Дело C‑470/16

North East Pylon Pressure Campaign Ltd
и
Maura Sheehy

срещу

An Bord Pleanála и др.

(Преюдициално запитване, отправено от High Court (Ирландия)

„Преюдициално запитване — Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Директива 2011/92/ЕС — Право на членовете на заинтересованата общественост да обжалват — Преждевременно подадена жалба — Понятия за производства, които не са възпрепятстващо скъпи, и за решения, действия или бездействия, попадащи в приложното поле на разпоредбите на Директивата относно участието на обществеността — Приложимост на Орхуската конвенция“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2018 г.

1. Околна среда—Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда—Директива 2011/92—Право на членовете на заинтересованата общественост да обжалват—Изискване съдебното производство да не бъде възпрепятстващо скъпо—Обхват—Искане за разрешение за подаване на жалба по съдебен ред в хода на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект—Включване

   (член 11, параграф 4 от Директива 2011/92 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Околна среда—Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда—Директива 2011/92—Право на членовете на заинтересованата общественост да обжалват—Изискване съдебното производство да не бъде възпрепятстващо скъпо—Обхват—Изискване, ограничено до разходите, свързани с частта от жалбата, която се основава на нарушението на правилата за участие на обществеността в съответствие с посочената директива—Последици

   (член 11, параграф 4 от Директива 2011/92 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Преюдициални въпроси—Компетентност на Съда—Тълкуване на международно споразумение, сключено от Общността и от държавите членки по силата на споделена компетентност—Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенция от Орхус)—Включване

   (член 267 ДФЕС, Орхуска конвенция; Решение 2005/370 на Съвета)

4. Международни споразумения—Споразумения на Съюза—Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенция от Орхус)—Разпоредби на тази конвенция относно достъпа до правосъдие—Изискване съдебното производство да не бъде възпрепятстващо скъпо—Обхват—Искане за разрешение за подаване на жалба по съдебен ред в хода на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект—Включване

   (член 9, параграфи 3 и 4 от Орхуската конвенция; Решение 2005/370 на Съвета)

5. Международни споразумения—Споразумения на Съюза—Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенция от Орхус)—Разпоредби на тази конвенция относно достъпа до правосъдие—Изискване съдебното производство да не бъде възпрепятстващо скъпо—Обхват—Разноски, свързани с частта от жалбата, която се основава на националното екологично право—Включване—Директен ефект—Липса—Задължение за тълкуване в съответствие с вътрешното процесуално право

   (член 9, параграфи 3 и 4 от Орхуската конвенция; Решение 2005/370 на Съвета)

6. Международни споразумения—Споразумения на Съюза—Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенция от Орхус)—Разпоредби на тази конвенция относно достъпа до правосъдие—Директива 2011/92—Право на членовете на заинтересованата общественост да обжалват—Изискване съдебното производство да не бъде възпрепятстващо скъпо—Дерогация от това изискване в случай на жалба, която е несъстоятелна или със злонамерен характер, или при липсата на връзка между твърдяното нарушение на националното правно и вреда—Недопустимост

   (член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция; член 11, параграф 4 от Директива 2011/92 на Европейския парламент и на Съвета; Решение 2005/370 на Съвета)

1.  Член 11, параграф 4 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда трябва да се тълкува в смисъл, че изискването определени съдебни производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи, се прилага към производство пред юрисдикция на държава членка като разглежданото в главното производство, в рамките на което се определя дали може да се разреши подаване на жалба в хода на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект, и на по-голямо основание, ако тази държава членка не е определила на кой етап може да се подаде жалба.

   (вж. т. 34; т. 1 от диспозитива)

2.  Когато жалбоподател повдига едновременно основания, изведени от нарушението на правилата за участие на обществеността в процеса на вземането на решения в областта на околната среда, и основания, изведени от нарушението на други правила, предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива 2011/92 изискване определени съдебни производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи, се прилага единствено за съдебните разноски, свързани с частта от жалбата, която се основава на нарушението на нормите за участие на обществеността.

   Когато, какъвто е случаят на искането за разрешение, довело до производството за определяне на съдебните разноски в главното производство, в жалба, насочена срещу производство, обхванато от Директива 2011/92, правни съображения, изведени от правилата за участие на обществеността, се смесват с доводи от друго естество, националната юрисдикция има задачата да направи ex æquo et bono и съгласно приложимия национален процесуален ред разграничение между разходите, свързани с всеки от двата типа доводи, за да се увери, че изискването за производство, което не е възпрепятстващо скъпо, е в полза на частта от жалбата, основаваща се на нормите за участието на обществеността.

   (вж. т 43 и 44; т. 2 от диспозитива)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 46)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 47—51)

5.  Член 9, параграфи 3 и 4 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за да осигури ефективна съдебна защита в областите, които попадат в приложното поле на правото на Съюза относно околната среда, изискването определени съдебни производства да не са възпрепятстващо скъпи, се прилага към частта от жалба, за която същото изискване не се отнася, както става ясно, по силата на Директива 2011/92, от отговора, даден в точка 2 от настоящия диспозитив, доколкото с тази част жалбоподателят цели да осигури спазването на националното право в областта на околната среда. Тези разпоредби нямат непосредствено действие, но националният съд следва да тълкува вътрешното процесуално право по начин, който е във възможно най-голяма степен съвместим с тях.

   В резултат на това, когато става въпрос за прилагането на националното право в областта на околната среда, по-конкретно при осъществяването на проект от общ интерес по смисъла на Регламент № 347/2013, националният съд следва да даде на вътрешното процесуално право тълкуване, което във възможно най-голяма степен е съвместимо с целите, набелязани в член 9, параграфи 3 и 4 от Орхуската конвенция, по такъв начин, че съдебните производства да не са възпрепятстващо скъпи.

   (вж. т. 57 и 58; т. 3 от диспозитива)

6.  Държава членка не може да предвиди изключения от поставеното в член 9, параграф 4 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда и в член 11, параграф 4 от Директива 2011/92 изискване определени производства да не са възпрепятстващо скъпи, когато жалба се счита за несъстоятелна или със злонамерен характер, или при липсата на връзка между твърдяното нарушение на националното право в областта на околната среда и вреда за последната.

   В това отношение следва да се припомни, че изискването определени съдебни производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи, предвидено както в член 11, параграф 4 от Директива 2011/92, така и в член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, по никакъв начин не забранява на националните юрисдикции да осъждат жалбоподател да заплати съдебните разноски. Следователно националната юрисдикция е свободна да вземе предвид фактори, като по-конкретно основателните очаквания за спечелване на делото от жалбоподателя или доколко жалбата е несъстоятелна или със злонамерен характер, стига размерът на наложените на жалбоподателя съдебни разноски да не е неразумно висок.

   (вж. т. 60, 61 и 65; т. 4 от диспозитива)