Дело C‑392/16

Dumitru Marcu

срещу

Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (ANAF)
и
Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti

(Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti)

„Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 199, параграф 1, буква в) — Липса на регистрация за целите на ДДС — Обратно начисляване — Хипотетичен характер на преюдициалния въпрос — Недопустимост на преюдициалното запитване“

Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 6 юли 2017 г.

Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Искане за тълкуване на разпоредби от правото на Съюза, които са очевидно неприложими към спора по главното производство — Неприложимост на член 199, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 — Недопустимост

(член 267 ДФЕС; член 135, параграф 1, букви й) и к), член 137, параграф 1, букви б) и в), и член 199, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета)

Преюдициалното запитване, отправено от Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния), е недопустимо.

Само когато съответната държава членка е избрала да предостави на данъчнозадължените лица правото на избор по член 137 от Директива 2006/112 и само когато данъчнозадължените лица са упражнили това право на избор спрямо сделките по член 135, параграф 1, букви й) и к) от Директивата, към посочените сделки може да се приложи механизмът за обратно начисляване на основание член 199, параграф 1, буква в) от посочената директива.

Следователно, макар разглежданите в главното производство сделки, или някои от тях, да се отнасят до недвижими имоти по смисъла на член 135, параграф 1, букви й) и к) от Директива 2006/112, след като Румъния не е приложила предвидената в член 137, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 възможност да предостави на данъчнозадължените лица правото на избор за данъчно облагане на посочените сделки или г‑н Marcu не е поискал изрично съгласно член 137 от Директивата спрямо посочените сделки да се прилага ДДС, условията за прилагане на член 199, параграф 1, буква в) от Директивата не са изпълнени и поради това предвиденият в Директивата механизъм за обратно начисляване не може да се прилага.

На второ място, ако се приеме, че разглежданите в главното производство сделки се отнасят до недвижими имоти по смисъла на член 12, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/112, механизмът за обратно начисляване пак не може да се прилага спрямо посочените сделки, тъй като те не са сред изрично посочените в член 199, параграф 1, букви а)—ж) от Директива 2006/112.

(вж. т. 47, 51, 52 и 54 и диспозитива)