Дело T‑56/15

Raimund Schmitt Verpachtungsgesellschaft mbH & Co. KG

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

„Марка на Европейския съюз — Заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз „BRAUWELT“ — Абсолютни основания за отказ — Описателен характер — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Отличителен характер, придобит чрез използване — Член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 — Право на изслушване — Задължение за мотивиране — Член 75 от Регламент № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 18 октомври 2016 г.

1. Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Изменение на решение на Службата — Преценка с оглед на предоставената на апелативния състав компетентност

   (член 45, член 64, параграф 1 и член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Самостоятелно разглеждане на основанията за отказ по отношение на всяка от стоките или услугите, посочени в заявката за регистрация — Задължение за мотивиране на отказа на регистрация — Обхват

   (член 7, параграф 1 и член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да служат за обозначаване на характерните особености на стока или услуга — Цел — Необходимост от запазване на възможността за свободно ползване

   (член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да служат за обозначаване на характерните особености на стока или услуга — Понятие — Марка, която се състои от дума или неологизъм, получен(а) от съчетание на елементи

   (член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

5. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да служат за обозначаване на характерните особености на стока или услуга — Словна марка „BRAUWELT“

   (член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

6. Марка на Европейския съюз — Решения на Службата — Принцип на равно третиране — Принцип на добра администрация — Предходна практика при вземане на решения на Службата — Принцип на законност — Необходимост от стриктно и пълно разглеждане във всеки конкретен случай

   (Регламент № 207/2009 на Съвета)

7. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Припокриване на приложното поле на основанията, посочени в член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 на Съвета

   (член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

8. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер, описателни марки или марки с обичаен характер — Изключение — Придобиване на отличителeн характер чрез използване

   (член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

9. Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Ограничаване на списъка на стоките и услугите след решението на апелативния състав — Спецификации, които могат да повлияят на решението на целевите потребители — Изменение на предмета на спора — Изключване

   (член 43, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 188 от Процедурния правилник на Общия съд)

10. Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред апелативен състав — Правомощия на апелативните състави — Ново пълно разглеждане по същество

    (член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.  Искането пред Общия съд да се измени обжалваното пред него решение на апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост в смисъл да се разпореди на Службата да регистрира заявената марка като марка на Съюза или да се регистрира посочената марка, е недопустимо.

   В това отношение Общият съд, разбира се, е компетентен да измени решението на апелативния състав по силата на член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз. Целта на това правомощие за изменение обаче е Общият съд да приеме решението, което е трябвало да приеме апелативният състав, в съответствие с разпоредбите на Регламент № 207/2009, което означава, че допустимостта на едно искане за изменение трябва да се преценява с оглед на правомощията, които са предоставени на посочения апелативен състав.

   Макар обаче регистрацията на марка на Европейския съюз да произтича от констатацията, че са изпълнени всички предвидени в член 45 от Регламент № 207/2009 условия, отделите на Службата, които са компетентни в областта на регистрацията на марки на Съюза, не приемат формално решение в това отношение, което би могло да бъде предмет на обжалване. Следователно апелативният състав — който по силата на член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 може или да упражни правомощията на отдела, който е взел обжалваното решение, или да върне делото на този отдел, за да продължи процедурата — не е компетентен да разгледа искане, чиято цел е той да регистрира марка на Съюза. Следователно Общият съд не е компетентен и да разгледа искане за изменение в тази насока на решението на апелативния състав.

   (вж. т. 11—14)

2.  Когато регистрацията на марка се иска за различни стоки или услуги, апелативният състав Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост трябва да провери, конкретно, по отношение на всяка една от тези стоки или услуги, дали във връзка с марката не е налице някое от предвидените в член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз основания за отказ на регистрация, и може да достигне до различни изводи в зависимост от разглежданите стоки или услуги. Ето защо, когато отказва регистрацията на марка, апелативният състав е длъжен да изложи в своето решение изводите, до които е стигнал по отношение на всяка от стоките и услугите, за които се отнася заявката за регистрация, независимо от начина, по който тя е формулирана.

   Когато обаче едно и също основание за отказ е пречка за регистрацията на определена категория или група стоки или услуги, апелативният състав може да се ограничи да представи общи мотиви за всички тези стоки или услуги, при условие че всички фактически и правни съображения, изграждащи мотивите на разглежданото решение, от една страна, могат да пояснят в достатъчна степен доводите на апелативния състав за всяка една стока и услуга, принадлежаща към тази категория, а от друга страна, могат да се приложат еднакво към всяка една от съответните стоки и услуги. Единствено обстоятелството, че разглежданите стоки или услуги са от един и същи клас по смисъла на Ницската спогодба, не е достатъчно обаче за това.

   (вж. т. 21 и 22)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 29)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 30—34)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 52, 53 и 58)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 81 и 82)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 92)

8.  Съгласно член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз абсолютните основания за отказ по член 7, параграф 1, букви б)—г) от същия регламент допускат регистрацията на марка, ако в резултат на използването ѝ тя е придобила отличителен характер за стоките или услугите, за които се иска регистрацията.

   Следователно по принцип придобиването на отличителен характер чрез използване трябва да се докаже за цялата категория стоки или услуги, към която се прилага съответното основание за отказ, така както тя фигурира в списъка на стоките и услугите, обхванати от заявената марка, а не за определена подкатегория.

   Това правило не се засяга от обстоятелството, че съгласно член 43, параграф 1 от Регламент № 207/2009 заявителят на марка може по всяко време да оттегли своята заявка за марка на Европейския съюз или да ограничи списъка на посочените в нея стоки.

   (вж. т. 107—109)

9.  Общият съд може да вземе предвид ограничаване по смисъла на член 43, параграф 1 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз на списъка на стоките и услугите, посочени в заявка за марка на Европейския съюз, направено след приемане на обжалваното решение, когато заявителят се ограничава само до това да намали предмета на спора, като оттегли някои категории стоки или услуги от списъка на стоките и услугите, посочени в заявката за марка.

   Когато обаче това ограничаване води до изменение на предмета на спора, доколкото е резултат от въвеждането на нови елементи, които не са били анализирани от апелативния състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за целите на приемане на обжалваното решение, Общият съд по принцип не може да го вземе предвид. Такъв е случаят по-специално когато ограничаването на стоките и услугите се изразява в спецификации, които могат да повлияят на решението на целевите потребители и следователно да променят представената пред апелативния състав фактическа рамка.

   (вж. т. 113)

10.  Съгласно член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз след разглеждането на жалбата по същество апелативният състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост се произнася по нея и когато прави това, той може да упражни правомощията на органа, който е взел обжалваното решение. От посочената разпоредба следва, че поради действието на жалбата срещу решение на проверителя, с което се отказва регистрация, апелативният състав може да извърши нова, пълна проверка по същество на заявката за регистрация — както от правна, така и от фактическа страна. Следователно апелативният състав е компетентен по-специално да се произнесе по твърдение за придобит чрез използване отличителен характер на заявената марка по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009.

    Апелативният състав обаче не може да бъде лишен от тази компетентност само поради факта, че заявителят на марката е избрал да се позове на придобит чрез използване отличителен характер за пръв път в рамките на производството по обжалване. Всъщност в случая загубването на възможността делото да бъде разгледано от още една инстанция е резултат единствено от поведението на самия заявител на марката, а не от каквото и да било нарушение на неговите процесуални права, извършено от отделите на Службата.

    (вж. т. 119 и 120)