Дело T‑165/15

(публикувани откъси)

Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd
и
Airport Marketing Services Ltd

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Споразумения, сключени от Търговско-промишлената камара на По-Беарн с Ryanair и дъщерното му дружество Airport Marketing Services — Летищни услуги — Маркетингови услуги — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването ѝ — Понятие за държавна помощ — Отговорност на държавата — Търговско-промишлената камара — Предимство — Критерий за частния инвеститор — Възстановяване — Член 41 от Хартата на основните права — Право на достъп до преписката — Право на изслушване“

Резюме — Решение на Общия съд (шести разширен състав) от 13 декември 2018 г.

1. Помощи, предоставяни от държавите — Административно производство — Задължения на Комисията — Възможност получателят на помощите да се ползва с права, които са също толкова широки, колкото и самото право на защита като такова — Липса — Право на получателя на помощта да участва по подходящ начин в процедурата — Обхват

   (член 108, параграф 2 ДФЕС; член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, предоставяни от регионални или местни образувания — Включване — Търговско-промишлена камара — Квалификация на този субект едновременно като публичен орган и като получател на помощта — Липса на грешка при прилагане на правото

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Комплексна икономическа преценка — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Граници

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Преценка с оглед на всички релевантни обстоятелства във връзка със спорната сделка и контекста ѝ — Липса на йерархическа зависимост между сравнителния анализ и другите методи за преценка

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

5. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС — Съобразяване на по-ранна практика — Изключване

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

6. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Преценка с оглед на всички релевантни обстоятелства във връзка със спорната сделка и нейния контекст — Сложен пакет от договори за летищни и маркетингови услуги — Отчитане на предвидимата отрицателна възвръщаемост — Допустимост — Анализ на рентабилността на посочения сложен пакет

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

7. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи — Разглеждане на критерия за частния инвеститор — Изискване на конкретни мотиви за всеки технически избор и всички цифрови данни — Липса

   (член 296 ДФЕС)

8. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Преценка с оглед на всички релевантни обстоятелства във връзка със спорната сделка и нейния контекст — Отчитане на обстоятелствата, налични в момента на вземането на решението относно съответната мярка — Задължениe на Комисията да извърши разследване — Обхват

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

9. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Разграничение между изискването за селективност и едновременното установяване на икономическо предимство, както и между схема за помощи и индивидуална помощ — Индивидуална помощ — Договори за летищни и маркетингови услуги, предоставящи услуги в полза на една авиокомпания — Презумпция за избирателност — Необходимост за сравняване на бенефициера с други оператори, които се намират в съпоставимо фактическо и правно положение — Липса

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

1.  Комисията не нарушава нито принципа на добра администрация, предвиден в член 41, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, нито правото на защита на предприятията, получатели на помощ, когато приема решение, с което тази помощ се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда тя да бъде възстановена, без на посочените получатели на помощта да е бил предоставен достъп до преписката и без предварително да са им съобщени фактите и съображенията, на които тя е възнамерявала да основе решението. Всъщност в процедурата по контрол върху държавните помощи получателите на помощта не могат да се позовават на същинско право на защита.

   Във връзка с това Хартата няма за цел да променя естеството на въведения с Договора за функционирането на ЕС контрол върху държавните помощи или да предостави на трети лица право на запознаване, каквото не се предвижда в член 108 ДФЕС. Ако обаче в процедурата по контрол върху държавните помощи заинтересованите страни могат да получат достъп до документите от административната преписка на Комисията, това би поставило под съмнение предвидения в член 108 ДФЕС режим на контрол върху държавните помощи. Също така задължението на Комисията да съобщи предварително на получателите на помощта обстоятелствата, с които възнамерява да обоснове окончателното си решение, би означавало да започне обсъждане при условията на състезателност — каквато възможност е предвидена в полза на държавата членка, отговорна за отпускането на помощта — при положение че в качеството на получатели жалбоподателите играят само ролята на източник на информация в процедурата.

   Заинтересованите страни по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС все пак разполагат с правото да участват в административното производство в необходимата степен предвид обстоятелствата по случая. Следователно решението за започване на официалната процедура по разследване трябва да позволява на заинтересованите страни да участват ефикасно в тази процедура, в хода на която те ще имат възможност да изложат своите доводи. За тази цел е достатъчно заинтересованите страни да познават обосновката, която е довела до временното становище на Комисията, че разглежданата мярка може да представлява нова, несъвместима с вътрешния пазар помощ.

