съответните данък и помощта, в смисъл че приходът от данъка е предназначен по необходимост за финансирането на помощта и влияе пряко върху размера на последната, а следователно и върху преценката на съвместимостта ѝ с вътрешния пазар (решения от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 99 и цитираната съдебна практика и от 10 ноември 2016 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия, C‑449/14 P, EU:C:2016:848, т. 68).

   Освен това Съдът вече е постановил, че ако органът, отговарящ за отпускането на помощите, финансирани чрез данък, разполага с право на преценка да реши да използва прихода от данъка за мерки, различни от тези, притежаващи всички характеристики на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, това обстоятелство може да изключи наличието на задължителната връзка по предназначение между данъка и помощта. Всъщност при наличието на такова право на преценка приходът от данъка няма да въздейства пряко върху обхвата на предимството, предоставено на бенефициерите на тези помощи. Напротив, такава задължителна връзка по предназначение може да е налице, когато приходът от данък се използва изцяло и изключително за предоставянето на помощи, дори и от различен вид (вж. в този смисъл решения от 13 януари 2005 г., Pape, C‑175/02, EU:C:2005:11, т. 16, от 27 октомври 2005 г., Distribution Casino France и др., C‑266/04—C‑270/04, C‑276/04 и C‑321/04—C‑325/04, EU:C:2005:657, т. 55, и от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 102 и 104).

   Освен това от практиката на Съда е видно, че такава задължителна връзка по предназначение може да липсва, когато размерът на отпуснатите помощи се определя единствено в зависимост от обективни критерии, без връзка с целевите данъчни приходи, и е ограничен с абсолютен законоустановен праг (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2005 г., Distribution Casino France и др., C‑266/04—C‑270/04, C‑276/04 и C‑321/04—C‑325/04, EU:C:2005:657, т. 52).

   Така Съдът по-специално е приел, че задължителна връзка по предназначение между данъка и помощта липсва, когато размерът на отпуснатите помощи се определя в зависимост от критерии, несвързани с целевите данъчни приходи, и когато националното законодателство предвижда, че евентуалният излишък на тези приходи спрямо помощите следва да бъде преразпределен според случая съответно в резервен фонд или в държавния бюджет, като освен това за тези приходи е предвидена абсолютна граница, така че всички средства над тази граница се преразпределят към общия бюджет на държавата (вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2016 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия, C‑449/14 P, EU:C:2016:848, т. 70—72).

   В настоящия случай запитващата юрисдикция следва да провери основателността на предпоставката, че през разглеждания период трите данъка са неразделна част от разглежданата в главното производство схема за помощ, като вземе предвид изложеното в точки 16—22 от настоящото решение. В това отношение тази юрисдикция ще трябва по-специално да изследва дали заделянето в резерв на част от приходите на CNC е довело до преразпределение на съответния размер за мярка, различна от тези, притежаващи всички характеристики на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и да прецени въздействието, което би имало преразпределението на част от тези приходи в полза на общия бюджет на държавата, настъпило през разглеждания период, върху наличието на задължителната връзка по предназначение между тези данъци и помощите.

   (вж. т. 19—23)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 25 и 26)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 27—35)

5.  Увеличение на приходите от данъците, с които се финансират няколко разрешени схеми за помощ, спрямо съобщените на Комисията прогнози, като разглежданото в главното производство, представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] и член 4, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент № 659/1999 във връзка с член 108, параграф 3 ДФЕС, освен ако това увеличение не остане под прага от 20 %, предвиден в член 4, параграф 1, второ изречение от последния регламент.

   В случай като разглеждания в главното производство този праг следва да се прецени спрямо целевите приходи за съответните схеми за помощ, а не спрямо действително отпуснатите помощи.

   (вж. т. 36—60 и диспозитива)

6.  В това отношение следва да се припомни, че като дерогация от общия принцип на несъответствие на държавните помощи с вътрешния пазар, прогласен в член 107, параграф 1 ДФЕС, решенията на Комисията за разрешаване на схема за помощ следва да се тълкуват стриктно (вж. в този смисъл решения от 29 април 2004 г., Германия/Комисия, C‑277/00, EU:C:2004:238, т. 20 и 24, и от 14 октомври 2010 г., Nuova Agricast и Cofra/Комисия, C‑67/09 P, EU:C:2010:607, т. 74).

   Освен това съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на такива решения на Комисията следва да се изследва не само самият им текст, но и уведомлението, направено от съответната държава членка (вж. в този смисъл решения от 20 май 2010 г., Todaro Nunziatina & C., C‑138/09, EU:C:2010:291, т. 31, и от 16 декември 2010 г., Kahla Thüringen Porzellan/Комисия, C‑537/08 P, EU:C:2010:769, т. 44, както и определение от 22 март 2012 г., Италия/Комисия, C‑200/11 P, непубликувано, EU:C:2012:165, т. 27). Така Съдът вече е постановил, че обхватът на решение за разрешаване на схема за помощ по принцип е ограничен от бюджета, посочен от държавата членка в уведомителното писмо, дори ако този бюджет не е отразен в самия текст на решението (вж. в този смисъл определение от 22 март 2012 г., Италия/Комисия, C‑200/11 P, непубликувано, EU:C:2012:165, т. 26 и 27).

   (вж. т. 37 и 38)

7.  Необходимостта от спазване на принципа на правна сигурност също не е пречка увеличението на бюджета на схема за помощ спрямо разрешения от Комисията бюджет да се счита — при обстоятелства като разглежданите в главното производство — за изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 108, параграф 3 ДФЕС.

   Всъщност от съображение 4 от Регламент № 794/2004 е видно, че именно поради съображения за правна сигурност член 4, параграф 1, второ изречение от този регламент определя точен праг, под който увеличението на бюджета на дадена схема за помощ не се счита за изменение на съществуваща помощ. Определяйки този праг на достатъчно високо равнище от 20 %, тази разпоредба предвижда предпазен марж, който отчита в достатъчна степен несигурността, свързана с прилагането на въведения с член 108, параграф 3 ДФЕС превантивен контрол върху схемите за помощ, чийто бюджет варира както при разглежданите в главното производство схеми.

   Съдът впрочем вече е постановявал, че държава членка не може да се позове на принципа на правна сигурност, за да се отклони от сведенията, които е предоставила на Комисията при уведомяването за схема на помощ и от които зависи обхватът на решението на Комисията за разрешаване на тази схема, а напротив, трябва да вземе предвид тези сведения и да гарантира, че посочената схема ще бъде изпълнена в съответствие с тях (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2010 г., Kahla Thüringen Porzellan/Комисия, C‑537/08 P, EU:C:2010:769, т. 47).

   Освен това следва да се посочи, че в настоящия случай, в документ на Комисията, озаглавен „Разрешение за отпускане на държавни помощи по силата на разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора за ЕО — Случаи, в които Комисията няма възражения“, и публикуван в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 246, 2007 г., стр. 1), прогнозата на френските органи по отношение на увеличението на приходите от трите данъка вследствие на реформата на данъка върху телевизионните услуги е представена като „бюджет“ на разрешената помощ. В системата за превантивен контрол, въведена с член 108, параграф 3 ДФЕС, нито съответната държава членка, нито бенефициерите на схема за помощ обаче могат с основание да се позоват на оправдани правни очаквания, че решението за разрешаване е автентично извън описанието на мярката, така както е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 14 октомври 2010 г., Nuova Agricast и Cofra/Комисия, C‑67/09 P, EU:C:2010:607, т. 72—74).

   (вж. т. 44—47)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 51—59)