Дело C‑552/15

Европейска комисия

срещу

Ирландия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Свобода на предоставяне на услуги — Моторни превозни средства — Наем или лизинг на моторно превозно средство с наемател или лизингополучател с местопребиваване в една държава членка и доставчик, установен в друга държава членка — Регистрационен данък — Заплащане на пълния размер на данъка в момента на регистрацията — Условия за възстановяване на данъка — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 19 септември 2017 г.

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения—Досъдебна процедура—Предмет—Очертаване на предмета на спора

   (член 258 ДФЕС)

2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения—Право на иск на Комисията—Срок за упражняване—Липса—Право на преценка в кой момент да се предяви искът

   (член 258 ДФЕС)

3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения—Преценка на основателността от Съда—Положение, което следва да бъде взето предвид—Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище

   (член 258 ДФЕС)

4. Иск за установяване на неизпълнение на задължения—Искова молба или жалба—Изложение на оплакванията и основанията—Изисквания за форма—Недвусмислено формулиране на исканията

   (член 258 ДФЕС; член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

5. Свободно предоставяне на услуги—Ограничения—Национална правна уредба, съгласно която местните лица са длъжни да заплащат приложимия в случай на окончателна регистрация пълен размер на регистрационния данък, независимо какъв е реалният срок на планираното използване на внасяното превозно средство в съответната държава членка—Недопустимост—Обосноваване—Опазване на околната среда—Липса—Нарушение на принципа на пропорционалност

   (член 56 ДФЕС)

6. Свободно предоставяне на услуги—Ограничения—Национална правна уредба, съгласно която местните лица са длъжни да заплащат приложимия в случай на окончателна регистрация пълен размер на регистрационния данък, независимо какъв е реалният срок на планираното използване на внасяното превозно средство в съответната държава членка—Последващо възстановяване на регистрационния данък без лихви и с удръжка от 500 EUR—Недопустимост

   (член 56 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 28 и 29)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 34 и 36)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 35 и 63)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 38)

5.  Не изпълнява задълженията си по член 56 ДФЕС държава членка, която налага задължение за предварително заплащане на приложимия в случай на окончателна регистрация пълен размер на регистрационния данък за превозните средства, какъвто и да е реалният ограничен срок на планираното използване в тази държава на внасяното в нея превозно средство и въпреки че временният срок на лизинга или наема е точно определен и предварително известен.

   Всъщност подобно задължение би могло да направи наема и лизинга на превозни средства по-скъпи, когато дружеството наемодател или лизингодател е установено в друга държава членка, отколкото когато договорът за наем или лизинг се сключва с установено в съответната държава членка дружество, като се има предвид в частност дискриминационният характер на това задължение от гледна точка на амортизацията на данъка в ущърб на установените в други държави членки наемни и лизингови предприятия.

   Фактически това задължение за предварително заплащане на пълния размер на регистрационния данък би могло както да възпре местните лица да използват услугите наем и лизинг на превозни средства, предлагани от установени в други държави членки доставчици, така и да възпре тези доставчици да предлагат услугите наем и лизинг на превозни средства на местни лица. Следователно подобно задължение представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, което по принцип е забранено от член 56 ДФЕС.

   Що се отнася до въпроса дали е обосновано подобно ограничение, целите да се компенсират създаваните в резултат от използването на превозните средства разходи за пътната инфраструктура, контрола на пътното движение, услугите за спешна помощ и регистрационните служби, все пак не биха могли да обосноват задължението за предварително заплащане на пълния размер на регистрационния данък независимо от срока на използване на превозното средство в съответната държава членка.

   Всъщност цели от чисто икономическо естество не могат да съставляват императивно съображение от общ интерес, обосноваващо ограничаване на свободното предоставяне на услуги.

   За сметка на това сред признатите от Съда императивни съображения от общ интерес е опазването на околната среда. По-конкретно, възпирането на хората да вземат под наем или на лизинг превозни средства с висок разход на гориво може да има цел от общ интерес.

   Що се отнася до съвместимостта на такъв национален режим с принципа на пропорционалност, въвеждането на допълнителен фактор, съответстващ на срока на предвиденото използване на превозното средство на територията на съответната държава членка към момента на първоначалното заплащане на регистрационния данък, би позволило да се постигне целта за опазване на околната среда чрез по-слабо ограничителна мярка, без да се променя данъчната основа, определяна от стойността на превозното средство на свободния пазар и от количеството на неговите емисии въглероден двуокис.

   (вж. т. 78, 82, 88—90, 102 и 108; т. 1 от диспозитива)

6.  Не изпълнява задълженията си по член 56 ДФЕС държава членка, която налага задължение за предварително заплащане на приложимия в случай на окончателна регистрация пълен размер на регистрационния данък за превозните средства, какъвто и да е реалният ограничен срок на планираното използване в тази държава на внасяното в нея превозно средство и въпреки че временният срок на лизинга или наема е точно определен и предварително известен, и която не предвижда заплащане на лихви при възстановяването на регистрационния данък за превозните средства и удържа сумата от 500 EUR като такса за административни разходи върху размера на подлежащия на възстановяване данък.

   Всъщност, когато е предвидена процедура за възстановяване на такъв данък, въвеждането на непропорционални условия за нея е годно само по себе си да породи възпиращ ефект, независимо дали временният срок на лизинга или наема би могъл да бъде точно определен и дали е предварително известен.

   Същевременно режим, който е основан на презумпцията, че част от първоначално заплащания регистрационен данък ще се окаже надплатена и съответно ще трябва да бъде възстановена, но който същевременно не предвижда заплащане на лихви върху тези суми, не позволява да се компенсира неизгодата от гледна точка на паричните наличности, създавана от предварителното заплащане на пълния размер на данъка. Ето защо неплащането на лихви не е в съответствие с принципа на пропорционалност.

   Освен това задължението за заплащане на сума от 500 EUR като такса за административни разходи би могло да възпре данъчнозадължените лица да искат възстановяване на данъка и поради това е в разрез с целта на такава процедура за възстановяване. В това отношение, когато държавата членка така е организирала събирането на регистрационния данък, че в определени случаи е неизбежно възстановяването на част от него, разноските във връзка с организацията на този режим не трябва да се покриват чрез удържане на част от сумите, дължими на лицата с право на възстановяване. Следователно наличието на удръжка от 500 EUR като такса за административни разходи върху размера на подлежащия на възстановяване регистрационен данък също не е в съответствие с принципа на пропорционалност.

   (вж. т. 108, 112, 117, 120 и 122—124; т. 1 и 2 от диспозитива)