Дело T‑344/15

Френска република

срещу

Европейска комисия

„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи, изпратени в рамките на процедурата по Директива 98/34/ЕО — Документи, произхождащи от държава членка — Предоставяне на достъп — Изключение „защита на съдебните производства“ — Изключение „защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит“ — Предварително съгласие на държавата членка“

Резюме — Решение на Общия съд (трети разширен състав) от 5 април 2017 г.

1. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, произхождащи от държава членка — Възможност на държавата членка да поиска от институцията да не оповестява документи — Обхват — Процесуални последици — Контрол от страна на съответната институция за това дали мотивите за отказа на държавата членка за оповестяване са обосновани — Граници

   (член 4, параграфи 1—3 и членове 5 и 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на съдебните производства — Обхват — Документи, изпратени от държава членка на Комисията в рамките на процедурата по Директива 98/34 — Изключване — Условие — Липса на предвидима опасност срещу съответната държава членка да бъде предявен иск за установяване на неизпълнението на задължения

   (член 258, първа алинея ДФЕС; член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; член 8, параграф 1 от Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — Обхват — Прилагане след приключването на процедурата по Директива 98/34, за да е възможен диалогът между Комисията и съответната държава членка — Изключване

   (член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Съгласно член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията държава членка може да поиска от институция да не оповестява документ, произхождащ от тази държава, без да има предварителното ѝ съгласие. Тази разпоредба обаче не предоставя на съответната държава членка общо и безусловно право на вето, с което да може да се противопоставя на оповестяването на всеки държан от институция документ само по свое усмотрение и без да е нужно да мотивира решението си, поради единственото обстоятелство, че посоченият документ произхожда от тази държава членка. Всъщност член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 позволява на съответната държава членка да се противопостави на оповестяването на произхождащи от нея документи само въз основа на материалните изключения, предвидени в параграфи 1—3 от този член, като мотивира надлежно позицията си в това отношение.

   Следователно, преди да откаже достъпа до произхождащ от държава членка документ, институцията, до която е подадено заявление за достъп, трябва да провери дали тази държава членка е основала своето противопоставяне на материалните изключения, предвидени в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001, и дали е мотивирала надлежно позицията си в това отношение. Ето защо в процеса на приемане на решение за отказ да се предостави достъп посочената институция трябва да се увери, че такива мотиви съществуват, и да ги посочи в решението, което приема в края на процедурата. От друга страна, институцията, до която е подадено заявление за достъп до документ, няма задължението да извършва цялостна преценка на решението на съответната държава членка за противопоставяне, упражнявайки контрол, който би стигнал по-далеч от проверката само за наличие на мотиви, позоваващи се на изключенията по член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001. В тази насока проверката на съответната институция се състои не в това да се установи дали мотивите, изтъквани от съответната държава членка, без всякакво възможно съмнение са погрешни, а в това да се определи, като се отчетат конкретните обстоятелства и приложимите правни норми, дали на пръв поглед мотивите, изложени от държавата членка в подкрепа на противопоставянето ѝ, са в състояние да оправдаят такъв отказ, и оттук дали тези мотиви позволяват институцията да поеме възложената ѝ от член 8 от Регламент № 1049/2001 отговорност. В допълнение, не става въпрос институцията да налага своето становище или да замени преценката на държавата членка със собствената си преценка, а да се избегне вземането на решение, което тя смята за незащитимо. Всъщност като автор на решението за достъп или за отказ институцията е отговорна за неговата законосъобразност.

   (вж. т. 30, 36, 38, 41, 43, 46 и 47)

2.  Понятието „съдебни процедури“ в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията следва да се тълкува в смисъл, че защитата на обществения интерес не допуска оповестяването на съдържанието на документи, съставени единствено за целите на конкретно производство пред правораздавателен орган. В тази насока с израза „документи, съставени единствено за целите на конкретно производство пред правораздавателен орган“, се имат предвид внесените писмени становища или документи, вътрешните документи, свързани със събирането на доказателства по висящо дело, съобщенията във връзка с делото между съответната генерална дирекция и правната служба или адвокатска кантора, като това определяне на приложното поле на изключението има за цел да гарантира, от една страна, защитата на вътрешната дейност на съответната институция, и от друга, поверителността и гарантирането на принципа за професионална тайна на адвокатите.

   Съобщенията, изпратени от държава членка до Комисията в рамките на уведомяването за проект за технически стандарт, в съответствие с член 8, параграф 1 от Директива 98/34 за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, не представляват такъв документ, защото не са нито писмени становища, нито документи, внесени в рамките на производство пред правораздавателен орган, и като цяло те не са били съставени за целите на конкретно производство пред правораздавателен орган. В тази насока по отношение на довода, че държавата членка следвало да приеме, че известно време съществува опасност да бъде предявен иск за установяване на неизпълнението на задължения от държава членка, предмет на който е приетият след приключването на процедурата по Директива 98/34 текст, още повече че Комисията не била приела формално решение за прекратяване на процедурата, образуването на досъдебната фаза от производство за установяване на неизпълнението на задължения не е разумно предвидимо и остава чисто хипотетично, при положение че документите, чието оповестяване е било поискано, не са довели, повече от девет месеца след приемането на съответния технически стандарт, до изпращането от Комисията на официално уведомително писмо на основание член 258, първа алинея ДФЕС.

   (вж. т. 70—74 и 77)

3.  Предвиденото с член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията изключение има за цел да защити не самите дейности по разследване, а тяхната цел. Всъщност това изключение е приложимо само ако оповестяването на въпросните документи може да застраши довеждането докрай на тези дейности. Несъмнено е възможно за различните актове по разследване или инспектиране да продължава да се прилага изключението, изведено от защитата на дейности по инспектиране, разследване и одит, докато са в ход дейностите по разследване или инспектиране, макар да е приключило конкретното разследване или инспектиране, въз основа на което е приет докладът, до който се иска достъп. Въпреки това, да се приеме, че различните документи, свързани с дейности по инспектиране, разследване и одит, са обхванати от споменатото изключение докато не са определени всички последващи действия във връзка с тези дейности, би означавало достъпът до споменатите документи да се подчини на случайни, бъдещи и евентуално далечни събития, зависещи от бързината на различните органи и от полагането от тях на необходимата грижа. Подобно разрешение би било в разрез с целта да се гарантира публичният достъп до документите на институциите, за да се даде на гражданите възможност да упражняват по-ефективен контрол с оглед законосъобразното упражняване на публичната власт.

   Ето защо следва да се отхвърли доводът, че известно време след приключването на дейността по разследване документите, съобщени на Комисията от държава членка съгласно Директива 98/34 за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, не бивало да се оповестяват, а именно докато има разумно предвидима вероятност посочената държава членка и Комисията да се нуждаят от свободно пространство за несмущавано обсъждане, за да разрешат разногласие относно съответствието на даден национален механизъм с правото на Съюза.

   (вж. т. 83 и 85—89)