   (вж. т. 63—66, 68, 79 и 82)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 95—101 и 116—122)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 128—131)

4.  Условията, на които трябва да отговаря една мярка, за да попадне в обхвата на понятието „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, не са изпълнени, ако предприятието получател е могло при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия, да получи същото предимство като предимството, което му е било предоставено чрез държавни средства. Тази преценка се извършва по принцип, като се прилага критерият за оператор в условията на пазарна икономика.

   Следователно, за да се прецени дали държавна мярка представлява държавна помощ, следва да се прецени дали при сходни обстоятелства оператор в условията на пазарна икономика с мащаби, съпоставими с тези на организациите с управленски функции в публичния сектор, би бил принуден да сключи спогодба като разглежданата. Все пак, да се определи дали оператор в условията на пазарна икономика би сключил такава спогодба, не означава непременно, че Комисията е длъжна да използва метода на сравнителния анализ. Всъщност този метод е само един аналитичен инструмент, използван наред с други, за да се определи дали предприятието получател е извлякло икономическо предимство, което не би получило в нормални пазарни условия. Комисията трябва да избере подходящия инструмент при изпълнение на задължението си да извърши пълен анализ на всички релевантни обстоятелства по спорната сделка и нейния контекст, включително на положението на предприятието получател и на засегнатия пазар.

   Оттук следва, че в решение, квалифициращо държавна помощ, предоставена съгласно договори за летищни и маркетингови услуги, за несъвместима с вътрешния пазар, Комисията може, без да допусне грешка, да анализира обстойно кой метод за преценка е най-подходящо да се избере при прилагането на критерия за оператора в условията на пазарна икономика, като за тази цел избере метода на анализа на допълнителната рентабилност вместо метода на сравнителния анализ.

   (вж. т. 139—143)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 159, 283 и 305)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 164—177, 255—299, 306—326 и 341—393)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 185—193)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 205—218 и 221—225)

9.  Изискването за избирателност, което произтича от член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да бъде ясно разграничено от едновременното установяване на икономическо предимство, така че когато установява наличието на предимство в широк смисъл, което произтича пряко или косвено от дадена мярка, Комисията е длъжна да докаже освен това, че посоченото предимство е в полза конкретно на едно или повече предприятия. За да направи това, тя трябва да докаже по-специално че разглежданата мярка въвежда разграничения между предприятията, намиращи се в сходно положение от гледна точка на преследваната цел. Следователно е необходимо предимството да бъде предоставено по избирателен начин и да може да постави определени предприятия в по-благоприятно положение в сравнение с други.

   Изискването за избирателност обаче е различно според това дали разглежданата мярка е предвидена като обща схема за помощ или като индивидуална помощ. В последния случай идентифицирането на икономическото предимство позволява по принцип да се предположи неговата селективност. Обратно, когато се разглежда общ режим на помощи, е необходимо да се установи дали, въпреки констатацията, че предоставя предимство на общо основание, въпросната мярка прави това изключително в полза на определени предприятия или определени области на дейност.

   От това следва, че договори за летищни и маркетингови услуги, сключени между публичен орган, който управлява летище, и авиокомпания и нейното дъщерно дружество, имат избирателен характер, тъй като съдържат специални условия, договорени между посочените страни и предоставящи предимство на авиокомпанията и на нейното дъщерно дружество.

   В това отношение не е необходимо да се проверява дали разглежданите договори предоставят предимства на посочената авиокомпания и на нейното дъщерно дружество спрямо други оператори, които се намират в сходно фактическо и правно положение. Всъщност критерият за сравнението на бенефициера с други оператори, които са в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната с мярката цел, се базира на — и е обоснован при — преценката дали мерки с потенциално общо приложение са избирателни. Такъв критерий следователно е ирелевантен, когато, както в случая, трябва да се прецени избирателността на ad hoc мярка, която засяга само едно предприятие и цели да измени някои специфични за него конкурентни ограничения.

   (вж. т. 398, 399 и 403—405)