Дело C‑496/15

Alphonse Eschenbrenner

срещу

Bundesagentur für Arbeit

(Преюдициално запитване,
отправено от Landessozialgericht Rheinland-Pfalz, Mainz)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на работници — Член 45 ДФЕС — Регламент (ЕС) № 492/2011 — Член 7 — Равно третиране — Пограничен работник, подлежащ на облагане с данък върху дохода в държавата членка по местопребиваване — Обезщетение, изплащано от държавата членка по месторабота в случай на неплатежоспособност на работодателя — Правила за изчисляване на обезщетението при неплатежоспособност — Фиктивно отчитане на данъка върху дохода в държавата членка по месторабота — Обезщетение при неплатежоспособност, което е по-ниско по-размер от досегашното нетно възнаграждение — Двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 2 март 2017 г.

Свободно движение на хора — Работници — Равно третиране — Пограничен работник, подлежащ на облагане с данък върху дохода в държавата членка по местопребиваване — Обезщетение, изплащано от държавата членка по месторабота в случай на неплатежоспособност на работодателя — Правила за изчисляване на обезщетението при неплатежоспособност — Фиктивно отчитане на данъка върху дохода в държавата членка по месторабота — Допустимост

(член 45 ДФЕС; член 7 от Регламент № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат при обстоятелства като тези по главното производство размерът на обезщетението при неплатежоспособност, отпускано от държава членка на пограничен работник, който в тази държава не дължи данък върху дохода, включително за това обезщетение, да се определи, като от възнаграждението, основа за изчисляването на въпросното обезщетение, се приспадне приложимият в посочената държава данък върху дохода, вследствие на което този пограничен работник не получава, за разлика от лицата, пребиваващи и работещи в същата тази държава, обезщетение, равно на досегашното му нетно възнаграждение. В това отношение е без значение обстоятелството, че този работник няма спрямо работодателя си вземане за частта от досегашната си брутна заплата, която не е получил поради това приспадане.

(вж. т. 59 и диспозитива)