Дело C‑341/16

Hanssen Beleggingen BV

срещу

Tanja Prast-Knipping

(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Съдебна компетентност — Член 2, параграф 1 — Компетентност на юрисдикциите по местоживеенето на ответника — Член 22, точка 4 — Изключителна компетентност в областта на регистрацията или действителността на права на интелектуална собственост — Спор за установяване дали дадено лице правилно е било регистрирано като притежател на марка“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 5 октомври 2017 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела—Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела—Регламент № 44/2001—Разпоредби от този регламент, квалифицирани като еквивалентни на тези от Брюкселската конвенция—Тълкуване на тези разпоредби в съответствие с практиката на Съда по Конвенцията—Изключителна компетентност—Спорове във връзка с регистрацията или действителността на права на интелектуална собственост—Понятие—Самостоятелно тълкуване—Стриктно тълкуване

   (Конвенция от 27 септември 1968 г.; член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела—Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела—Регламент № 44/2001—Изключителна компетентност—Спорове във връзка с регистрацията или действителността на права на интелектуална собственост—Спор относно собствеността върху регистрирана марка—Изключване

   (член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 30—33)

2.  Член 22, точка 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към споровете за установяване дали дадено лице правилно е било регистрирано като притежател на марка.

   Всъщност спор, по който изобщо няма оспорване на регистрацията на самата марка или на действителността ѝ, не се отнася нито до понятието за спор „във връзка с регистрацията или действителността на марки“, съдържащо се в член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001, нито до целта на тази разпоредба. В това отношение следва да се отбележи, че поначало въпросът към чие имущество принадлежи дадено право на интелектуална собственост, няма връзка на материална и правна близост с мястото на регистрация на това право.

   (вж. т. 37 и 43 и диспозитива)