Дело C‑163/16

Christian Louboutin
и
Christian Louboutin SAS

срещу

Van Haren Schoenen BV

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag)

„Преюдициално запитване — Марки — Абсолютни основания за отказ на регистрация или за недействителност — Знак, който се състои изключително от формата на стоката — Понятие за форма — Цвят — Разположение върху част от стоката — Директива 2008/95/ЕО — Член 2 — Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii)“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 12 юни 2018 г.

Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отказ или недействителност — Знаци, които се състоят изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките — Марка, която представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток

(член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.

В контекста на правото относно марките понятието „форма“ обикновено се разбира, както подчертава Европейската комисия, като обозначаващо съвкупност от линии или контури, която определя съответната стока в пространството.

Нито от Директива 2008/95, нито от практиката на Съда, нито от обичайния смисъл на това понятие следва, че даден цвят сам по себе си, без ограничение в пространството, може да представлява форма.

Възниква обаче въпросът дали обстоятелството, че определен цвят покрива конкретно място от съответната стока, означава, че разглежданият знак се състои от форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95.

В това отношение следва да се отбележи, че макар несъмнено формата на стоката или на част от стоката да има някаква роля при определянето на цвета в пространството, все пак не може да се приеме, че даден знак се състои от тази форма, когато с регистрацията на марката се цели да се защити не формата, а само покриването с цвят на конкретно място от посочената стока.

При всички положения знак като разглеждания в главното производство не може да се счита за състоящ се „изключително“ от формата, когато, както в настоящия случай, основният предмет на този знак е цвят, уточнен с международно признат идентификационен код.

(вж. т. 21—24, 26 и 27 и диспозитива)