Дело C‑292/16

Производство, образувано по инициатива на A Oy

(Преюдициално запитване, отправено от Helsingin hallinto-oikeus)

„Преюдициално запитване — Свобода на установяване — Пряко данъчно облагане — Корпоративен данък — Директива 90/434/ЕИО — Член 10, параграф 2 — Прехвърляне на активи — Чуждестранна постоянна стопанска единица, която при прехвърляне на активи е прехвърлена на дружество получател, което също е чуждестранно — Право на държавата членка на прехвърлящото дружество да обложи печалбите или капиталовите печалби на тази стопанска единица, възникнали в резултат от прехвърлянето на активи — Национално законодателство, което предвижда незабавно облагане на печалбите или капиталовите печалби още в годината на прехвърляне — Събиране на дължимия данък като приход за данъчната година, през която е извършено прехвърлянето на активи“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г.

Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Ограничения — Данъчно законодателство — Обща система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки — Директива 90/434 — Прехвърляне на активи — Прехвърляне на чуждестранна постоянна стопанска единица на дружество получател, което също е чуждестранно — Облагане на печалбите или капиталовите печалби на постоянната стопанска единица — Национално законодателство, което предвижда незабавно облагане на печалбите или капиталовите печалби още в годината на прехвърляне — Допустимост — Събиране на дължимия данък през данъчната година, през която е извършено прехвърлянето, без възможност за отлагане — Недопустимост — Обосновки — Липса

(член 49 ДФЕС; член 10, параграф 2 от Директива 90/434 на Съвета)

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главното производство, което — в случай че при прехвърляне на активи местно дружество прехвърля чуждестранна постоянна стопанска единица на също чуждестранно дружество — от една страна, предвижда незабавно облагане на капиталовите печалби, възникнали в резултат от прехвърлянето, и от друга, не разрешава отложено събиране на дължимия данък, докато при идентично национално положение капиталовите печалби се облагат едва при разпореждането с прехвърлените активи, доколкото посоченото законодателство не позволява отложено събиране на такъв данък.

Изложеният извод не може да се постави под въпрос с факта, че в съответствие с член 10, параграф 2 от Директивата за сливанията същото законодателство дава облекчение във връзка с данъка, който, ако не съществуваше тази директива, би бил начислен върху капиталовите печалби в държавата членка по местонахождение на чуждестранната постоянна стопанска единица, защото непропорционалността на посоченото законодателство не произтича от размера на дължимия данък, а се дължи на факта, че то не предвижда възможността за данъкоплатеца да отложи момента на събиране на този данък (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2017 г., Trustees of the P Panayi Accumulation & Maintenance Settlements, C‑646/15, EU:C:2017:682, т. 60).

По отношение на изтъкнатата от германското и от шведското правителство обосновка — необходимостта да се гарантира ефективното събиране на данъка, следва да се отбележи, че действително Съдът вече е приел, че тя може да представлява императивно съображение от общ интерес, което да обосновава ограничение на свободите на движение, гарантирани с Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решение от 19 юни 2014 г., Strojírny Prostějov и ACO Industries Tábor, C‑53/13 и C‑80/13, EU:C:2014:2011, т. 46 и цитираната съдебна практика), но разглежданото по главното производство законодателство не е в състояние да гарантира постигането на това, така че в случай като процесния по главното производство посочената цел не може да оправдае евентуалното ограничение на свободата на установяване. Както отбелязва Комисията, всъщност разрешаването от държава членка на местно прехвърлящо дружество да избере отложено плащане на данъка не би накърнило нито възможността на тази държава членка да поиска от посоченото дружество сведенията, необходими за събирането на дължимия данък, нито възможността реално да пристъпи към това събиране (вж. по аналогия решение от 19 юни 2014 г., Strojírny Prostějov и ACO Industries Tábor, C‑53/13 и C‑80/13, EU:C:2014:2011, т. 49—53).

(вж. т. 38—40 и диспозитива)