Дело C‑407/16

„Aqua Pro“ SIA

срещу

Valsts ieņēmumu dienests

(Преюдициално запитване,
отправено от Augstākās tiesas Administratīvo lietu departaments)

„Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Общността — Член 220, параграф 1 и параграф 2, буква б) — Последващо събиране на вносни или износни сборове — Понятие „вземане под отчет на вносни сборове“ — Решение на компетентния митнически орган — Срок за подаване на молба за възстановяване или опрощаване — Задължение за отнасяне на досието до Европейската комисия — Доказателства при обжалване на решение на компетентния орган на държавата членка на внос“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 26 октомври 2017 г.

1. Собствени ресурси на Европейския съюз—Последващо събиране на вносни или износни сборове—Вземане под отчет и уведомяване на длъжника за размера на сборовете—Понятие за вземане под отчет

   (член 217, параграф 1 и член 220, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)

2. Собствени ресурси на Европейския съюз—Последващо събиране на вносни или износни сборове—Решение на компетентния орган да извърши последващо вземане под отчет на вносните сборове и да изиска от вносителя да ги плати—Оспорване от вносителя—Основания, които могат да бъдат изтъкнати—Оправдани правни очаквания—Последици от непредставянето от вносителя на молба за опрощаване или възстановяване на процесните сборове—Липса

   (член 220, параграф 2, буква б) и членове 236, 239 и 243 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)

3. Собствени ресурси на Европейския съюз—Последващо събиране на вносни или износни сборове—Вземане под отчет и уведомяване на длъжника за размера на сборовете—Възможност за митническите органи да не извършат последващо вземане под отчет на несъбрани сборове—Граници—Задължение в някои случаи за сезиране на Комисията—Възможност за отпадане на това задължение, ако са изпълнени условията по член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92—Изключване

   (член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000; член 869, буква б) и член 871, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 1335/2003)

4. Собствени ресурси на Европейския съюз—Последващо събиране на вносни или износни сборове—Условия за невземане под отчет на вносните сборове съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92—Тежест на доказване—Доказателствени средства—Доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)—Включване—Условия

   (член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)

5. Собствени ресурси на Европейския съюз—Последващо събиране на вносни или износни сборове—Условия за невземане под отчет на вносните сборове съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92—Тежест на доказване—Доказателствени средства—Получена при последваща проверка информация—Преимущество на тази информация спрямо информацията, съдържаща се в доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)—Липса

   (член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)

6. Собствени ресурси на Европейския съюз—Последващо събиране на вносни или износни сборове—Условия за невземане под отчет на вносните сборове съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92—Решение на Комисията за неизвършване на последващо вземане под отчет на сборовете—Обвързваща сила на преценките, направени по отношение на други държави членки в съпоставими случаи

   (член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000; членове 873 и 875 от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 1335/2003)

7. Собствени ресурси на Европейския съюз—Последващо събиране на вносни или износни сборове—Условия за невземане под отчет на вносните сборове съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92—Решение на Комисията за неизвършване на последващо вземане под отчет на сборовете—Обвързваща сила на преценките, направени по отношение на други държави членки в съпоставими случаи—Преценка на съпоставимостта на положението, визирано с решението на Комисията, с положението в друга държава членка—Извършване от митническите органи на последващи проверки, за да получат необходимата в това отношение информация—Допустимост

   (член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000; членове 873 и 875 от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 1335/2003)

8. Собствени ресурси на Европейския съюз—Последващо събиране на вносни или износни сборове—Условия за невземане под отчет на вносните сборове съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92—Кумулативност—Грешка от страна на самите компетентни органи—Задължение на вносителя да действа добросъвестно и в случай на съмнение да провери обстоятелствата около издаването на сертификат за произход формуляр А—Обхват

   (член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 2700/2000)

1.  Член 217, параграф 1 и член 220, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай на последващо събиране размерът на установените от органите дължими митни сборове се счита за взет под отчет, когато митническите органи впишат този размер в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, независимо че решението на органите относно вземането под отчет или установяването на задължението за плащане на митните сборове се обжалва по административен или съдебен ред.

   (вж. т. 34; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 220, параграф 2, буква б) и членове 236, 239 и 243 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, трябва да се тълкуват в смисъл, че при обжалване по административен или съдебен ред по смисъла на член 243 от този регламент, изменен с Регламент № 2700/2000, на решение на компетентната данъчна администрация да извърши последващо вземане под отчет на вносни митни сборове и да изиска от вносителя да ги плати, последният може да твърди оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от него, изменен с Регламент № 2700/2000, за да се противопостави на това вземане под отчет, независимо дали е подал молба за опрощаване или възстановяване на тези сборове в съответствие с процедурата, предвидена в членове 236 и 239 от същия регламент, изменен с Регламент № 2700/2000.

