Дело C‑359/16

Наказателно производство

срещу

Altun и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie)

„Преюдициално запитване — Работници мигранти — Социална сигурност — Приложимо законодателство — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 14, точка 1, буква a) — Командировани работници — Регламент (ЕИО) № 574/72 — Член 11, параграф 1, буква а) — Удостоверение E 101 — Доказателствена сила — Удостоверение, получено или предявено с измама“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 6 февруари 2018 г.

1. Социална сигурност—Работници мигранти—Приложимо законодателство—Работници, командировани в държава членка, различна от държавата, в която се намира предприятието на работодателя—Формуляр E 101, издаден от компетентната институция на държавата членка, в която се намира предприятието—Доказателствена сила по отношение на социалноосигурителните институции на другите държави членки—Граници—Задължение за преразглеждане, когато институция на друга държава членка изразява съмнение—Помирителна процедура пред административната комисия за социално осигуряване в случай на несъгласие—Процедура за установяване на неизпълнение на задължения, ако не бъде постигнато съгласие

   (член 4, параграф 3 ДЕС; член 259 ДФЕС; член 14, точка 1, буква a), член 80 и член 84 а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 и член 11, параграф 1, буква a) от Регламент № 574/72 на Съвета)

2. Социална сигурност—Работници мигранти—Приложимо законодателство—Работници, командировани в държава членка, различна от държавата, в която се намира предприятието на работодателя—Формуляр E 101, издаден от компетентната институция на държавата членка, в която се намира предприятието—Доказателствена сила по отношение на социалноосигурителните институции на другите държави членки и на техните юрисдикции—Удостоверение, получено или предявено с измама—Искане от държавата членка по командироването удостоверението да бъде преценено отново и отнето с оглед на доказателства, събрани в рамките на разследване, установило, че то е получено с измама—Пропуск на издалата ги институция да вземе под внимание тези доказателства, за да прецени отново дали е имало основания за издаване на удостоверението—Право на националния съд да не вземе предвид удостоверението

   (член 14, точка 1, буква a) от Регламент № 1408/71 на Съвета и член 11, параграф 1, буква a) от Регламент № 574/72)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 38—45)

2.  Член 14, точка 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 631/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г., и член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато институцията на държавата членка, в която са командировани работниците, е сезирала институцията, издала удостоверения E 101, с искане те бъдат преценени отново и отнети с оглед на доказателства, събрани в рамките на разследване, установяващи, че тези удостоверения са получени или предявени с измама, но издалата ги институция не е взела под внимание тези доказателства, за да прецени отново дали е имало основания за издаване на удостоверенията, националният съд може в рамките на производство, образувано срещу лицата, заподозрени, че са използвали командировани работници, прибягвайки до такива удостоверения, да не вземе предвид последните, ако въз основа на тези доказателства и при спазване на гаранциите, присъщи на правото на справедлив съдебен процес, които трябва да бъдат предоставени на тези лица, той констатира наличието на такава измама.

   Всъщност прилагането на правната уредба на Съюза не може да се разпростре така, че да обхване сделките, които се извършват с цел чрез измама или злоупотреба да се ползват предимства, предвидени в правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2007 г., Kofoed, C‑321/05, EU:C:2007:408, т. 38 и от 22 ноември 2017 г., Cussens и др., C‑251/16, EU:C:2017:881, т. 27).

   По-конкретно констатацията за измама обаче се основава на съвкупност от непротиворечиви улики, които установяват наличието на обективен и субективен елемент.

   Така, от една страна, обективният елемент се състои в това, че не са изпълнени условията, необходими за получаване или за предявяване на удостоверение E 101, предвидени в дял II от Регламент № 1408/71 и припомнени в точка 34 от настоящото решение.

   От друга страна, субективният елемент съответства на намерението на заинтересованите лица да заобиколят или да избегнат условията за издаване на това удостоверение, за да могат да получат свързаното с него предимство.

   Следователно получаването на удостоверение E 101 чрез измама може да е резултат от умишлено действие, като невярно представяне на действителното положение на командирования работник или на предприятието, което го командирова, или от умишлено бездействие, като укриване на релевантна информация, с намерение да се избегнат условията за прилагане на член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71.

   (вж. т. 49—53 и 61 и диспозитива)