Дело C‑498/16

Maximilian Schrems

срещу

Facebook Ireland Limited

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Членове 15 и 16 — Компетентност по дела за потребителски договори — Понятие „потребител“ — Прехвърляне между потребители на права, които следва да бъдат предявени спрямо един и същи търговец“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 25 януари 2018 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела—Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела—Регламент № 44/2001—Компетентност по дела за потребителски договори—Понятие „потребител“—Ограничително тълкуване—Критерии

   (членове 15—17 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела—Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела—Регламент № 44/2001—Компетентност по дела за потребителски договори—Понятие „потребител“—Ползвател на личен профил във Facebook, който публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред—Включване

   (член 15 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

3. Съдебно сътрудничество по граждански дела—Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела—Регламент № 44/2001—Компетентност по дела за потребителски договори—Понятие „потребител“—Ищец, който сам не е страна по съответния потребителски договор и действа като цесионер на права на други потребители—Изключване

   (членове 15—17 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

4. Съдебно сътрудничество по граждански дела—Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела—Регламент № 44/2001—Компетентност по дела за потребителски договори—Член 16, параграф 1 от Регламента—Приложно поле—Иск на потребител, с който този потребител предявява пред съда по неговото местоживеене не само собствените си права, но и права, прехвърлени му от други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни—Изключване

   (член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 28—32, 39 и 40)

2.  Член 15 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че ползвателят на личен профил във Facebook не губи качеството „потребител“ по смисъла на този член, когато публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред.

   (вж. т. 41; т. 1 от диспозитива)

3.  На следващо място, Съдът вече е посочил, че след като специалният режим, установен в член 15 и сл. от Регламент № 44/2001, е породен от стремежа потребителят да бъде защитен като икономически по-слабата и юридически по-неопитната от своя съдоговорител страна по договора, потребителят е защитен само доколкото е лично ищец или ответник в дадено производство. Ето защо ищецът, който сам не е страна по съответния потребителски договор, не може да се ползва от подсъдността при дела по потребителски договори (вж. в този смисъл решение от 19 януари 1993 г., Shearson Lehman Hutton,C‑89/91, EU:C:1993:15, т. 18, 23 и 24). Тези съображения трябва да са валидни и за потребителя, на когото са прехвърлени права на други потребители. Всъщност установените с член 16, параграф 1 от цитирания регламент правила за компетентност при делата по потребителски договори се прилагат, съгласно текста на тази разпоредба, единствено за делото, заведено от потребителя срещу другата страна по договора — нещо, което обезателно предполага потребителят да е сключил договор с ответника, действащ в рамките на търговската или професионалната си дейност (решение от 28 януари 2015 г., Kolassa,C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 32).

   (вж. т. 44 и 45)

4.  Член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо иска на потребител, с който този потребител предявява пред съда по неговото местоживеене не само собствените си права, но и права, прехвърлени му от други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни.

   Както Съдът е уточнил в друг случай, всъщност цесията на вземания сама по себе си не може да има значение при определянето на компетентния съд (решения от18 юли 2013 г., ÖFAB,C‑147/12, EU:C:2013:490, т. 58 и от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide,C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 35). Оттук следва, че компетентността на съдилища, различни от изрично посочените с Регламент № 44/2001, не може да бъде обоснована с концентрирането на множество права у само един ищец.

   (вж. т. 48 и 49; т. 2 от диспозитива)