Дело C‑534/15

Pavel Dumitraș

и

Mioara Dumitraș

срещу

BRD Groupe Société Générale — Sucursala Judeţeană Satu Mare

(Преюдициално запитване, отправено от Judecătoria Satu Mare)

„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи — Член 1, параграф 1 — Член 2, буква б) — Качество на потребител — Прехвърляне на вземане чрез новация по договори за кредит — Договор за обезпечение с недвижим имот, сключен от физически лица, които нямат никакво професионално отношение с търговското дружество, което е новият длъжник“

Резюме — Определение на Съда (десети състав) от 14 септември 2016 г.

1. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Приложно поле — Договори за обезпечение с недвижим имот или за поръчителство, сключени с кредитна институция от физически лица извън тяхната дейност по занятие и които нямат функционална връзка с дружеството, бенефициер по гаранцията — Включване

   (десето съображение, член 1, параграф 1 и член 2, букви б) и в) от Директива 93/13 на Съвета)

2. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Понятие за потребител — Физическо лице, което сключва договор за обезпечение или за поръчителство с кредитна институция, за да гарантира задължения, договорени от търговско дружество с посочената институция — Включване

   (десето съображение и член 2, буква б) от Директива 93/13 на Съвета)

1.  Член 1, параграф 1 и член 2, буква б) от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че тази директива се прилага към договор за обезпечение върху недвижим имот, сключен между физическо лице и кредитна институция за гарантиране на задълженията, които има търговско дружество към тази институция по силата на договор за кредит, когато физическото лице действа за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и няма връзка от функционално естество с посоченото дружество, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

   Всъщност както гласи десето съображение от Директива 93/13, еднаквите правила относно неравноправните клаузи следва да се прилагат за всички договори, сключени между търговци и потребители, така както са дефинирани в член 2, букви б) и в) от тази директива. В това отношение извън изключенията, изброени в посоченото съображение, предметът на договора е ирелевантен за определяне на приложното поле на тази директива. Следователно Директива 93/13 определя договорите, по отношение на които е приложима, с оглед на качеството на страните по договора — в зависимост от обстоятелството дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях дейност по занятие.

   (вж. т. 26—28 и 40 и диспозитива)

2.  Понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори има обективен характер и трябва да се определя по функционален критерий, който се състои в това да се прецени дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия. Когато е сезиран със спор по договор, който би могъл да попада в приложното поле на тази директива, националният съд трябва с оглед на всички обстоятелства по делото и на всички доказателства да провери дали съответната страна по договора може да бъде квалифицирана като „потребител“ по смисъла на същата директива.

   Що се отнася до това дали физическо лице, което се ангажира да гарантира задълженията, които има търговско дружество по силата на договор за кредит с банкова институция, може да бъде разглеждано като „потребител“, макар и такъв договор за обезпечение или за поръчителство да може да бъде представен с оглед на неговия предмет като акцесорен по отношение на главния договор, въз основа на който е възникнало гарантираното с него задължение, от гледна точка на страните по него той е отделен договор, щом като е сключен между лица, различни от страните по главния договор. Следователно качеството, в което са действали, следва да се преценява именно с оглед на страните по договора за обезпечение или за поръчителство. Затова задача на националния съд е да установи дали посоченото физическо лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзките от функционално естество, които има с търговското дружество, на което е поръчител, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или то е действало за цели от частен характер.

   (вж. т. 31—34)