   В тази насока се налага изводът, че макар по-специално в членове 236 и 239 Митническият кодекс да предвижда особена процедура за опрощаването или възстановяването на митни сборове по-конкретно при вземане под отчет, противоречащо на член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс, длъжникът може да се позовава и на тази разпоредба, за да се противопостави на последващо вземане под отчет на вносни митни сборове, по-специално в рамките на обжалване по административен или съдебен ред по смисъла на член 243 от Митническия кодекс. Всъщност съгласно тази разпоредба длъжникът като цяло има право да обжалва по административен или съдебен ред всички решения на органите, които са свързани с прилагането на митническото законодателство и го засягат пряко и лично.

   (вж. т. 43—45; т. 2 от диспозитива)

3.  Член 869, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 1335/2003 на Комисията от 25 юли 2003 г., трябва да се тълкува в смисъл, че когато в хипотеза като разглежданата по делото в главното производство липсва решение или процедура на Европейската комисия по смисъла на член 871, параграф 2 от този регламент, изменен с Регламент № 1335/2003, митническите органи не могат сами да решат да не извършат последващо вземане под отчет на несъбрани митни сборове, като приемат, че условията за позоваване на оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, са изпълнени, и са длъжни да отнесат досието до Комисията, ако според тях тя е допуснала грешка по смисъла на цитираната разпоредба от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, ако обстоятелствата по делото в главното производство са свързани с констатациите от разследвания, проведени от Европейския съюз по смисъла на член 871, параграф 1, второ тире от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1335/2003, или ако размерът на процесните по главното производство митни сборове е 500000 EUR или повече.

   (вж. т. 53; т. 3 от диспозитива)

4.  Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) информация за поведението на митническите органи на държавата на износ и на износителя е сред доказателствата, които трябва да бъдат взети предвид при преценката дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно тази разпоредба. Доколкото обаче с оглед на информацията, която съдържа, подобен доклад се оказва недостатъчен, за да се установи надлежно дали тези условия действително са изпълнени изцяло — нещо, което националната юрисдикция следва да прецени — митническите органи могат да бъдат задължени да представят допълнителни за целта доказателства, по-специално като извършат последващи проверки.

   (вж. т. 62; т. 4 от диспозитива)

5.  Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция следва да прецени през призмата на всички конкретни обстоятелства по спора в главното производство, и по-специално на представените за целта доказателства от страните по главното производство, дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно тази разпоредба. За целите на тази преценка информацията, получена при последваща проверка, няма преимущество спрямо информацията, съдържаща се в доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

   (вж. т. 66; т. 5 от диспозитива)

6.  Член 875 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1335/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка е обвързана, при уточнените от Европейската комисия съгласно този член условия, от направените от същата преценки в решението, прието на основание член 873 от този регламент, изменен с Регламент № 1335/2003, спрямо друга държава членка, в случаи, които засягат съпоставими от фактическа и правна гледна точка въпроси — нещо, което нейните органи и юрисдикции трябва да преценят, като вземат предвид по-специално информацията за поведението на износителя или на митническите органи на държавата на износ, така както тя следва от доклада на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), на който се основава посоченото решение.

   (вж. т. 71; т. 6 от диспозитива)

7.  Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, и член 875 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1335/2003, трябва да се тълкуват в смисъл, че митническите органи могат да извършат всички последващи проверки, каквито смятат за необходими, и да използват получената от проверките информация както за да проверят дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, така и за да установят дали отнесен до тях случай засяга съпоставими от фактическа и правна гледна точка въпроси по смисъла на член 875 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1335/2003, със случай, предмет на прието от Европейската комисия съгласно член 873 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1335/2003, решение за невземане под отчет на митни сборове.

   (вж. т. 75; т. 7 от диспозитива)

8.  Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че внасянето от вносител на стоки въз основа на договор за дистрибуция не засяга възможността той да твърди, че има оправдани правни очаквания при същите условия като вносителя, който е внесъл стоките, като ги е закупил направо от износителя, т.е. ако са изпълнени три кумулативни условия. На първо място, митата трябва да не са били събрани в резултат на грешка от страна на самите компетентни органи, по-нататък, грешката трябва да е от такова естество, че да не е било възможно да бъде открита от добросъвестен длъжник, и накрая, длъжникът трябва да е спазил всички разпоредби на действащата правна уредба по отношение на митническата си декларация. За целта този вносител трябва да се предпази от рисковете от последващо събиране по-специално като потърси от съдоговорителя по договора за дистрибуция — към момента на сключването му или впоследствие — всички доказателства, които потвърждават верността на издадения сертификат за произход формуляр А за тези стоки. Следователно не са налице оправдани правни очаквания по смисъла на цитираната разпоредба по-специално когато, макар да има явни основания да се съмнява във верността на сертификат за произход формуляр А, вносителят не се е осведомил от посочения съдоговорител за обстоятелствата около издаването на посочения сертификат, за да провери дали тези съмнения са основателни.

   (вж. т. 87; т. 8 от диспозитива)