Дело T‑234/15

(публикувани откъси)

Systema Teknolotzis AE — Efarmogon Ilektronikis kai Pliroforikis

срещу

Европейска комисия

„Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) — Споразумения за безвъзмездно отпускане на средства по проектите PlayMancer, Mobiserv и PowerUp — Член 299 ДФЕС — Решение, което е изпълнително основание — Жалба за отмяна — Обжалваем акт — Допустимост — Пропорционалност — Задължение за полагане на грижа — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 4 юли 2017 г.

1. Жалба за отмяна — Жалба, насочена срещу решение с чисто потвърдителен характер спрямо предходно решение — Недопустимост — Понятие за потвърдително решение

   (член 263 ДФЕС и член 272 ДФЕС)

2. Жалба за отмяна — Жалба, която всъщност се отнася до спор с договорен характер — Липса на компетентност на съда на Съюза — Недопустимост

   (член 263 ДФЕС и член 272 ДФЕС)

3. Жалба за отмяна — Жалба срещу решение, което е изпълнително основание — Решение, което може да бъде оспорено на основание член 263 ДФЕС — Допустимост

   (член 263 ДФЕС, член 288 ДФЕС и член 299 ДФЕС)

1.  Акт, който само потвърждава първоначалното решение, не променя положението на заинтересованото лице и поради това не представлява решение, срещу което може да се подава жалба за отмяна. Недопустима е жалба срещу акт, който само потвърждава друго решение, придобило окончателен характер. Счита се, че даден, акт само потвърждава предходно решение, когато не съдържа нищо ново в сравнение с него и не е издаден в резултат от преразглеждане на положението на адресата на това решение.

   Що се отнася до жалба, която бенефициерът на финансиран от Съюза проект подава срещу решение на Комисията, което е изпълнително основание по смисъла на член 299 ДФЕС за събирането на недължимо платени суми, няма основание да се твърди, че жалбата е недопустима, тъй като това решение представлява решение, което потвърждава предходните откази на Комисията да предостави на жалбоподателя улеснения при плащането в хода на изпълнението на сключен с тази институция договор. Всъщност за разлика от решение, което е изпълнително основание, такива откази не предполагат упражняването на публичноправни властнически правомощия, възложени на Комисията в качеството ѝ на административен орган, и не произвеждат задължително правно действие, което излиза извън договорните правоотношения, обвързващи тази институция и жалбоподателя. Освен това не може да става въпрос за заобикаляне на срока за подаване на жалба за отмяна, тъй като посочените случаи на отказ са от обхвата на договорните отношения между Комисията и жалбоподателя, а за оспорване на основание член 272 ДФЕС пред съда на Съюза на договорните права и задължения не се прилагат същите срокове за обжалване.

   (вж. т. 84, 94 и 95)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 86 и 87)

3.  При наличието на договор, който обвързва жалбоподателя и една от институциите на Съюза, юрисдикциите на Съюза могат да бъдат сезирани с жалба на основание член 263 ДФЕС само ако обжалваният акт цели да произведе задължително правно действие, което излиза извън обвързващото страните договорно правоотношение и което предполага упражняването на публичноправни властнически правомощия, възложени на договарящата институция в качеството ѝ на административен орган.

   Решение, което има изпълнителна сила по смисъла на член 299 от ДФЕС, е обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС, при положение че освен ако не е предвидено друго в ДФЕС, то е сред посочените в член 288 ДФЕС. Ето защо основателността на такова решение, което е изпълнително основание, може да бъде оспорвана само с жалба за отмяна по реда на член 263 ДФЕС. Това е така в частност когато представляващо изпълнително основание решение е прието, за да се събере вземане, възникнало по сключен от институцията договор Всъщност, дори договор от този вид изрично да допуска приемането на такива решения, тяхното правно естество продължава да се определя не от договора или приложимото спрямо него национално право, а от член 299 ДФЕС.

   (вж. т. 88, 90 и 91)