Дело C‑430/16 P

Bank Mellat

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) — Борба срещу ядреното разпространение — Ограничителните мерки, взети срещу Ислямска република Иран — Секторни мерки — Ограничения на прехвърлянията на финансови средства с участие на ирански финансови институции — Засилване на ограниченията — Спорен режим, установен с разпоредбите на Решение 2012/635/ОВППС и на Регламент (ЕС) № 1263/2012 — Прилагане на Съвместния всеобхватен план за действие по иранския ядрен въпрос — Вдигане на всички ограничителни мерки на Европейския съюз, свързани с този въпрос — Отмяна на спорния режим в хода на производството пред Общия съд на Европейския съюз — Отражение върху правния интерес в производството пред Общия съд — Отпадане на правния интерес“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2018 г.

1. Жалба за отмяна — Правен интерес — Отпадане на правния интерес — Липса на абсолютна процесуална предпоставка

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 149 от Процедурния правилник на Съда; член 131 от Процедурния правилник на Общия съд)

2. Жалба за отмяна — Правен интерес — Интерес, преценяван към датата на подаване на жалбата — Жалба срещу акт, с който са въведени секторни ограничителни мерки за ограничаване на прехвърлянето на финансови средства, засягащи финансови институции — Отмяна на обжалвания акт в хода на производството — Обявяване на липса на основание за произнасяне — Допустимост — Липса на правен интерес за жалбоподателя от признаването на незаконосъобразността на обжалвания акт

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 1, точка 6 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета; член 1, точка 15 от Регламент № 1263/2012 на Съвета)

3. Жалба за отмяна — Правен интерес — Отмяна на обжалвания акт в хода на производството — Възможност за запазване на правния интерес на жалбоподателя поради опасност от повтаряне на твърдяната незаконосъобразност — Тежест на доказване

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС)

1.  Въпросът за липсата на основание за постановяване на решение по същество поради отпадане на правния интерес може да бъде повдигнат служебно от съдилищата на Съюза.

   (вж. т. 49)

2.  Правният интерес на ищеца или жалбоподателя трябва да съществува с оглед на предмета на иска или жалбата към момента на подаването му/ѝ, тъй като в противен случай същият/същата би бил(а) недопустим(а). Предметът на спора и правният интерес трябва да продължат да съществуват до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала.

   Когато става въпрос за искане за отмяна на регламент, с който са въведени секторни ограничителни мерки за ограничаване на прехвърлянето на финансови средства, засягащи ирански финансови институции, отмяната на тези мерки след подаването на жалбата води до отпадане на правния интерес на иранска търговска банка от подаване на жалба за отмяна на този регламент, тъй като тази жалба не може чрез резултата си да ѝ донесе полза, която може да обоснове запазването на правния интерес. По-конкретно, не може да се твърди, че ограничителни мерки с общо приложение, които се състоят главно в забраната на трансакциите между банките и финансовите институции на Съюза и на Ислямска република Иран, могат да причинят на отделен оператор сигурни неимуществени вреди, свързани със засягане на репутацията му, сходни на тези, предизвикани от заклеймяването и недоверието, съпътстващи публичното посочване на лицата, посочени като свързани например с терористична организация, или че евентуална отмяна на тези мерки би могла да бъде от полза за съответната банка, приемайки формата на реабилитация, и по този начин да ѝ осигури някаква форма на поправяне на такава неимуществена вреда. Наистина, такива секторни ограничителни мерки имат съвсем различно естество от това на индивидуалните мерки за замразяване на средства и активи, доколкото не са насочени срещу конкретно посочени физически или юридически лица, тъй като приложното им поле е определено с оглед на обективни критерии. Обстоятелството, че може дейностите на банка или финансова институция да бъдат засегнати от съответните секторни ограничителни мерки, не означава, че тези мерки са санкция за конкретно поведение, приписвано на това образувание, тъй като тези мерки с общо приложение се прилагат независимо от евентуално негово участие в иранското ядрено разпространение.

   Освен това, дори да се предположи съществуването на вреда, която може да бъде поправена, приемането на секторни ограничителни мерки няма отделно и ефективно отражение върху банка, при положение че през целия период на прилагане на секторните ограничителни мерки тя е била подложена на индивидуални ограничителни мерки, които предвиждат по-строги ограничения.

   (вж. т. 50, 55—59, 61, 62 и 68)

3.  При определени обстоятелства жалбоподател може да запази правния интерес да иска отмяната по съдебен ред на акт, отменен по административен ред в хода на съдебното производство, за да мотивира автора на оспорвания акт да внесе в бъдеще подходящи изменения и по този начин да бъде избегната опасността от повтаряне на незаконосъобразността, от която се твърди, че е опорочен този акт. Все пак така утвърденият от съдебната практика принцип трябва да се ограничи до положенията, при които жалбоподателят доказва точно и конкретно наличието на опасност от повтаряне на твърдяната незаконосъобразност.

   Затова само хипотезата за повтарянето на такава твърдяна незаконосъобразност чрез приемането в бъдеще на ограничителни мерки, сходни на наложените с обжалвания акт, не е достатъчна, за да се докаже достатъчно точно и конкретно опасността от такова повторение, с оглед на голямата свобода на преценка, с която разполага Съветът при определяне предмета на ограничителните мерки, за да може жалбоподател да запази правния си интерес.

   (вж. т. 64, 65 и 67)