Дело C‑592/15

Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs

срещу

British Film Institute

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

„Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 13, A, параграф 1, буква н) — Случаи на освобождаване на някои културни услуги — Липса на директен ефект — Определяне на освободените културни услуги — Свобода на преценка на държавите членки“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 15 февруари 2017 г.

Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Член 13, A, параграф 1, буква н) — Случаи на освобождаване на някои културни услуги — Директен ефект — Липса

(член 13, A, параграф 1, буква н) от Директива 77/388 на Съвета)

Член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, който предвижда освобождаването на „някои културни услуги“, трябва да се тълкува в смисъл, че няма директен ефект, така че при липсата на транспониране публичноправен субект или друга културна организация, призната от съответната държава членка и предоставяща културни услуги, не може да се позовава пряко на тази разпоредба.

Буквалното тълкуване на член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива се потвърждава от генезиса на тази директива, както и от целите, преследвани от законодателя на Съюза.

Така следва да се приеме, че като използва израза „някои културни услуги“, член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива не изисква освобождаването на всички културни услуги, така че държавите членки могат да освободят „някои“, като същевременно обложат други с ДДС.

(вж. т. 19, 23 и 28 и диспозитива)