Дело T‑590/15

Onix Asigurări SA

срещу

Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

„Иск за установяване на неправомерно бездействие, жалба за отмяна и иск за обезщетение — Искане за започване на разследване за предполагаемо нарушение на правото на Съюза — Решение на председателя на ЕОЗППО да не започне разследване — Решение на апелативния съвет да отхвърли оспорването като недопустимо — Срокове за предявяване на иск — Акт, неподлежащ на обжалване — Неспазване на изискванията за форма — Иск, отчасти явно недопустим и отчасти явно лишен от всякакво правно основание“

Резюме — Определение на Общия съд (втори състав) от 24 юни 2016 г.

1. Иск за установяване на неправомерно бездействие — Неправомерно бездействие — Понятие — Бездействие — Акт, който не е удовлетворителен за ищеца — Изключване

   (член 265 ДФЕС)

2. Иск за установяване на неправомерно бездействие — Уведомяване на институцията — Липса — Недопустимост

   (член 265, втора алинея ДФЕС)

3. Иск за установяване на неправомерно бездействие — Произнасяне по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС преди предявяване на иска — Понятие — Отказ да се действа на покана за действие — Включване

   (член 265, втора алинея ДФЕС)

4. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, предназначени да произведат правно действие — Понятие — Условия

   (член 263 ДФЕС)

5. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Отказ на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване да започне разследване — Изключване

   (член 263 ДФЕС; Регламент № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета)

6. Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Застрахователни институции — Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) — Правомощия за водене на разследване на ЕОЗППО при твърдяно нарушаване на правото на Съюза от национален надзорен орган — Задължение за действие — Липса

   (член 17 от Регламент № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Производството, предвидено в член 265 ДФЕС, се основава на схващането, че незаконното бездействие от страна на институция позволява на заинтересованите лица да сезират съда на Съюза с искане той да установи, че бездействието е в разрез с Договора за функционирането на ЕС. Посоченият член има предвид неправомерно бездействие, което се изразява в неприемане на решение или неизразяване на становище, но не и в приемането на акт, различен от този, който ищецът е желаел да се приеме или е считал за необходим.

   (вж. т. 31 и 37)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 32)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 40)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 48 и 49)

5.  Когато институция или служба или агенция на Съюза не са длъжни да започнат процедура, но разполагат с оперативна самостоятелност, която изключва правото на частноправните субекти да изискват те да вземат становище в определен смисъл, по принцип лицата, подали оплакване, нямат възможността да сезират съда на Съюза срещу евентуално решение за отказ да започне процедура по тяхното оплакване.

   От член 17, параграф 2 от Регламент № 1094/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), според който по искане на един от изрично посочените органи или по своя собствена инициатива ЕОЗППО може да разследва предполагаемо нарушение или неприлагане на правото на Съюза, става ясно, че въпросният орган разполага с оперативна самостоятелност в областта на разследванията както когато е сезиран с искане от едно от въпросните образувания, така и когато действа по собствена инициатива. От това следва, от една страна, че органът по никакъв начин не е длъжен да предприеме действия в приложение на член 17 от Регламент № 1094/2010 и от друга страна, че решението за отказ да започне разследване, не произвежда задължителни правни последици от естество да засегнат интересите на предявилия искането.

   Следователно жалба за отмяна на решение на ЕОЗППО за отказ да започне разследване по собствена инициатива на основание на член 17 е недопустима.

   (вж. т. 50, 52—54 и 57)

6.  Член 17 от Регламент № 1094/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО) предвижда механизъм, който позволява на ЕОЗППО да разглежда случаите на нарушение на правото на Съюза чрез националните органи в тяхната надзорна практика. Член 17, параграфи 2, 3 и 6 от Регламент № 1094/2010 определя трите етапа на този механизъм.

   От тази разпоредба става ясно, че ЕОЗППО разполага с оперативна самостоятелност в областта на разследванията както когато е сезиран с искане от едно от образуванията, изрично посочени в член 17, параграф 2 от Регламент № 1094/2010, а именно един или повече компетентни органи, Европейския парламент, Съвета, Комисията или съответната група на участниците, така и когато действа по собствена инициатива. От това следва, че ЕОЗППО по никакъв начин не е длъжен да предприеме действия в приложение на член 17 от Регламент № 1094/2010.

   Този прочит освен това съответства на целите и задачите на ЕОЗППО, както и на структурата на механизма, установен в член 17 от Регламент № 1094/2010. Всъщност съгласно член 1, параграф 6 от този регламент ЕОЗППО има за цел да защитава обществените интереси, като допринася за краткосрочната, средносрочната и дългосрочната стабилност и ефективност на финансовата система, в интерес на икономиката на Съюза и на неговите граждани и стопански субекти. Освен това от съображение 26 от посочения регламент става ясно, че установеният с член 17 от същия регламент механизъм цели целостта, прозрачността, ефикасността и нормалното функциониране на финансовите пазари, стабилността на финансовата система, както и неутралните условия на конкуренция между финансовите институции в Съюза. Гарантирането на правилното и пълно прилагане на правото на Съюза представлява основна предпоставка за това. С други думи, посоченият механизъм няма за цел да предоставя защита или индивидуално обезщетяване в спорове между физическо или юридическо лице и компетентен орган на национално равнище.

   (вж. т. 51—55)