Дело C‑189/16

Boguslawa Zaniewicz-Dybeck

срещу

Pensionsmyndigheten

(Преюдициално запитване,
отправено от Högsta förvaltningsdomstolen)

„Преюдициално запитване — Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 46, параграф 2 — Член 47, параграф 1, буква г) — Член 50 — Гарантирана пенсия — Минимално обезщетение — Изчисляване на пенсионните права“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 7 декември 2017 г.

1. Социална сигурност—Работници мигранти—Осигуряване за старост и смърт—Изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст—Минимално обезщетение—Изчисляване, съобразено с разпоредбите на член 50 от Регламент № 1408/71 във връзка с разпоредбите на националното законодателство, без да се прилагат национални разпоредби, които се отнасят до пропорционалното изчисляване—Неприлагане на член 46, параграф 2 и член 47, параграф 1, буква г) от посочения регламент

   (член 46, параграф 2, член 47, параграф 1, буква г) и член 50 от Регламент № 1408/71 на Съвета)

2. Социална сигурност—Работници мигранти—Осигуряване за старост и смърт—Пенсионна добавка—Гарантиране на минимален доход—Минимално обезщетение—Законодателство на държава членка, съгласно което при изчисляването на посоченото обезщетение компетентната институция трябва да вземе предвид всички пенсии за осигурителен стаж и възраст, които заинтересованото лице получава от една или няколко други държави членки—Допустимост

   (член 50 от Регламент № 1408/71 на Съвета)

1.  Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 1606/98 на Съвета от 29 юни 1998 г., трябва да се тълкува в смисъл, че при изчисляването от компетентната институция на държава членка на минимално обезщетение като процесната по главното производство гарантирана пенсия не следва да се прилага нито член 46, параграф 2, нито член 47, параграф 1, буква г) от същия регламент. Това обезщетение трябва да се изчислява в съответствие с разпоредбите на член 50 от Регламент № 1408/71 във връзка с разпоредбите на националното законодателство, без обаче да се прилагат национални разпоредби като разглежданите по главното производство, които се отнасят до пропорционалното изчисляване.

   Както отбелязва генералният адвокат в точка 47 от заключението си, след като Регламент № 1408/71 не изисква държавите членки да предвидят минимални обезщетения и следователно не всяко национално законодателство съдържа непременно такъв вид обезщетение, член 46, параграф 2 от същия регламент няма как да налага особени и подробни правила за изчисляване на това обезщетение.

   Ето защо правото на получаване на минимално обезщетение като процесната по главното производство гарантирана пенсия трябва да се прецени не въз основа на член 46, параграф 2 или на член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71, а съгласно особените правила, съдържащи се в член 50 от този регламент и релевантното национално законодателство.

   (вж. т. 47, 48 и 52; т. 1 от диспозитива)

2.  Регламент № 1408/71, в изменената му и актуализирана редакция с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1606/98, и по-специално член 50 от посочения регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, съгласно което при изчисляването на минимално обезщетение като процесната по главното производство гарантирана пенсия компетентната институция трябва да вземе предвид всички пенсии за осигурителен стаж и възраст, които заинтересованото лице реално получава от една или няколко други държави членки.

   В тази насока е необходимо да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика член 50 от Регламент № 1408/71 се отнася до случаите, при които трудовият стаж на работника съгласно законодателствата на държавите, на които е бил подчинен, е относително кратък, поради което общият размер на обезщетенията, дължими от тези държави, не достига за приемлив жизнен стандарт (решения от 30 ноември 1977 г., Torri,64/77, EU:C:1977:197, т. 5 и от 17 декември 1981 г., Browning,22/81, EU:C:1981:316, т. 12).

   За да поправи това положение, член 50 предвижда, че когато законодателството на държавата на пребиваване предвижда минимално обезщетение, дължимото от тази държава обезщетение ще бъде увеличено с добавка, равна на разликата между общия размер на дължимите обезщетения от различните държави, на чието законодателство работникът е бил подчинен, и това минимално обезщетение (решение от 30 ноември 1977 г., Torri,64/77, EU:C:1977:197, т. 6).

   Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си, при изчисляването на правата на минимално обезщетение като процесната по главното производство гарантирана пенсия член 50 от Регламент № 1408/71 конкретно предвижда вземането предвид на реалния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, които заинтересованото лице получава от друга държава членка.

   (вж. т. 57—60; т. 2 от диспозитива)