Дело C‑129/16

Túrkevei Tejtermelő Kft.

срещу

Országos Környezetvédelmi és Természetvédelmi Főfelügyelőség

(Преюдициално запитване,
отправено от Szolnoki Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)

„Преюдициално запитване — Околна среда — Членове 191 ДФЕС и 193 ДФЕС — Директива 2004/35/EО — Приложимост ratione materiae — Замърсяване на въздуха вследствие на незаконно изгаряне на отпадъци — Принцип „замърсителят плаща“ — Национална правна уредба, която предвижда солидарна отговорност на собственика на поземления имот, в който е настъпило замърсяването, и на замърсителя“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 13 юли 2017 г.

1. Околна среда—Разпоредби на първичното право—Принцип „замърсителят плаща“—Член 191, параграф 2 ДФЕС—Възможност за частноправните субекти да се позовават на него, за да изключат прилагането на национална правна уредба, когато липсва правна уредба на Съюза, уреждаща специално съответната хипотеза—Липса

   (член 191, параграф 2 ДФЕС и член 192 ДФЕС)

2. Околна среда—Предотвратяване и отстраняване на екологични щети—Екологична отговорност—Директива 2004/35—Национална правна уредба, която предвижда солидарна отговорност на собствениците на замърсените имоти и на операторите, ползващи имотите, без да изисква причинно-следствена връзка между поведението на собствениците и констатираната вреда—Допустимост—Условия

   (членове 191 ДФЕС и 193 ДФЕС; Директива 2004/35 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Околна среда—Предотвратяване и отстраняване на екологични щети—Екологична отговорност—Директива 2004/35—Национална правна уредба, която предвижда солидарна отговорност на собствениците на замърсените имоти и на операторите, ползващи имотите—Национална правна уредба, която овластява компетентния орган да налага глоба при възникването на такава солидарна отговорност за собствениците—Допустимост—Условия

   (член 193 ДФЕС, член 16 от Директива 2004/35 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 37)

2.  Разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети във връзка с членове 191 ДФЕС и 193 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че доколкото разглежданата в главното производство хипотеза попада в обхвата на Директива 2004/35, което запитващата юрисдикция следва да провери, тези разпоредби допускат национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която наред с операторите, ползващи имотите, в които е настъпило незаконно замърсяване, солидарна отговорност за тази екологична щета носят и друга категория лица, а именно собствениците на имотите, без да се изисква да е установено наличието на причинна връзка между поведението на собствениците и констатираната щета, при условие че тази правна уредба е в съответствие с общите принципи на правото на Съюза и с всички релевантни разпоредби на Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС и на актовете от вторичното право на Съюза.

   (вж. т. 63; т. 1 от диспозитива)

3.  Член 16 от Директива 2004/35 и член 193 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че доколкото разглежданата в главното производство хипотеза попада в обхвата на Директива 2004/35, те допускат национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която собствениците на имоти, в които е настъпило незаконно замърсяване, не само носят солидарна отговорност за тази екологична щета заедно с операторите, ползващи имотите, но и могат да бъдат наказани с глоба от страна на компетентния национален орган, при условие че тази правна уредба е годна да допринесе за осъществяването на целта за засилена защита и при условие че правилата за определянето на размера на глобата не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел, което националната юрисдикция следва да провери.

   (вж. т. 68; т. 2 от диспозитива)