Дело T‑242/15

Automobile club des avocats (ACDA) и др.

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Продължаване на срока на концесии — План за развитие на магистралите на територията на Франция — Решение да не се повдигат възражения — Сдружение — Липса на лично засягане — Подзаконов акт, включващ мерки за изпълнение — Недопустимост“

Резюме — Определение на Общия съд (първи състав) от 12 януари 2017 г.

1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение в областта на държавните помощи — Жалба на сдружение, на което е възложено да защитава колективните интереси на своите членове — Лично засягане — Условия

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС)

2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове, които включват или не мерки за изпълнение — Понятие — Възможност за обжалване на тези актове пред съд — Възражение за незаконосъобразност или отправяне на преюдициално запитване за преценка на валидността на подзаконови актове, включващи мерки за изпълнение

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС, членове 267 ДФЕС и 277 ДФЕС)

1.  Субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата на решението. Сдружение, на което е възложено да защитава колективните интереси на членовете си, може да бъде лично засегнато от окончателно решение на Комисията в областта на държавните помощи в две хипотези, а именно: първо, ако то може да претендира наличие на собствен интерес, по-специално поради това че актът, чиято отмяна се иска, е засегнал положението му на преговаряща страна, и второ, ако неговите членове или някои от тях имат индивидуална процесуална легитимация.

   (вж. т. 21 и 22)

2.  Понятието за подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се тълкува с оглед целта на тази разпоредба, тоест да се избегне положение, при което частноправен субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. Когато обаче подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за пряко обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт. Всъщност намиращо се в такова положение физическо или юридическо лице, дори да е засегнато пряко от въпросния акт, ще бъде в състояние да поиска този акт да бъде подложен на съдебен контрол едва след като е нарушило разпоредбите му, като в хода на образуваното срещу него производство пред националните юрисдикции се позове на незаконосъобразността на тези разпоредби.

   Обратно, съдебният контрол се осъществява, когато подзаконов акт включва мерки за изпълнение. Когато изпълнението на такъв акт е от компетентността на институциите, на органите или на службите или агенциите на Съюза, физическите или юридическите лица могат да обжалват непосредствено пред юрисдикциите на Съюза актовете за прилагане, при посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия, и съгласно член 277 ДФЕС те могат да изтъкнат в подкрепа на тази жалба незаконосъобразността на съответния основен акт. Когато изпълнението на подзаконов акт е възложено на държавите членки, физическите или юридическите лица могат да оспорят действителността на националната мярка за изпълнение пред националните юрисдикции и в рамките на това производство да изтъкнат недействителността на основния акт, което евентуално може да даде повод на тези юрисдикции да се обърнат към Съда, на основание член 267 ДФЕС, с преюдициални въпроси.

   (вж. т. 38—41)