Дело T‑692/15

HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Извъндоговорна отговорност — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 13 декември 2017 г.

1. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Тежест на доказване

2. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Преценка на законосъобразността на действията на институциите — Мерки за замразяване на средствата — Иск за обезщетение на икономически оператор, адресат на индивидуална ограничителна мярка — Критерии

   (член 21 ДЕС; член 215, параграф 2 ДФЕС)

3. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти — Ред и условия на доказване — Отмяна на един или няколко акта на Съвета, които са в основата на претендираната от ищеца вреда, включително отмяна с решение на Общия съд, обявено преди предявяване на иска за обезщетение — Липса на неопровержимо доказателство

4. Извъндоговорна отговорност — Условия — Ред и условия на доказване — Възможност на институция да се позове на всички релевантни обстоятелства, настъпили преди предявяването на иска за обезщетение срещу нея — Липса на неотносими по характер доказателства, представени в производството по иска за обезщетение от институцията, приела мярка за замразяване на средства

   (член 24, параграф 1, първа алинея ДЕС; член 215, параграф 2 ДФЕС)

5. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, идентифицирани от Съвета като участващи в разпространението на ядрено оръжие — Задължение да се разшири тази мярка към образуванията, притежавани или контролирани от подобно образувание — Качество на притежавано или контролирано образувание — Преценка на Съвета за всеки конкретен случай — Критерии

   (регламенти № 668/2010 и № 961/2010 на Съвета)

6. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на индивидуалните и конкретни причини за взетите решения — Обхват

7. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Непълнота на мотивите на подзаконов акт — Изключване

   (член 340, втора алинея ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 29—31)

2.  Индивидуална ограничителна мярка като например замразяването на средства, която може да бъде наложена на недържавно образувание, сама по себе си не съставлява самостоятелен акт на Съвета, който има характер на приета срещу това образувание санкция от наказателно или административно естество, а мярка, която е необходима по смисъла на член 215, параграф 2 ДФЕС за целите на провеждането на общата външна политика и политика на сигурност, предназначена да позволи на Съюза да постигне постепенно целения от него конкретен резултат в рамките на международните отношения, в конкретния случай по-специално да прекрати дейността на Ислямска република Иран по ядрено разпространение. Освен това по-широката цел да се поддържат мирът и международната сигурност в съответствие с прогласените в член 21 ДЕС цели на външната дейност на Съюза може да оправдае отрицателни последици, дори съществени, които произтичат за някои икономически оператори от решенията за прилагане на актовете, приети от Съюза с оглед на реализирането на тази основна цел.

   Следователно при преценката на поведението на съответната институция Общият съд, пред който икономически оператор е предявил иск за обезщетение, е длъжен с оглед по-специално на разпоредбите на член 215, параграф 2 ДФЕС да има предвид и тази основна цел на външната политика на Съюза, освен ако съответният оператор може да докаже, че Съветът не е изпълнил задълженията си явно и безпардонно или е нанесъл вреда по посочения начин на основно право, признато от Съюза.

   (вж. т. 44—46)

3.  Евентуалната отмяна на един или няколко акта на Съвета, които са в основата на изтъкнатите от ищеца вреди, дори когато подобна отмяна бъде обявена с решение от Общия съд, постановено преди предявяването на иска за обезщетение, не съставлява неопровержимо доказателство за достатъчно съществено нарушение от страна на тази институция, която да позволи отговорността на Съюза да бъде ангажирана ipso jure.

   (вж. т. 48)

4.  За разлика от жалбата за отмяна, искът за извъндоговорна отговорност може да бъде предявен в срок от пет години от настъпването на обстоятелството, което е породило разглежданата вреда. Следователно институцията, чиято извъндоговорна отговорност е поставена под въпрос, по принцип има право да се позове в своя полза на всички релевантни обстоятелства, настъпили преди предявяване срещу нея в посочения срок на иска за обезщетение, а ищецът може да докаже размера и значимостта на претърпяната от него вреда, позовавайки се на обстоятелства, възникнали след предявяването на иска.

   Що се отнася до възможността съответната институция да се позове в своя полза на всички релевантни обстоятелства, настъпили преди предявяването на иска за обезщетение срещу нея, следва да се уточни, че тази възможност съответства на необходимостта, спазвайки принципа на състезателното начало, компетентният съд да определи каква е релевантността и важността на изтъкнатите от страните обстоятелства за решението му относно евентуалната извъндоговорна отговорност на Съюза. Подобна възможност е обоснована, особено в област на действие на Съюза като общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), която поради естеството на своите цели и на своето съдържание се подчинява на правила и процедури, които са специално установени в договорите (вж. член 24, параграф 1, втора алинея ДЕС) и са предназначени по-конкретно да отчетат евентуалната промяна във времето на фактическото и правно положение, което е предмет на международните действия на Съюза. В това отношение, ако доказателствата, предоставени от съответната институция в рамките на иск за обезщетение, бъдат приети за неотносими, когато въз основа на решение съгласно дял V, глава 2 ДЕС тя е приела разглежданата мярка за замразяване на средства по силата на член 215, параграф 2 ДФЕС, това би означавало сериозно да се възпрепятства ефективното упражняване на правомощията, възложени на институциите на Съюза в областта на ОВППС посредством договорите, които предвиждат в подкрепа на прилагането на тази политика институциите да приемат необходимите ограничителни мерки.

   (вж. т. 49—51)

5.  При преценката на законосъобразността на дадена ограничителна мярка понятието за дружество, „притежавано или контролирано от друго дружество“, се отнася до хипотезата, в която физическо или юридическо лице, което участва в дейността по ядрено разпространение на съответната държава, може да влияе върху търговските решения на друго предприятие, с което има търговски отношения, дори ако липсва каквато и да е правна връзка между двете икономически образувания — на притежаване на капитала или дял от него. В това отношение качеството на образувание, което е „притежавано или контролирано“, трябва да бъде преценявано от страна на Съвета във всеки отделен случай, по-специално в зависимост от степента, в която образуванието е притежавано от друго, или от интензивността на съответния контрол, като в това отношение посочената институция разполага с известно право на преценка.

   (вж. т. 56 и 57)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 75—78)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 88)